автор: Траяна
Няма нищо по-отпускащо от това да препрочетеш книга, която ти е харесала навремето, и която си позабравил. Знаеш, че е готина, знаеш и развръзката, но ти е все пак интересно да се запознаеш отново с детайлите. Реших тази година да не си давам много зор с непременно нови и значими книги, и да си поприпомня някои добри четива. Не непременно любими, защото тях си ги разгръщам редовно.
Мисля, че „Проклятието на Шалион“ беше чудесно начало на читателската ми година. Избрах книгата, заради позицията ѝ на седмо място в класацията на фентъзи романи от XXI век. Не съм много убедена, че заслужава място по-високо от това на „Градът и градът“ или „Момчетата на Ананси“, но разбирам, защо повече хора са предпочели това четиво пред ню уирд романите на Миевил и Геймън.
„Проклятието на Шалион“ определено попада в жанра фентъзи, и то от класическото фентъзи тип „меч и магия“. Притежава всички необходими клишета, за да бъде категоризирана като такава: карта изпъстрена с феодални воюващи помежду си държавици, принцеса в беда и нейния рицар. И естествено: магия.
Дотук с клишетата, обаче. Принцесата далеч не кърши безпомощно ръце, а успешно навигира живота си в опасните води на шалионската политика. Нейният рицар не е с бляскави доспехи, а просто поочукан от живота бивш войник, чиито героизъм е по-скоро резултат от здрав разум и от чувство за дълг, отколкото от романтични пориви. А магията се плаща с неизбежна смърт или ужасяваща намеса на боговете.
Лоис Макмастър Бюджолд безусловно е умел разказвач, който знае как да създаде страховита, пълна с мистерии, и понякога смешна история. Без претенции и без излишно оригиналнечене, просто една увлекателна приказка за възрастни (дори не и за тийнейджъри). Ако сте харесали Ворската ѝ сага, съм убедена, че и „Проклятието на Шалион“ ще ви допадне.
Поредица „Шалион“:
1. Проклятието на Шалион
2. Рицарят на Шалион
3. Свещеният крал
