Джонатан Л. Хауърд: Картър & Лъвкрафт

„Екслибрис“ отдавна са ми в полезрението с интересните си и не толкова попфантастични произведения, които издават у нас. Установих, че от началото на годината съм прочел доста техни издания и всичките те много са ми допаднали.

“ Картър & Лъвкафт “ е както за върлите фенове на един от патриарсите на хорър жанра, така и за тези, които са чели Лъвкрафт, харесали са го, но не толкова, че да го боготворят. Това не е хорър роман, държа да отбележа – това е реверанс към творчеството на маестрото и пренася идеите му в сегашно време и в нашият свят. Това е откачена, страхотна, увлекателна и много, ама наистина много хубава книга

Банди: Забранени истории от Северна Корея

За мен тази книга дойде като логично продължение по темата след като прочетох „Химн на смъртта“ на Барбара Демик. Може ли в най-мрачното място на света да има литература, която не е подвластна на цензурата, на партийната линия и да е на различна тема от религиозната любов към бог Ким? Явно може. Тази книга е с неизвестен автор, изнесена е тайно в Китай и излиза под псевдоним, никой не знае кой е писателя, защото ако се разбере, той ще бъде екзекутиран за предателство към Партията и държавата.

Сергей Лукяненко: Лордът от планетата Земя

Адмирации за „Сиела“, първо за това, че се заеха да издават Лукяненко, след като „ИнфоДар“ го зарязаха (и не само него де) и второ, че пуснаха тази негова трилогия в един том. Тук са събрани трите книги от поредицата:

„За принцесата си струва да се умре“

„Планетата, която я няма“

„Стъкленото море“

Тази трилогия е от ранните произведения на Сергей, а аз лично отдавна исках да прочета някои от тях. Трите книги са доста различни една от друга.

Тур Хайердал: Кон-Тики

Духът на научното откритие се вселява в наистина изключителни умове, и понякога ги заразява с идеи, които на пръв поглед изглеждат налудничаво. Сред тях е и експедицията „Кон-Тики“ на норвежкия учен Тур Хайердал.

През 1947 г. шестима скандинавци, водени от Хайердал, сглобяват сал от балсово дърво и потеглят от Калао, Перу, през Тихия океан в посока Полинезия. Целта на експедицията е да докаже, че древните южноамерикански племена са притежавали достатъчно добри мореплавателски умения и технологии, за да прекосят океана и да населят тихоокеанските архипелази. И по този начин да бъде подкрепена теорията за южноамериканския произход на дополинезийците.

Разстоянието е 8000 км. Салът е… ами плавателен съд, сглобен от дървени трупи и въжета от лиани. Шестимата изследователи или са обявявани от съвременниците си за луди, или директно оплаквани като мъртъвци.

Джеф ВандърМиър: Приемане

Ето я и финалната книга от трилогията за „Съдърн Рийч”. Тя затваря историята, като не само хвърля мост между първите две части, но обхваща и времето преди Събитието и появата на Зона Х и Бариерата. Тя за пореден път показва, че тази поредица е замислена като трилогия и че нито една от частите не може, а и не трябва да се чете като самостоятелен роман. Трите части са здраво вплетени една в друга, постоянно правят препратки помежду си и едва след края на последната, картината се изяснява в пълната си прекрасна цялост и историята придобива завършеност.

Кен Лиу: Хартиената менажерия

Така и нямаше да разбера за тази книга, ако много добър приятел не ми я беше препоръчал. Беше малко преди Коледа 2017 година, когато Григор ми писа, че излиза уникален сборник на прекрасен автор, а именно „Хартиената менажерия и други разкази” на Кен Лиу. Излиза от издателство, което никога не ми е попадало в полезрението и най-вероятно щях да прескоча книгата. А тя е великолепна, но буквално е изтърсена в нищото – не се връзва с това, което са издавали до сега „Еуниката”, аз поне никъде не видях таргетирана реклама, насочена към читателите, които ще я харесат. Излиза с оригиналната корица, която е страхотна, но освен изброените награди на предната корица, нищо друго не подсказва, че това е фантастика и то много добра. Страхувам се, че и този сборник ще го сполети съдбата на „Посланическото градче” на Чайна Миевил, която излезе по аналогичен начин. Дано да бъркам.

Алън Грац: Забранете тази книга

Много е лесно да се забранява, бих казал най-лесното нещо на света, а като се започне със забраните, се започва обикновено от книгите, защото, за да накараш някой да не мисли по дадена тема, просто трябва да му отнемеш достъпа до информация за нея. А най-лесно се забранява на децата.

Историята започва с едно празно място в училищната библиотека. Една книга е извадена от списъка с книги и е сложена в забранителен такъв. Някой е решил, че това заглавие не е подходящо за деца, а още по-лошото е, че книгата е прибрана, без да се следва обичайният ред, което означава, че не само е наложена цензура, но и е нарушен училищният правилник, извършено е погазване на закона, по който самото училище работи. Този, който е сторил това, е решил, че стои над закона, че може самосиндикално да решава кое е правилно и кое не е. Ейми Ан, чиято любима книга е забранена, е мълчаливо и нерешително момиче, което обаче обожава книгите и решава да се бори за своята любима книга. Но нещата не спират дотук, а продължават да ескалират и списъкът с неподходящи заглавия продължава да расте. Тогава Ан решава да направи в своето шкафче тайна библиотека, в която да събере всички забранени книги, за да могат децата да ги прочетат.