Най-добрите фентъзи книги от ХХI в. според анкетата на сп. Локус


Това е част от класацията за най-добрите романи от ХХ и ХХI век, прогласувана от читателите на сп. Локус.

Някои от книгите са с по няколко български издания, като тук съм се постарала да сложа корицата на най-достъпното към момента издание (последно в продажба или пък сравнително по-лесно намиращо се по кашон-книжарниците). За някои от книгите можете да прочетете ревюта в блога, и ще се опитам да подопълня с още линкове в бъдеще.

Още класации на сп. Локус:


No. 1
Американски богове
Нийл Геймън
(2001)

„Американски богове” е от онези книги, за които говориш в приятна компания държейки чаша бира в ръка. От романите, които обикалят домовете на всичките ти приятели, понякога мистериозно изчезват, и след месеци се връщат при теб с малко по-омачкана корица.
Прочетете цялото ревю


No. 2
Джонатан Стрейндж и мистър Норел
Сузана Кларк
(2004)

Ако ме попитате за какво се разказва в „Джонатан Стрейндж и мистър Норел”, най-вероятно няма да дам адекватен отговор – или ще се заплета в различни епизоди, или направо ще ви тикна книгата в ръцете. Да се направи сбит преразказ на подобен роман е невъзможно.

Прочетете цялото ревю 


No. 3
Името на вятъра
Патрик Ротфус
(2007)

Ревю все още няма


No. 4
The Scar
Чайна Миевил
(2002)

Случвало ли ви се е да стигнете до толкова зачукано място, че местните го наричат „Балига“, защото не са счели за нужно да му дадат име? Да се катерите, хлъзгате, пълзите и потите, да псувате враждебната среда? И достигайки най-сетне заветния връх (или дъно, ако сте пещярняци), да установите, че девствеността на скалата е нарушена от крещящ надпис „Пенчо – 1964“?

Прочетете цялото ревю


No. 5
Хари Потър и даровете на смъртта
Дж. К. Роулинг
(2007)

Ревю все още няма


No. 6
Пир за врани
Джордж Р. Р. Мартин
(2005)

Ревю все още няма


No. 7
Проклятието на Шалион
Лоис Макмастър Бюджолд
(2001)

Няма нищо по-отпускащо от това да препрочетеш книга, която ти е харесала навремето, и която си позабравил. Знаеш, че е готина, знаеш и развръзката, но ти е все пак интересно да се запознаеш отново с детайлите. Реших тази година да не си давам много зор с непременно нови и значими книги, и да си поприпомня някои добри четива. Не непременно любими, защото тях си ги разгръщам редовно.

Прочетете цялото ревю


No. 8
Градът и градът
Чайна Миевил
(2009)

Не помня вече в коя книга един герой се обръщаше към друг и го питаше – „Ако не вярваш на собствените си очи, на какво тогава можеш да вярваш?“*  В случаят с Чайна Миевил и светът на неговите градове всички умишлено не вярват на собствените си очи и живеят в половинчата реалност, резултат от  политическо убеждение.

Ул Кома и Бешел са градове-близнаци. Сиамски. Те са индивидуални и все пак едно и също.

Прочетете цялото ревю


No. 9
The Eyre Affair
Джаспър Форд
(2001)

Запознайте се с Търсдей Некст – наближаваща средата на трийсетте, неомъжена, ветеран от Кримската война (която тече вече 130 години), следовател в Спец Оп-27 „Литературни разследвания“. Тя е вашия водач из шантавия свят на Джаспър Форд. И се дръжте здраво за поршето ѝ, за да не остате случайно в някоя книга.

Точно така: тънката стена между реалността и художествените произведения вече може да бъде пробита от машината, измислена от шантавия чичо на Търсдей – проф. Майкрофт Некст.

Прочетете цялото ревю


No. 10
Коралайн
Нийл Геймън
(2002)

Преди време се озадачих от ревюто на Silentiumза този сборник на Геймън. Знам, че има хора, за които този писател е твърде странен, но за мен е мистерия как е възможно човек да прочете десетина негови разказа и да не хареса дори и един. За да бъда откровена обаче, ще спомена, че точно тази компилация не е на нивото на „Чупливи неща”. Просто липсва онази спойка между отделните истории, която може да превърне механичния сбор от разкази в тематично свързан сборник.

„Коралайн” беше публикувана у нас от издателство „Бард” през 2003 г. в самостоятелно книжно тяло, което вече трудно ще намерите.

Прочетете цялото ревю


No. 11
The Wizard Knight
Джийн Улф
(2004)

Ревю все още няма


No. 12*
Рицарят на Шалион
Лоис Макмастър Бюджолд
(2003)

Ревю все още няма


No. 12*
Пощоряване
Тери Пратчет
(2004)

Ревю все още няма


No. 12*
Нощна стража
Тери Пратчет
(2002)

Ревю все още няма


No. 15
Лъжите на Локи Ламора
Скот Линч
(2006)

Представете си комбинация от Марио Пузо, Гай Гавриел Кай и Стивън Бруст и ще придобиете най-точната представа за това какво е „Лъжите на Локи Ламора”. Романът е дебютен за американеца Скот Линч и първа в поредицата за джентълмените-копелета (реализирана е втората и са планирани общо седем), но не бих казала, че се забелязва липса на опит. Напротив – стилът на Линч е изненадващо зрял, макар и някои от сюжетните му решения да търпят подобрение.

Прочетете цялото ревю


No. 16
Гласът на острието
Джо Абъркромби
(2006)

С „Гласът на острието” Джо Абъркромби дебютира в литературата и се присъединява към плеядата писатели на многотомно фентъзи. Той обаче не пише безлично бозави вариации на „Землемория” или „Властелинът на пръстените” и веднага привлича вниманието на читателите (номинация за дебютен роман на сп. „Локус”). Успява напук на това, че по същество книгата няма обособен сюжет, а просто представя сетинга и героите на трилогията „Първият закон”.

Това, което превръща Абъркромби в едно от най-спряганите имена в жанра напоследък е способността му да пише реалистично.

Прочетете цялото ревю


No. 17
Книга за гробището
Нийл Геймън
(2008)

Нийл Геймън.

Нужно ли е да казвам повече, за да ви накарам да посегнете към книгата? За мен името на този писател отдавна е равнозначно на гаранция за качествено четиво. Без значение от жанра или формата на творбата.

The Graveyard Book представлява YA сборник разкази обединени от общи главни герои и подредени в хронологичен ред. През 2008 г. „Надгробният камък на вещицата” печели наградата на сп. „Локус” за повест. По-късно децата на Геймън и близките му започват да задават въпроси за героите.

Прочетете цялото ревю


No. 18
The Hundred Thousand Kingdoms
N.K. Jemisin
(2010)

Откъде да започна?

Може би от преди началото на времето.

В началото… В началото бе Хаосът, който човеците наричат Нахадот. Но Нахадот, Властелинът на нощта, бе и Промяна и от промяната се появи богът на Реда и Светлината – Итемпас. Двете сили бяха по своята същност противоположни и от борбата между тях възникнаха времето, звездите, планетите и пространството. Дълго, дълго време двамата братя воюваха, но никой от тях не надделя. От омразата между тях бавно изникна уважение, а после и любов.

Така се появи Здрачът и Балансът – Енефа, която единствена от божествената троица имаше дарбата да дава живот.

Прочетете цялото ревю


No. 19
Lavinia
Урсула Ле Гуин
(2008)

Ревю все още няма


No. 20
Мъглороден
Брандън Сандърсън
(2006)

Става ми голям кеф, когато няколко последователни книги са еднакво добри, макар и по различни причини. И ми става много криво, че всъщност осем часа дневно, пет дни в седмицата, трябва да върша нещо, което ми пречи да чета двойно повече такива книги. Всъщност, искам да се науча да спя само по четири часа в денонощието, но към края на втората седмица на подобен режим грохвам.

Ако сте фен на епичното фентъзи, но четете единствено на български, вероятно за пръв път сте чули за Брандън Сандърсън, когато стана ясно, че ще довършва „Колелото на времето”.

Прочетете цялото ревю


No. 21
Хари Потър и нечистокръвния принц
Дж. К. Роулинг
(2005)

Ревю все още няма


No. 22
The Other Wind
Урсула Ле Гуин
(2001)

Ревю все още няма


No. 23
Момчетата на Ананси
Нийл Геймън
(2005)

Дебелака Чарли Нанси имаше кофти седмица. И вината за това не бе на хърбавата му и злобна бъдеща тъща. Не. Както винаги, при всяка една срамна ситуация в живота на Чарли, който дори не беше дебел, пръст в цялата история имаше неговият баща-шегобиец. Този път баща му беше умрял при особено засрамващи обстоятелства (те включваха кареоке и млади едрогърдести туристки.) Според съседката г-жа Дънуити на въпросния баща трябвало да му се прости, защото бил бог. В допълнение – Чарли научи от г-жа Дънуити, че има и брат. Госпожа Дънуити беше много стара дама, ако разбирате какво ви намеквам.

Прочетете цялото ревю


No. 24*
Драконът на Негово Величество
Наоми Новик
(2006)

В началото на 2006-та година на американския пазар се появява нова авторка на фентъзи, при това със серия от романи, които излизат в три последователни месеца. Наоми Новик е събитие в жанра и според критиците и по мнение на феновете. През 2007 година Новик печели две значими награди за дебютен роман – тази на сп. „Локус” и W. Campball, раздавана заедно с наградите „Хюго” на дебютиращите автори. В същата година първият роман от поредицата „Темерер” – „Драконът на Негово Величество” е номиниран и в категорията за най-добър роман на наградите „Хюго”. От Ан Макафри насам това е първата поредица за дракони, която среща толкова положителна реакция у публиката и има защо.

Прочетете цялото ревю


No. 24*
Under Heaven
Гай Гавриел Кай
(2010)

Ревю все още няма


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s