Това е част от класацията за най-добрите романи от ХХ и ХХI век, прогласувана от читателите на сп. Локус.
Някои от книгите са с по няколко български издания, като тук съм се постарала да сложа корицата на най-достъпното към момента издание (последно в продажба или пък сравнително по-лесно намиращо се по кашон-книжарниците). За някои от книгите можете да прочетете ревюта в блога, и ще се опитам да подопълня с още линкове в бъдеще.
Още класации на сп. Локус:
- най-добрите научнофантастични книги за XXI век;
- най-добрите фентъзи книги за ХХ век;
- най-добрите фентъзи книги за XXI век;
No. 1
Дюн
Франк Хърбърт
(1965)
Ако отворите списъка на прочетените и ревюирани книги, ще забележите, че чета всякакви нови, известни, и не толкова, автори. В същото време постоянно отлагам класическите заглавия от жанра на фантастиката и фентъзито за по-натам. Дълбоко съм убедена, че масово харесваните и превъзнасяни книга ми носят разочарования. За този ми предразсъдък допринесоха „Играта на Ендър“ и „Книга за новото слънце“. Очаквах „Дюн“ да бъде нещо изключително досадно, още повече, че имам бегли спомени за нискобюджетната екранизация с Кайл МакКлоклън, в която героите си мислеха на глас.
No. 2
Играта на Ендър
Орсън Скот Кард
(1985)
Значи…имам късмета социалната ми среда, да е населена от хора, които постоянно четат и коментират фантастични книги. И повечето от мъжки пол са го правили още от времето преди да им поникнат мустаци. Това си има и своите минуси. Основният е да ти дуднат на главата години наред колко хубава е дадена книга. Тъжното е, че почти никога тя не отговаря на завишените очаквания, които успяват да ми създадат. Така че официално обвинявам мъжа си, кума си, Трола и Копо, за това че не ми хареса тази книга.
Сетингът на „Играта на Ендър“ е класически НФ – човечеството най-сетне се е обединило (управлявано от военна хунта) под угрозата от външна запалаха.
No. 3
Трилогия „Фондация“
Айзък Азимов
(1953)
Ревю все още няма
No. 4
Хиперион
Дан Симънс
(1989)
Чудя се за кого ли го пиша това ревю и откъде да го подхвана…
За почитателите на фантастиката „Хиперион“ е вече отдавна прочетена книга; книга, за която са изписани куп ревюта и мнения, в по-голямата си степен възхваляващи. На тези хора най-много да им припомня, че някога са чели тази книга, и че примерно им се иска отново да извадят червеното томче от колекцията си, или че навремето са го заели от близък приятел, и че може би е време да го върнат и да си купят свое копие.
No. 5
Лявата Ръка на мрака
Урсула Ле Гуин
(1969)
Едва ли има любител на фантастиката, който да не е чел или поне чувал за „Лявата ръка на мрака“ от Урсула Ле Гуин. Отличен с „Хюго“ и „Небюла“, преведен на десетки езици и преиздаван в поне 95 издания (толкова са само описаните в Goodreads), от 1969 година насам романът остава крайъгълен камък на жанра. На български е публикуван в самостоятелно книжно тяло в поредицата „Галактика“, и съвместно с другите романи от Хейнския цикъл в поредицата „Велики майстори на фентъзи и фатастика“ на ИК Бард.
No. 6
Пътеводител на галактическия стопадия
Дъглас Адамс
(1979)
Ревю все още няма
No. 7
1984
Джордж Оруел
(1949)
Каквото и да кажа за този роман, няма да е нищо различно от вече написаното от хиляди други хора. Затова съвсем накратко ще се опитам очертая личните си впечатления за „1984”. Публикуваната в далечната 1949 г. книга отдавна се е превърнала в мерило за всички останали произведения в жанра на антиутопията. Романът дори е наложил в английския език (а и не само в него) понятия, които днес описват цели политически и социални явления. Може би затова няма филми или книги за имагинерно тоталитарно общество, които да не представляват донякъде, макар и разкривени, отражения на света на Джордж Оруел.
No. 8
Невромантик
Уилям Гибсън
(1984)
Признавам си: съжалявам, че толкова време отлагах прочита на „Невромантик“. Донякъде виня грозната корица на българското издание, но основната спирачка бяха собствените ми предразсъдъци към киберпънкa. Представях си редове с програмен код и математически задачи, а вместо това играх „Каратека“. (Също като в СИП-а по информатика в четвърти клас.)
Писана в далечната 1984 г., малко след като Интернет се е излюпил и пипалата му са достигнали и до цивилните компютри, „Невромантик“ се явява пророчески запис за социалното влияние на мрежата и отчасти за начина, по който се ползва тя днес.
No. 9
Тигър! Тигър!
Алфред Бестър
(1957)
Ревю все още няма
No. 10
451° по Фаренхайт
Рей Бредбъри
(1953)
Определят „451° по Фаренхайт” като антиутопия и съвременна класика не само в научнофантастичния жанр. Не за друго, а защото е една от онези книги, които са тежки, трудносмилаеми и карат колелцата в главата на читателя да се задвижат. Поне при мен се получи така.
Това не е книга за книгите.
За мен „451° по Фаренхайт” е роман за цензурата и себичното очуждение на индивида. Основно, защото тук Бредбъри не е нежният, меланхоличен и човечен писател на „Марскиански хроники” или „Вино от глухарчета”.
No. 11
Странник в странна страна
Робърт Хайнлайн
(1961)
Ревю все още няма
No. 12
Луната е наставница сурова
Робърт Хайнлайн
(1966)
Според това как се подразделя цялостното творчество на Хайнлайн, „Луната е наставница сурова” попада или в средата на най-силния му период, или към края на ранния, добър Хайнлайн. Макар широко известната „Звездни рейнджъри” и зародилата хипи-движението „Странник в странна страна” да предхождат този роман, те по никой начин не го засенчват. Преди всичко, защото е на много различна тематика, ако и да е поредното произведение-пропаганда на идеите на Хайнлайн за политическо и социално устройство.
No. 13
Вечната война
Джо Холдеман
(1974)
Не знам как успях да си организирам толкова много военна литература накуп през май. Може би стана случайно, може би просто набрах най-сетне сили да посегна към отдавна отлагани четива. „Кланица 5“ се оказа в пъти по-добра от очакванията ми, а „Вечната война“ ми потръгна изненадващо леко. Връзката между двете книги, не е само присъствието им в този списък, а и в пацифистичната нагласа на писателите.
No. 14
Краят на детството
Артър Кларк
(1953)
Ревю все още няма
No. 15
Пръстенов свят
Лари Нивън
(1970)
Ревю все още няма
No. 16
Освободеният
Урсула Ле Гуин
(1974)
Ревю все още няма
No. 17
Марсиански хроники
Рей Бредбъри
(1950)
Ревю все още няма
No. 18
Снежен крах
Нийл Стивънсън
(1992)
Ревю все още няма
No. 19
Кантата за Лейбовиц
Уолтър Милър
(1959)
Кантата: музикално произведение за солисти, хор и оркестър, съставено от няколко части.
Соло: Да бъде човек
Шестотин години след избухването и края на третата световна война, малкото останали човеци пъплят по обезобразеното лице на планетата в компанията на лешояди и в конкуреция с мутантите. След поствоенната чистка срещу всички „учени“, мракът на суеверието отново е стиснал в прегръдка човечеството.
No. 20
Гейтуей
Фредерик Пол
(1977)
Ревю все още няма
No. 21
Звездни рейнджъри
Робърт Хайнлайн
(1959)
Ревю все още няма
No. 22
Човекът във високия замък
Филип Дик
(1962)
Ревю все още няма
No. 23
Господарят на светлината
Роджър Зелазни
(1967)
В далечната 1968 г. „Господарят на светлината” от Роджър Зелазни е отличена с награда „Хюго”. Не знам дали днес подобна книга би стигнала до финала. Зелазни рисува световете си с измамно опростена стилистика и оставя твърде много на въображението. Мой приятел твърди, че съвременния читател е разглезен от писателите, които градят фантастичните си вселени до най-малкия детайл и после ги поднасят на тепсия. Когато си чел безброй вариации по една и съща тема, естествено е да си привързан към онази, която те е привлякла с оригиналността и описателността си.
No. 24
Книга за новото слънце
Джийн Улф
(1983)
Пиша за четирилогията в общо ревю, защото съзнанието ми изпада в самозащитна кататония само при мисълта да се опитам да сътворя повече от една страница текст. Да започна отдалеч – Джийн Улф е един от титаните на жанра фентъзи, вдъхновил множество писатели от следващото поколение, сред които и любимия ми създател на мрачни фатастично-магични творби Нийл Геймън. Четирилогията „Книга за новото слънце“ ще я срещнето по повечето класации на топ четива в жанра.
No. 25
Соларис
Станислав Лем
(1970)
Ревю все още няма
No. 26
Мечтаят ли андроидите за електроовце?
Филип Дик
(1968)
На великолепната корица на българското издание стои заглавието на екранизацията „Беглец по острието“. Едно, трябва да признаем, също толкова впечатляващо заглавие колкото и това на романа. Ако трябва да избирам кое е по-добро – филмът или книгата, – бих попитала защо изобщо си мислите, че става дума за същото произведение. Като изкючим ноар постапокалиптичната атмосфера и имената на героите, двете произведения делят малко общи характеристики.
No. 27
Огън от дълбините
Върнър Виндж
(1992)
Ревю все още няма
No. 28
Среща с Рама
Артър Кларк
(1973)
Ревю все още няма
No. 29
Прекрасният нов свят
Олдъс Хъксли
(1932)
Книги като „Прекрасният нов свят” ме карат да си мисля, че всяка уникална идея във фантастиката вече е била измислена и разглеждана в началото на миналия век, а всяка нова книга след това е само вариация по стара тема.
Олдъс Хъксли е писал романа си през 1931 г., във време, когато светът е бил всичко друго, но не и прекрасен. Епохата между двете Световни войни, годините на Голямата депресия, на зараждащите се тоталитарни режими, на масовите холивудски комедии и на отчаяното, шумно, бягство от действителността. Мнозина твърдят, че „Прекрасният нов свят” е утопия.
No. 30
Одисея 2001
Артър Кларк
(1968)
Ревю все още няма
No. 31
Кланица 5
Кърт Вонегът
(1969)
Ако съществува книга, която е заслужила да носи на корицата си картината „Викът“ на Едварт Мунк, то това е тази. „Кланица 5“ представлява сто страници портрет на индивид зависнал в един нестихващ писък на безпомощен ужас. Ако Хемингуей възпява мъжеството, а Ремарк разплаква със своя хуманизъм, то Вонегът шокира с…, шокира. Точка.
No. 32
Пикник край пътя
Аркадий и Борис Стругаки
(1972)
Първият ми досег с творчеството на класиците Стругацки бе незадоволителен. Не мога да преценя дали това се дължи на големите ми очаквания или заради липсата на подходящо настроение. „Пикник край пътя” е заглавие, познато на няколко поколения почитатели на фантастиката, както и единствения руски роман включен в поредицата на Orion SF Masterworks. Творба, която са ми споменавали мнозина мои приятели, чието мнение уважавам.
No. 33
Говорителят на мъртвите
Орсън Скот Кард
(1986)
Ревю все още няма
No. 34
Stand on Zanzibar
John Brunner
(1968)
Ревю все още няма
No. 35
Червеният Марс
Ким Стенли Робинсън
(1992)
Ревю все още няма
No. 36
Прашинка в божието око
Лари Нивън и Джери Прунел
(1974)
Ревю все още няма
No. 37
Книга на страшния съд
Кони Уилис
(1992)
Ревю все още няма
No. 38
The Handmade’s Tale
Маргарет Атууд
(1985)
Представете си, че фундаменталистите в САЩ са успели да наложат „традиционните християнски ценности“ и са създали обетованата Република Галаад. Както всяка теократична държава и тази е управлявана от военна хунта, воюва срещу съседите си и преследва безмилостно вътрешните си врагове. Ситуацията се разкрасява от засилена радиация и занижена раждаемост. Малкото жени, които доказано са способни да родят здрави деца, са обявени за национално богатство и биват зачислявани като сурогатни майки по домовете на привилегированите и бездетни семейства.
No. 39
Повече от човешки
Теодор Стърджън
(1953)
Ревю все още няма
No. 40
Градът
Клифърд Саймък
(1952)
Ревю все още няма
No. 41
Звездна вълна се надига
Дейвид Брин
(1983)
Ревю все още няма
No. 42
Фондацията
Айзък Азимов
(1950)
Ревю все още няма
No. 43
В телата си разпръснати върнете се
Филип Хосе Фармър
(1971)
Зад гръмкото и запомнящо се заглавие се крие класически фантастичен роман от добрите стари времена – съдържащ големи идеи, схематични герои и само 280 страници. „В телата си разпръснати върнете се” е носител на „Хюго” за 1971 г. и поставя началото на квинталогията за Речния свят. От въпросната поредица на български език може да откриете единствено първите два романа в издание на „Аргус” от 1994 г. – в кашон-книжарниците или на страницата на chitanka.info.
No. 44
Юбик
Филип Дик
(1969)
Ревю все още няма
No. 45
Котешка люлка
Кърт Вонегът
(1963)
Ревю все още няма
No. 46
Дълбина в небето
Върнър Виндж
(1999)
Ревю все още няма
No. 47
Междинна стания
Клифърд Саймък
(1963)
Ревю все още няма
No. 48
Денят на трифидите
Джон Уиндъм
(1951)
Ревю все още няма
No. 49
Cryptonomicon
Нийл Стивънсън
(1999)
Ревю все още няма
No. 50*
Dhalgren
Самюъл Дилейни
(1975)
Ревю все още няма
No. 50*
Цветя за Алджърнън
Даниел Кийс
(1966)
Трудно ми е да пиша за книга, чийто сюжет е заседнал като горчива буца в гърлото ми дори сега, седмица след като затворих последната страница. Още по-трудно е и да напиша нещо ново или различно от това, което вече е казано за „Цветя за Алджърнън”, но все пак си мисля, че подобна книга не бива да бъде подмината от нашия екип.
„Цветя за Алджърнън” първоначално се появява като новела на страниците на The Magazine of Fantasy & Science Fiction през 1959 година и на следващата е отличена с наградата „Хюго” в категорията за кратка форма.
No. 52
Унищоженият
Алфред Бестър
(1953)
Ревю все още няма
No. 53
Диамантената ера
Нийл Стивънсън
(1995)
Ревю все още няма
No. 54
The Sparrow
Мери Дориа Ръсел
(1996)
Ревю все още няма
No. 55
Камера помътняла
Филип Дик
(1977)
Ревю все още няма
No. 56*
Стоманените пещери
Айзък Азимов
(1954)
Ревю все още няма
No. 56*
Use of Weapons
Иън М. Бенкс
(1990)
Ревю все още няма
No. 58
Трудно е да бъдеш бог
Аркадий и Борис Стругацки
(1964)
Ревю все още няма
No. 59
Свръхнова
Самюъл Дилейни
(1968)
Ревю все още няма
No. 60
Юрски парк
Майкъл Крайтън
(1990)
Ревю все още няма
No. 61
Врата към лятото
Робърт Хайнлайн
(1957)
Ревю все още няма
No. 62
A Wrinkle in Time
Madeleine L’Engle
(1962)
Ревю все още няма
No. 63*
Градът и звездите
Артър Кларк
(1956)
Още си спомням откъде си купих първите издания на тези книги, макар да ми се губят точно времевите координати на събитията.
„Градът и звездите” си я взех от едно магазинче до основното ми училище, в което покрай анцузи Adibas и маратонки Puina, някой бе сложил десетина книжки за продаване от нечия домашна библиотека. Не помня точно цената, но си спомням, че това ми костваше една закуска в култовата училищна лавка. Значи няма да е било кой знае колко скъпо. А и продавачка беше много доволна да се отърве от книгата, защото й заемаше ценно място за поредния комплект марков анцуг.
„Песните на далечната Земя” си я взех от книжарница в Добрич при една екскурзия. Всъщност това е единственото събитие, което помня от въпросната екскурзия. Пуснаха ни да се шматкаме по центъра на града и аз вместо да ида с моите съученици в някое кафене, започнах целенасочено да търся книжарница. Тогава вече бях запален фен на Кларк
No. 63*
The Player of Games
Иън М. Бенкс
(1988)
Ревю все още няма
No. 65
Императорска гвардия
Лоис Макмастър Бюджолд
(1996)
Ревю все още няма
No. 66
Краят на вечността
Айзък Азимов
(1955)
Ревю все още няма
No. 67
Earth Abides
Джордж Р. Стюърт
(1949)
Ревю все още няма
No. 68*
Двойна звезда
Робърт Хайнлайн
(1956)
Ревю все още няма
No. 68*
Портокал с часовников механизъм
Антъни Бърджес
(1962)
Ревю все още няма
No. 70
Бараяр
Лоис Макмастър Бюджолд
(1992)
Публикуваният през 1992 г. роман „Бараяр“ сюжетно се пада втори в поредицата „Сага за Вор“. Печели всички награди на публиката за съответната година – „Локус“ и „Хюго“ за НФ роман, и стига до финалния кръг с номинации за раздаваната от критиците „Небюла“. Успехът на романа е съвсем разбираем. Бюджолд е невероятно популярна срeд фендъма в края на 80-те и началото на 90-те, а Майлс Воркосиган вече е спечелил сърцата на публиката с предходните (по дати на издаване) романи.
No.71*
Last and First Men
Олаф Стейпълдън
(1930)
Ревю все още няма
No. 71*
China Mountain Zhang
Морийн Ф. МакХю
(1992)
Ревю все още няма
No. 73
Сайтийн
К. Дж. Чери
(1988)
Ревю все още няма
No. 74
Полетът на дракона
Ан Маккафри
(1968)
Ревю все още няма
No. 75
Citizen of the Galaxy
Робърт Хайнлайн
(1957)
Ревю все още няма
Приумици 