Лоис Макмастър Бюджолд: Проклятието на Шалион

автор: Траяна

Няма нищо по-отпускащо от това да препрочетеш книга, която ти е харесала навремето, и която си позабравил. Знаеш, че е готина, знаеш и развръзката, но ти е все пак интересно да се запознаеш отново с детайлите. Реших тази година да не си давам много зор с непременно нови и значими книги, и да си поприпомня някои добри четива. Не непременно любими, защото тях си ги разгръщам редовно.

Мисля, че „Проклятието на Шалион“ беше чудесно начало на читателската ми година. Избрах книгата, заради позицията ѝ на седмо място в класацията на фентъзи романи от XXI век. Не съм много убедена, че заслужава място по-високо от това  на „Градът и градът“ или „Момчетата на Ананси“, но разбирам, защо повече хора са предпочели това четиво пред ню уирд романите на Миевил и Геймън.

„Проклятието на Шалион“ определено попада в жанра фентъзи, и то от класическото фентъзи тип „меч и магия“.

Бернар Вербер: Дъхът на боговете

С „Дъхът на боговете“ Вербер продължава да развива личната си космогония на задгробния живот, която така всепомитащо представи в дилогията „Tанатонавтите“ и доразработи в поредицата „Цикълът на боговете“.

Микаел Пенсон, бивш писател и танатонавт, слязла от колелото на прераждането душа, бивш ангел и настоящ бог чирак ще продължи да получава уроци по богуване от олимпийците в Едем. Извадките от „Енциклопедия на относителното и абсолютно знание“  се редуват с разкази за практическата „Игра Y“, в която боговете-чираци развиват народи и цивилизации. А в същото време самите богове биват включени като потенциални жертви в жестоката игра на богоубиеца, върлуващ на острова на блаженството. Разбира се, пътят на Микаел към върха на планината, където предполагаемо обитава върховното божество, е обсипан с разкритието на множество тайни, горчиви прозрения и любовни приключения. 

Тери Пратчет: Малки богове

автор: Траяна 

Странно е как книгите на Пратчет вече не са ми толкова забавни. И не говоря само за новите откровено мрачни романи като „Нощна стража“ или Snuff. Имам предвид  Тери Пратчет от класическия му, зрял период.  Като „Малки богове“ например – навремето се скъсвах от смях, когато прочитах реплика от рода на „Великият Бог Ом заговори на Брута, Избрания: „Псст!“. Тогава си мислех „Кой бог си се обръща така към последователите си?!“

Сега, след доста прочити и доста изтърколени години, съм наясно, че всеки бог се заражда в нечия глава като малък глас, който първо подшушва идеи, после раздава заповеди за това кое е правилно или не, кои са другите, неверниците, враговете, които трябва да бъдат стъпкани в името на Правилната Вяра. Вече не ми е толкова смешно. Книгата не се е променила, нито е остаряла. Аз съм.

Мисля, че всички знаят кой е Тери Пратчет. За отшелниците живели на стълб в пустиня в последните двайсет години: британският гений на социалната сатира,

Н. К. Джемисън: Кралството на боговете

автор: Траяна 

Чудя се дали да бъда откровена или да бъда политкоректна към собствените си две ревюта за предходните два романа от поредицата на Н.К. Джемисън. Т.е. да бъда консистентна и да се опитам да опиша мнението си в сравнително смекчен вариант. Все пак си мисля, че сюжетите на трите романа са достатъчно самостоятелни, за да си позволя да имам изцяло различно мнение за всеки от романите.

Докато първата книга бе изключителна, втората – добра, то третата ми дойде в малко повече с драматизма си и липсата на свързан и логичен сюжет.

Проблемите с The Kingdom of Gods са много. Като начало очакванията на читателите са страшно завишени от първите два романа в поредицата. Всички искат от същото, но по-добро.

Бари Хюгарт: Мостът на птиците

автор: Траяна 

За Бари Хюгарт може би ще чуете веднъж-два пъти в живота си. Много е вероятно – и никога. Освен, ако не се мотаете целенасочено из специализираните форуми, конвенти  или други прояви на фентъзи-фендъма, и не разпитвате за препоръка зрелите и кипели в жанра каки и батковци. В България Хюгарт е един от онези автори, който се споменават с уважение и почит от всички имали щастието да се доберат до единствената му трилогия „Хрониките на господаря Ли и Вол номер десет”. Името му е такава легенда, а изданията на „Абагар Холдинг” от средата на деветдесетте – в толкова ограничен тираж, че продавачите по сергиите за книги втора ръка ще ви поискат десен бъбрек и ляво око само за едната книга.

Защо е целият шум, питате? Заради запомнящата се оригиналност и различност на романите спрямо традиционните епични фентъзита, писани през осемдесетте години на миналия век. Подзаглавието на „Мостът на птиците” гласи: „Роман за древен Китай, такъв какъвто никога не е бил…”.

Бернар Вербер: Ние, боговете

автор: Траяна 

Всички, които са чели произведения на Бернар Вербер, са съгласни по няколко точки:

а) романите му са необичайни;
б) романите му са увлекателни;
в) романите му не могат да бъдат класифицирани само в един жанр.

Горните твърдения важат с пълна сила и за третата книга от поредицата „Танатонавтите” – „Ние, боговете”.  Французинът продължава да изследва кармичния цикъл на прераждане и развитие на всички живи същества, но този път от гледна точка на вече превърналия се в бог-чирак Микаел Пенсон. Наред с развитието на философията си за вечно усъвършенстване, Вербер се заиграва и с древногръцката митология по леко хумористичен начин.

Н. К. Джемисън: Разпокъсаните кралства

автор: Траяна 

За сюжета: Десет години след като богът на Хаоса Нахадот се е освободил от вековното си пленничество, династията на Арамерите е заплашена от падение. Контролът на Църквата на Светлия Итемпас над Стоте хиляди кралства постепенно се изплъзва и се появяват не само куп нови деноминации на официалната църква, но и няколко нови (стари) религии.

В Сенчестият град под Световното дърво местни и туристи развълнувано разнасят слуховете за отвличанията и смъртта на няколко по-незначителни божества. Сляпата художничка Ори (която обаче вижда магия) неволно се оказва в центъра на божествената война, когато прибира от бунището постоянно умиращия и възкръсващ мълчаливец, когото нарича Слънчо.

Ревюто: The Broken Kingdoms не е съвсем пряко продължение на The Hundred Thousand Kingdoms, макар авторката да ги поставя в една поредица.