Матю Дж. Съливан: Полунощ в книжарница „Блестящи идеи“

Книги и убийства – страхотна комбинация, която навява асоциации с „Името на розата“, но няма нищо общо с идеите от романа на Еко. Тук книгите са като спасителен пояс, като портали за бягство от реалността за едни, а за други – прозорци към живот, който никога няма да имат, а за трети самите книги, просто като предмети, са тухли, с които да се изолират от света и живота, който не искат да водят.

Ноа Хоули: Преди катастрофата

“Една самолетна катастрофа не е просто общата сума на времето + механичните елементи + човешките елементи. Тя е неизчислима трагедия, която показва крайната ограниченост на човешкият контрол върху Вселената и смиряващата сила на колективната смърт.”

23 август 2015 година. Мъглива, гореща и някак мързелива лятна нощ за градчето Мартас Винярд. От неговото летище за Ню Йорк излита частен самолет, събрал по незнайни прищявки на съдбата 11 човека: екипаж от двама пилоти и стюардеса; милиардер, управляващ мощна медийна империя със съпругата си, двете им деца и личният им телохранител; друг милиардер със съпругата си, приятел на първия; и един художник, който се притеснява от това да пътува в лукса на частният самолет, но се възползва от предложението, защото има важна среща, която може да оправи неосъществилата му се кариера. След съвсем малко повече от четвърт час самолетът се разбива в океана, а оцелелите са само двама! Кои са причините да се разбие самолета – техническа неизправност или терористичен акт?

Рандал Силвис: Чернова

“Чернова“ е една от най-тъжните книги, които съм чел в последно време. Тъжна като годишното време, в което се развива, тъжна като житейските истории, които разказва. Но това не е книга за отчаянието, а за способността да живееш, макар и на автопилот, въпреки всичко случило се. Водещата история е за дупката, която зейва във всяка душа на родител, когато загуби дете, за бездната, която остава на мястото на душата, за онази черна празнота, която не може да бъде запълнена с нищо и която никога не се затваря. За това, че някои неща не се лекуват от времето, а просто трябва да се научиш да живееш с тях.

Джон Лескроарт: Фатална изневяра

Преди няколко месеца една приятелка подхвърли, че от време на време трябва да изляза от зоната си на комфорт по отношение на книгите, които чета. Сподели ми тази идея покрай разговор за сантименталните романи и обеща да ми препоръча читав такъв. Все още не го е сторила, но аз пък реших да хвърля едно око на Лескроарт, който, както споделиха приятели негови фенове, е доста по-различен автор на съдебни и криминални романи, при който престъпленията не са ядрото на разказа.

Кристофър Райх: Игра на милиарди

„Четвъртата световна война ще се води с лъкове и копия“ – Алберт Айнщайн

Плакат с тази мисъл и стилизирани фигури на хора, преследващи се с примитивни оръжия, висеше в кабинета по физика в моето средно училище. Плакатът беше як и първият в училище, който ме впечатли, а идеята му беше повече от ясна – предупреждаваше за жестоката заплаха от ядрен апокалипсис, надвиснала над Земята по време на Студената война.

Том Кланси: По заповед на президента

„По заповед на президента“ е пряко продължение на „Дълг на честта“. САЩ е ударена в сърцето и на практика няма кой да управлява държавата – президентът заедно с огромна част от конгресмените, сенаторите и министрите загиват при терористичния удар, белязал края на „Дълг на честта“. Джак Райън, който само преди няколко часа се съгласява да стане вицепрезидент, сега на практика представлява сам една от най-великите държави в света. Но бедствията не идват сами, а когато един лъв е ранен, хиените виждат сгоден случай да му нанесат смъртоносен удар. Всички врагове надигат глави и пускат плановете си в действие.

Дейвид Морел: Първа кръв

Тази книга отдавна стоеше в списъка ми за четене. Първо, защото съм голям фен на Морел; второ, защото винаги съм искал да видя първоизточника на култовия филм на Тед Кочев; трето, за да открия разликите между двете творби – книгата и филма; четвърто – да разбера каква е била първоначалната идея на Дейвид за Рамбо и доколко тя се различава от каноничния герой на Сталоун в киното. Не останах разочарован. За пореден път съм очарован от майсторлъка на Морел.