Пиърс Браун: Утринна звезда


17440186_1508738645803824_1909327894_n

Въпросът бе дали Браун ще успее да завърши поредицата по начина, по който тя заслужава. След блестящият старт и брилянтното продължение, третата част има нелекета задача да продължи по подобаващ начин поредицата. Не клиширано, не както на читателите им се иска, а както диктува логиката на уникалния свят, изграден от Пиърс. И той отново се е справил страхотно, а аз смея да твърдя, че това е една от най-добрите фантастики на първото десетилетие на 21 век.

Има още

Сергей Лукяненко: Нов патрул


17328198_1500252876652401_960930953_nПокрай Коледния панаир на книгата се сдобих с „Квази” и „Шести патрул” – последно издадените книги на Лукяненко. И реших да се завърна в света на Сумрака и да прочета „Нов патрул”, която чинно си отлежаваше в библиотеката.

Книгата върви по добре познатата схема – три части, като последната събира заплетените нишки от първите две, за да изгради кулминацията и развръзката.

Има още

Валтер Мьорс: Румо и чудесата в тъмното


%d1%80%d1%83%d0%bc%d0%beДълго време отлагах завръщането в Замония. И то не защото „Градът на сънуващите книги” не ми хареса. Напротив! Бях запленен от нея! И точно за това отлагах. Така  както човек отлага отварянето на много качествен алкохол или кутия уникални шоколадови бонбони за специален момент. Знаеш, че нещото ще е страхотно и затова си го къташ. И с тази книга е така. Усещах, че ще е уникална, пленителна и точно затова си я пазех. По този причина си пазя още няколко непрочетени книги на Пратчет.

Има още

Иън Пиърс: Аркадия


16754008_1465623790115310_1471753195_n“Аркадия” е номинирана за наградата „Аркадия“ за 2016 г., както и „Дългият път към една малка, ядосана планета” на Беки Чеймбърс, която Artline вече пуснаха у нас и която също вече ми е в списъка за четене. Започвам да ставам все по-голям фен на тази награда. Досега не съм попадал на книга, без значение дали е само номинирана или е носител, която да ме е разочаровала.
Според тълковният речник Аркадия е „Място, обикновено красиво и спокойно, където човек се отпуска и живее безгрижно.” Освен че е и административна единица в съседна Гърция. Но второто няма нищо общо с идеята и атмосферата на романа.

Има още

Джош Малерман: Къща на езерното дъно


16780665_1465623793448643_1769088772_nСлед като „Кутия за птици” ми хареса, реших да дам шанс и на новелата, която сега излезе. Както съм споменавал и друг път, не съм фен на хоръра, но Малерман и този път успя да ме грабне. И то не с емоциите които успява да предизвика у читателя, макар да се справя перфектно с това, а с атмосферата. С идеята как да изглежда поредното превъплъщение на неизвестна, паранормална и почти сигурно зла сила.

Има още

Иън МакДоналд в три романа


Така се случи, че прочетох три книги на МакДоналд една след друга и ми вървят малко като едно цяло, макар двете поредици да са коренно различни. И за това реших да споделя впечатленията си от тях заедно в едно ревю, а не в три различни. Съблогърката отдавна ме ръчка да прочета „Дервишката къща”, а пък аз взех, че изчетох всичко друго издадено от него тук, като се озовах в болнични у дома.

Има още

Стивън Ериксън: Своенравното хлапе


hlape„Своенравното хлапе” е пародия на вселената на Star Trek. Фен съм на света, създаден от Джийн Роденбъри, но това никога не ме е спирало да критикувам и откривам откровените глупости, появяващи се в сериалите и филмите.

Това е пародия на всички филми в тази вселена – на петте сериала и  пълнометражните филми.

Абсолютно нелогично е капитана и командващите офицери да се забъркват във всички неприятности и да са на челната линия при изследване на планети и да са изложени постоянно на смъртна заплаха. Всички знаем, че това е глупаво, но и знам, че е подчинено на каноните на направа на сериал, които карат публиката да се връща всяка петъчна вечер към тях. Главните герои хем трябва да са интересни и важни, пък и хем трябва да са във вихъра на екшъна. Тоест няма как някой от екипа за наземни изследвания да е главен герой, а капитана само да стои на мостика и да раздава заповеди. Това може да е реалистично, но пък не е интересно. Има още