Илона Андрюс: White Hot

Не е за вярване, че от издаването на първата книга в поредицата са минали цели три  години. Спомням си, че когато авторите обявиха отлагането на уж готовата White Hot за 2017-та, си помислих, че дотогава ще забравя какво се е случило с героите в Burn for Me. Разбира се, последното не се случи, не само защото самия роман беше впечатляващ, но и защото го препрочетох поне три пъти.

За феновете на Илона Андрюс едва ли ще е изненада, че този роман е още по-добър от предходния. (Да знам, че пиша нещо в този смисъл във всяко ревю за романите на Илона и Гордън, но те продължават да се справят все по-добре с писането!)

В White Hot Невада Бейлор ще се опита да разкрие масово убийство, което влиятелна магическа династия се опитва да прикрива.

Карън Мари Монинг: Burned

aвтор: Траяна

Изминаха две години откакто пуснах ревюто за първата книга за Дани О‘Мали – Мегата, в което ви се оплаках, че романът не е на нивото на оригиналната квинталогия и страда от няколко съществени проблема. След няколко пъти отлагане  на издаването, миналият месец най-сетне видяхме и продължението на поредицата, озаглавено Burned. 

МакКайла и Деветимата се опитват да възстановяват Дъблин след като разбиха Ледения крал в Iced, но не всички участници в играта за власт са склонни да седнат на масата за преговори. Принцовете на Светлите и Тъмните феи, както винаги се опитват да се цакат, а абатството е превзето от нова войнствена фракция ший-зрящи. Дани се изгубва в огледалата в Залата на всички часове, а Мак ще трябва да се бори с изкушенията предлагани от магическата книга, която е част от самата нея. 

Илона Андрюс: Burn for Me

автор: Траяна

Тази година Илона Андрюс издадоха първата книга от новата си трилогия Hidden Legacy със заглавието Burn for Me. Естествено, прочетох я в електронен вариант веднага, а тези дни ще се сдобия и с хартиеното издание, освен ако не са ми го поръчали за годишнината (nudge, nudge, wink, wink).

Съпружеският тандем Илона и Андрю този път доразширяват идеята си от поредицата Kinsmen, където в доминиран от магията свят властват могъщи дзайбацу корпорации. Личните магически способности на индивида определят успеха му (и този на семейството му) в обществото, и управляващите династии сключват бракове, чиято основна цел е възпроизвеждането на деца с магически умения. Под крилото на големите династии се подвизават не толкова магически силните родове.

Героинята на Burn for Me е главата на своето малко и бедно семейство.  Невада Бейлор, частен детектив, се занимава само с дребни престъпления – застрахователните измами и разводите са нейните води, а семейната им фирма има добра репутация.

Лейни Тейлър: Dreams of Gods and Monsters

автор: Траяна 

Тази книга е една от малкото запланирани за годината ърбън-фентъзи YA книги. Самият факт, че пиша ревю за финала на трилогия няколко дни след издаването на самия роман, трябва да ви светва сигнална лампа в главата, че според мен цялата поредица си струва. Както вече предупредих в предходните ревюта, това е поредица, която няма да се превърне във вечна класика, но е добро четиво в жанра си. Радвам се, че „Егмонт“ дават възможност на българския читател да се докосне до него.

Акива и Кару ще се борят  за осъществяването на мечтата си за мир между ангели и химери, и отново срещу, и между, тях са изправени множество пречки. Разбира се, на помощ на героите са група приятели и съюзници по неволя: химери и ангели. Недоверието между старите врагове не може да бъде преодоляно толкова лесно, а време за губене няма: новият император на ангелите е запланирал сдобиване с човешки оръжия, като за целта е направил десант във Ватикана.

Мери Робинет Ковъл: Shades of Milk and Honey

автор: Траяна 

През 2010 г. Shades of Milk and Honey попадна в полезрението ми покрай списъка на сп. Локус за нови и бележити книги. Книгата вися в списъка ми „за четене“ адски дълго време, но в крайна сметка стигнах и до нея, благодарение на наградата „Небюла“, която писателката отнесе за новелата си For Want of a Nail.

За два дни прочетох романа и не мога да кажа, че съм кой знае колко въодушевена или разочарована. Книгата определено не е викторианското фентъзи, което да може да се мери с „Джонатан Стрейндж и мистър Норел“ или дори с „Гордост и предразсъдъци и зомбита“ (както се твърди в анотацията ѝ.) Бих се поколебала да я поставя в някаква друга графа освен в „паранормален романс“.

Мери Робинет Ковъл представя на вниманието на читателите регентска Англия и нейните предвзети нрави и благоприлично общуване, което цели да скопи всяко желание у жените да водят някакъв самостоятелен умствен живот.  Разказът се води в псевдо-Остин стил,

Лейни Тейлър: Създадена от дим и кост

автор: Траяна 

Мрежата е пълна с положителни ревюта за тази книга, може би не съвсем неоснователно. В жанра на паранормалните романси за тийнеджърки, „Създадена от дим и кост“ се отличава с малко по-изящен сетинг и с трагичност.

На фона на аристократична Прага, екзотичен Маракеш и един фантастичен свят на свръхестествени същества, Лейни Тейлър разгръща любовна история тип „Ромео и Жулиета“. Историята тръгва с живота на студентката по изящни изкуства Кару – сираче, отгледано от химери (демони) в магазин за зъби. Кару балансира между съвсем тривиалните си проблеми – досадно бивше гадже и семестриални проекти, и странните поръчения, които получава от настойника си Бримстоун. Промените в живота ѝ настъпват след срещата ѝ с ангела Акива, който се опитва да прекрати бизнеса на химерата Бримстоун. От този момент нататък Кару все повече затъва в света на ангелите и демоните, оплетена в тайните на собственото си минало.

Както разбирате от горния абзац, романът не е за всеки. Не е междужанрово четиво, не е нещо оригинално или кой знае колко литературно значимо.

Изабел Купър: No Proper Lady

автор: Траяна 

Много въпроси си задавах преди да започна да пиша това ревю. На първо място – трябва ли то да бъде написано и публикувано в този блог? Книгата е доста далеч от тези, за които обикновено ви меля на главата. Не е фантастика или фентъзи, определено не е за мъже. Обаче аз съм жена и вече излязах на светло и си признах, че чета любовни романи. От друга страна –  No Proper Lady, не може да бъде поставена строго в рамките на любовните романи, защото носи основни белези на няколко поджанра на фантастиката. Затова реших, че – да, мога да си позволя една забежка към паранормалните романси.

Колкото и да е глупаво липсата на точно преводно заглавие също ме затрудни. Изгубих доста време в опити да намеря една единствена дума на български, която да носи смисъла на „такъв, какъвто трябва/се предполага да бъде”.