Тур Хайердал: Кон-Тики

Духът на научното откритие се вселява в наистина изключителни умове, и понякога ги заразява с идеи, които на пръв поглед изглеждат налудничаво. Сред тях е и експедицията „Кон-Тики“ на норвежкия учен Тур Хайердал.

През 1947 г. шестима скандинавци, водени от Хайердал, сглобяват сал от балсово дърво и потеглят от Калао, Перу, през Тихия океан в посока Полинезия. Целта на експедицията е да докаже, че древните южноамерикански племена са притежавали достатъчно добри мореплавателски умения и технологии, за да прекосят океана и да населят тихоокеанските архипелази. И по този начин да бъде подкрепена теорията за южноамериканския произход на дополинезийците.

Разстоянието е 8000 км. Салът е… ами плавателен съд, сглобен от дървени трупи и въжета от лиани. Шестимата изследователи или са обявявани от съвременниците си за луди, или директно оплаквани като мъртъвци.

Маргарет Атууд: Разказът на прислужницата

Най-накрая на български излезе тази толкова актуална книга!

Представете си, че фундаменталистите в САЩ са успели да наложат „традиционните християнски ценности“ и са създали обетованата Република Галаад. Както всяка теократична държава и тази е управлявана от военна хунта, воюва срещу съседите си и преследва безмилостно вътрешните си врагове. Ситуацията се разкрасява от засилена радиация и занижена раждаемост. Малкото жени, които доказано са способни да родят здрави деца, са обявени за национално богатство и биват зачислявани като сурогатни майки по домовете на привилегированите и бездетни семейства.

Илона Андрюс: White Hot

Не е за вярване, че от издаването на първата книга в поредицата са минали цели три  години. Спомням си, че когато авторите обявиха отлагането на уж готовата White Hot за 2017-та, си помислих, че дотогава ще забравя какво се е случило с героите в Burn for Me. Разбира се, последното не се случи, не само защото самия роман беше впечатляващ, но и защото го препрочетох поне три пъти.

За феновете на Илона Андрюс едва ли ще е изненада, че този роман е още по-добър от предходния. (Да знам, че пиша нещо в този смисъл във всяко ревю за романите на Илона и Гордън, но те продължават да се справят все по-добре с писането!)

В White Hot Невада Бейлор ще се опита да разкрие масово убийство, което влиятелна магическа династия се опитва да прикрива.

Тим Пауърс: The Anubis Gates

Трудно ми е да си представя, че някой фен на фатастичния жанр не би харесал The Anubis Gates. Романът умело преплита магия с пътуване във времето, митология с действителна история, приключение с криминално разледване, така че всеки би открил нещо за себе си.

Малко мудното начало на романа, в което посредствения биограф Дойл получава покана за пъуване в миналото, организирано от тайнствен богаташ, бързо преминава в динамично криминале с елементи на хорър: Брендън Дойл е отвлечен и пропуска завръщането в двайсети век.

Илона Андрюс: Magic Binds

Само няколко месеца след издаването на предпоследния роман от поредицата за Кейт Даниелс, се наканих да пусна ревю. Предполагам, че феновете на тандема Илона и Гордън вече са се сдобили със собствена бройка, и са си създали впечатление за книгата. Но в името на постоянството все пак няколко думи са нужни.

В Magic Binds най-сетне Кейт Даниелс влиза в ролята, която съдбата е oпределила за нея – да бъде дъщерята на баща си, принцеса на Шинар, владетел на земята си. Големият проблем е, че тя не иска да бъде нищо друго освен себе си, и съпруга на Къран. Политическата власт обаче променя онзи, който я упражнява, а магическата такава тласка Кейт към неприсъща жестокост. Сблъсъкът между Кейт и баща ѝ този път обаче е неизбежен, и тя спешно трябва да овладее наследствената си магия. 

Джон Гоулзуърди: Сага за Форсайтови

Подхванах точно този роман от цялата световна класика, защото ми се четеше британски автор, а мой приятел ми беше споделил, че е една от любимите му книги.

„Сага за Форсайтови“ се състои от три романа, обхващащи половин век от живота на семейство от горната средна класа на Великобритания. Съдбата на три поколения братовчеди е разгърната от Голзуърди в обем  от около деветстотин страници, и съдържа изненадващо малко на брой значими събития.

Обаче не ми доскуча дори и за момент, защото Гоулзуърди прекрасно е описал всеки от героите си, а суховато-саркастичните му забележки за британската буржоазна душевност са валидни за синовете на Албион и днес.

Арундати Рой: Богът на дребните неща

Романът на Арундати Рой дава прекрасна представа за Индия от началото на седемдесетте години без да има публицистичен тон.

„Богът на дребните неща“ представлява интимният свят на близнаци, които се превръщат в жертва на собственото си семейство. По същия начин, по който и членовете на въпросното семейство са жертва на обществото: изгубили мечтите си и напъхани в рамките на кастовите закони, странно комбинирани с християнски морал и комунистическите идеи, навлезли в Керала през този период.

Наративът основно се води от гледната точка на близнаците Рахел и Еста, които живеят заедно със семейството на разведената си майка. Интимният свят на децата и тяхната невинност са прекрасен фон за дребнавостта на лелята Беба Кочама,