Бернар Вербер: Дъхът на боговете


С „Дъхът на боговете“ Вербер продължава да развива личната си космогония на задгробния живот, която така всепомитащо представи в дилогията „Tанатонавтите“ и доразработи в поредицата „Цикълът на боговете“.

Микаел Пенсон, бивш писател и танатонавт, слязла от колелото на прераждането душа, бивш ангел и настоящ бог чирак ще продължи да получава уроци по богуване от олимпийците в Едем. Извадките от „Енциклопедия на относителното и абсолютно знание“  се редуват с разкази за практическата „Игра Y“, в която боговете-чираци развиват народи и цивилизации. А в същото време самите богове биват включени като потенциални жертви в жестоката игра на богоубиеца, върлуващ на острова на блаженството. Разбира се, пътят на Микаел към върха на планината, където предполагаемо обитава върховното божество, е обсипан с разкритието на множество тайни, горчиви прозрения и любовни приключения. 

„Дъхът на боговете“ е средна книга в трилогия, която не бихте могли да подхването без да сте преглътнали преди това основата „Ние, боговете“. Не съм много сигурна, че романа ще се хареса на всекиго предвид леко отвлечената тематика, но сюжетът се развива с добро темпо и неусетно ме караше да започвам все нова, и нова, глава. (Сбогом, здрав и продължителен сън!) Не мога да му отрека на Вербер, че знае как да изгражда съспенс.

За себе си мога да кажа, че определено щях да харесам книгата много повече, ако не четях по същото време „Творческа митология“ от проф. Джоузеф Кембъл. Последната е научен труд, който в малко сбит, но изключително детайлен, вид поднася западноевропейската съвременна представа за духовност: идея, забъркана от древните езически митологии, прецедена през научните и философски познания на великите умове, и избистрена от големите писатели от ХХ век. С поредиците „Танатонавтите“ и „Цикълът на боговете“ Вербер прави абсолютно същото, макар и под формата на художествено повествование, което за финал е  полирано с доза хумор. Френският писател се опира изцяло на тази традиция и поставя духовното израстване на човека в центъра на своите книги. Не бих се изненадала със следващия роман да обожестви човекът-творец – именно това би било логичния завършек, според мен.

В заключение, не очаквайте развръзка и отговор на въпроса как точно изглежда върховното божество-творец в „Дъхът на боговете“. Представата на Вербер за последния тепърва ни предстои да видим в завършващата книга от трилогията – „Тайната на боговете“.

Отново благодаря на издателство „Колибри“ за представената ми за ревю бройка и си / им пожелавам скоро да видим на български и последната част от трилогията на Вербер.

Друго ревю за книгата при Книгозавър – тук.

Поредици „Танатонавтите“ / „Цикълът на боговете“:

1. Танатонавтите – ревю
2. Империята на ангелите – ревю
3. Ние, боговете  (Цикълът на боговете, кн. 1) – ревю
4. Дъхът на боговете (Цикълът на боговете, кн. 2)
5. Le mystère des dieux (Цикълът на боговете, кн. 3)

Advertisements

One thought on “Бернар Вербер: Дъхът на боговете

  1. Pingback: „ДЪХЪТ НА БОГОВЕТЕ“ (КНИГА 2 ОТ „ЦИКЪЛЪТ НА БОГОВЕТЕ“) НА БЕРНАР ВЕРБЕР | Книжен Петър

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s