Дж. П. Дилейни: Момичето преди


18601422_1569708639706824_1782543121_nДж. П. Дилейни е псевдоним, но реших да не търся кой известен автор се крие зад него, за да не се влияя от другите му книги. И добре, че не съм го направил, защото останалите му произведения са писани в съвсем друг жанр и нямат нищо общо с „Момичето преди”. С психотрилъра се е справил перфектно, така че ако реши да продължи в същата посока, с удоволствие бих прочел още негови неща.

Има още

Дейвид Игълман: Мозъкът: това си ти


18470707_1564181810259507_1755039031_nОбожавам хубавата, увлекателно написана научно-популярна литература, а „Мозъкът: това си ти” е точно такава! На предната корица Forbs сравняват Игълман със Сейгън и това не е просто рекламен трик, а самата истина. Дейвид съумява, също като покойния маестро на популяризирането на науката, да пише за сериозни и сложни теми от невероятния свят на науката увлекателно, просто и без тежка специфична терминология. Така че човек, който е с добра обща култура и жаден за чудесата на науката, да бъде запленен от книгата.

Има още

Александра Олива: Последен в мрака


18308862_1555271277817227_420369329_n

„Последен в мрака” е интересен хибрид между разказ за риалити шоу от типа на „Сървайвър“ и настъпващ заразен апокалипсис. Но фокуса на книгата не е върху нито едно от двете. Това не е книга като „Бягащият мъж”, „Гладиаторите на Есмералда” или „Дългата разходка”. Тук насилието не е във фокуса, а воайорството на консуматорското общество и властта на медиите.

Дванайсет участника, поравно мъже и жени, се записват да участват в шоу, което обещава да е най-екстремното появявало се някога на малкия екран. И докато те се борят с предварително режисирани препятствия, в САЩ избухва епидемия, която ще се разрази в невиждани мащаби и ще заличи почти половината от населението на Земята.

Има още

Машина за истории: Антология от наградените фантастични разкази в конкурса „Агоп Мелконян” 2012-2016


17918869_1533140693363619_2087160094_nПризнавам си, че подходих резервирано към антологията, но за това си имам обективни причини. През последните няколко години прочетох два авторови и два тематични сборника с разкази от български автори и бях меко казано разочарован. Направо си бях отчаян! Никога не бях срещал толкова много слаби, посредствени и клиширани творби на едно място. Но съм много доволен, че рискувах! Това вече е друга бира, както има една приказка!

В тази антология са събрани разказите, отличени в четири конкурса на името на писателя и журналист Агоп Мелконян. Идеята за този конкурс идва от Преслава Кирилова, а организатор става електронното списание „Сборище на трубадури”. Условията са прости: всеки участник има право на едно произведение до 1 000 знака, което да не е публикувано никъде преди участието му в конкурса. Конкурсът няма жанрови ограничения, единствените граници са тези, които авторите сами си поставят.

Има още

Нийл Геймън: Скандинавска митология


17793126_1522062327804789_747672038_nВинаги съм имал слабост към митологията – още от времето, когато в къщи открих огромното издание с твърди корици на „Древногръцка митология” и попаднах в свят на герои, в който боговете крачат сред хората, месят се пряко в делата им и умират. Един пищен и жив пантеон от божества и герои, които крачат между простосмъртните. От тогава насетне, започнах да купувам всяка една митология, която се появи на книжният пазар у нас. Преди години се сдобих със  „Скандинавска митология”, издадена от „Литера прима“, която вече е библиографска рядкост. Прочетох я навремето и бях запленен от нея. А сега останах много доволен и от това, което е направил Геймън. Не че някога съм се съмнявал в него или в разказваческият му талант, но досега бях чел само негови авторски неща, или различни версии на популярни приказки. А сега ръцете му са вързани и той няма как да си позволи големи волности при това преразказване на легендите за Тор и Локи. И за пореден път той се е справил блестящо.

Има още

Пиърс Браун: Утринна звезда


17440186_1508738645803824_1909327894_n

Въпросът бе дали Браун ще успее да завърши поредицата по начина, по който тя заслужава. След блестящият старт и брилянтното продължение, третата част има нелекета задача да продължи по подобаващ начин поредицата. Не клиширано, не както на читателите им се иска, а както диктува логиката на уникалния свят, изграден от Пиърс. И той отново се е справил страхотно, а аз смея да твърдя, че това е една от най-добрите фантастики на първото десетилетие на 21 век.

Има още

Сергей Лукяненко: Нов патрул


17328198_1500252876652401_960930953_nПокрай Коледния панаир на книгата се сдобих с „Квази” и „Шести патрул” – последно издадените книги на Лукяненко. И реших да се завърна в света на Сумрака и да прочета „Нов патрул”, която чинно си отлежаваше в библиотеката.

Книгата върви по добре познатата схема – три части, като последната събира заплетените нишки от първите две, за да изгради кулминацията и развръзката.

Има още