Мат Ридли: Еволюция на всичко


the_evolution_of_everyhtingЕто че се появи една от най-интересните научнопопулярни книги за тази година. Тя не е от типа книги, които разказват по увлекателен и запленяващ начин за някой клон на науката, за интересна теория в процес на изпитване или пък прави прогнози за бъдещето като страхотната книга на Каку, която също се появи на пазара. Не, Мат Ридли тук не само говори за наука и теории, но и хвърля ръкавицата към много човешки предразсъдъци и парадигми, непочиващи на никакви доказателства. Интересен феномен е, че много хора нямат проблем с идеята, че всичко се променя, че всичко еволюира, стига това да не бъде прилагано както към самият ни вид homo sapiens, така и към човешките културни, политически, социални и каквито и да е други достижения. Ако някой се пробва да приложи законите на еволюцията към човешките творения, това изведнъж предизвиква също толкова голям отпор, възмущение и обида, както ако се помъчиш да обясниш на религиозен фундаменталист, че светът не е сътворен от някакво митично същество за 7 дни преди няколко хиляди години.

Има още

Advertisements

Александър Петров: Бъди какъвто си


alexanderРядко чета поезия, а още по-рядко си купувам, но в момента, в който издателство „Сиела“ анонсираха излизането на тази стихосбирка, реших, че непременно ще си я взема. Не можах да бъда на официалното ѝ представяне, за което наистина много съжалявам, но пък си я взех при първа възможност и я зачетох още в трамвая. Честно си признавам, че нямах идея колко от текстовите на емблематичните песни на едни от най-великите български рок-групи са излезли из под неговото перо. Работил е основно с „Тангра“ и в двата им периода и с „Фактор“, но също и с „Щурците“, „Сигнал“, Вили Кавалджиев, Чочо Владовски, Валди Тотев, Михаил Белчев. Той е автор на най-добрата балада на „Сигнал“ (и не – това не е нито „Да те жадувам“, нито „Сбогом“), както и на култовата песен на Владовски, която всички са кръстили „Дон Кихот“, а тя всъщност се казва „Безсъние“, това може би е една от рок песните с най-наситено и многопластово съдържание. Негов е и текста на песента, с която свършва една от най-тъжните български комедии, а именно „Оркестър без име“. „Главната улица“ и „Приятели“ са също по негови стихове.

Има още

Джонатан Л. Хауърд: Картър & Лъвкрафт


carter&lovecraft„Екслибрис“ отдавна са ми в полезрението с интересните си и не толкова попфантастични произведения, които издават у нас. Установих, че от началото на годината съм прочел доста техни издания и всичките те много са ми допаднали.

“ Картър & Лъвкафт “ е както за върлите фенове на един от патриарсите на хорър жанра, така и за тези, които са чели Лъвкрафт, харесали са го, но не толкова, че да го боготворят. Това не е хорър роман, държа да отбележа – това е реверанс към творчеството на маестрото и пренася идеите му в сегашно време и в нашият свят. Това е откачена, страхотна, увлекателна и много, ама наистина много хубава книга

Има още

Банди: Забранени истории от Северна Корея


forbidenЗа мен тази книга дойде като логично продължение по темата след като прочетох „Химн на смъртта“ на Барбара Демик. Може ли в най-мрачното място на света да има литература, която не е подвластна на цензурата, на партийната линия и да е на различна тема от религиозната любов към бог Ким? Явно може. Тази книга е с неизвестен автор, изнесена е тайно в Китай и излиза под псевдоним, никой не знае кой е писателя, защото ако се разбере, той ще бъде екзекутиран за предателство към Партията и държавата.

Има още

Сергей Лукяненко: Лордът от планетата Земя


lord_of_the_planet_earthАдмирации за „Сиела“, първо за това, че се заеха да издават Лукяненко, след като „ИнфоДар“ го зарязаха (и не само него де) и второ, че пуснаха тази негова трилогия в един том. Тук са събрани трите книги от поредицата:

„За принцесата си струва да се умре“

„Планетата, която я няма“

„Стъкленото море“

Тази трилогия е от ранните произведения на Сергей, а аз лично отдавна исках да прочета някои от тях. Трите книги са доста различни една от друга.

Има още

Джеф ВандърМиър: Приемане


acceptanceЕто я и финалната книга от трилогията за „Съдърн Рийч”. Тя затваря историята, като не само хвърля мост между първите две части, но обхваща и времето преди Събитието и появата на Зона Х и Бариерата. Тя за пореден път показва, че тази поредица е замислена като трилогия и че нито една от частите не може, а и не трябва да се чете като самостоятелен роман. Трите части са здраво вплетени една в друга, постоянно правят препратки помежду си и едва след края на последната, картината се изяснява в пълната си прекрасна цялост и историята придобива завършеност.

Има още

Кен Лиу: Хартиената менажерия


The-Paper-Menagerie-and-Other-StoriesТака и нямаше да разбера за тази книга, ако много добър приятел не ми я беше препоръчал. Беше малко преди Коледа 2017 година, когато Григор ми писа, че излиза уникален сборник на прекрасен автор, а именно „Хартиената менажерия и други разкази” на Кен Лиу. Излиза от издателство, което никога не ми е попадало в полезрението и най-вероятно щях да прескоча книгата. А тя е великолепна, но буквално е изтърсена в нищото – не се връзва с това, което са издавали до сега „Еуниката”, аз поне никъде не видях таргетирана реклама, насочена към читателите, които ще я харесат. Излиза с оригиналната корица, която е страхотна, но освен изброените награди на предната корица, нищо друго не подсказва, че това е фантастика и то много добра. Страхувам се, че и този сборник ще го сполети съдбата на „Посланическото градче” на Чайна Миевил, която излезе по аналогичен начин. Дано да бъркам.

Има още