Карън Мари Монинг: Burned

aвтор: Траяна

Изминаха две години откакто пуснах ревюто за първата книга за Дани О‘Мали – Мегата, в което ви се оплаках, че романът не е на нивото на оригиналната квинталогия и страда от няколко съществени проблема. След няколко пъти отлагане  на издаването, миналият месец най-сетне видяхме и продължението на поредицата, озаглавено Burned. 

МакКайла и Деветимата се опитват да възстановяват Дъблин след като разбиха Ледения крал в Iced, но не всички участници в играта за власт са склонни да седнат на масата за преговори. Принцовете на Светлите и Тъмните феи, както винаги се опитват да се цакат, а абатството е превзето от нова войнствена фракция ший-зрящи. Дани се изгубва в огледалата в Залата на всички часове, а Мак ще трябва да се бори с изкушенията предлагани от магическата книга, която е част от самата нея. 

Карън Мари Монинг: Вледенени

автор: Траяна 

Спомняте си истериятa ми покрай поредицата Fever в началото на миналата година, нали? Аз също. След това имах един период на усърдно търсене на що-годе читави паранормални романи. Тогава бях готова да поема всякакви заместители на „треската“, само и само да има нещо добро за четене. За съжаление така и не харесах някоя от многобройните паранормални романтични поредици на другите авторки. Просто Монинг е царица на зарибяването и кукичките в края на всяка книга.

След доста дълго чакане дойде време за спин-офа на Карън Мари Монинг, с главно действащо лице Дани „Мегата“ О’Мали. Книга, за която имах що-годе високи очаквания. Две причини – ясно беше от края на Shadowfever, че светът ще е постапокалиптичен, попъплен от феи и други свръхестествени същества, които ще ебават майката на обикновените хорица. Тук поне не останах излъгана – разбитият Дъблин и адаптиращите се към новите условия човеци имат своето място в романа на Монинг. Дори не бяха извън контекста на действието. 

Патриша Бригс: Fair Game

автор: Траяна 

Има книги, за които няма какво толкова да разкажа, особено когато измине известен период от време между прочита и писането на ревюто. Колкото повече отлагам, толкова по-малко желание имам да опиша впечатлението си от романа. Fair Game, третият роман от поредицата на Патриша Бригс  „Алфа и Омега”, за съжаление не ме вдъхнови нито да бълвам змии и гущери, нито да лелея възхвали.

Пати Бригс се е постарала да направи всеки от романите на поредицата самостоятелен и донякъде в различен жанр. Повестта Alpha and Omega представлява стегнат паранормален романс, който доказва, че една история може да бъде романтична и без да включва сексуална сцена. Cry Wolf се базираше на развитието на връзката между Чарлз и Ана, както и на интересен сблъсък със зла вещица, а Hunting Ground бе чудесна студия върху политическите игри между върколаците в света на писателката, омешани с мотиви от артурианската митология.

Fair Game е съвсем друга бира.

Патриша Бригс: Поредица „Алфа и Омега”

автор: Траяна 

Напоследък страдам от нежелание да започвам нови книги, което ми се случва поне два пъти годишно. В такива случаи обикновено прибягвам до препрочитането на стари и любими книги. През януари си припомнях Тери Пратчет и Патриша Бригс. За Мърси Томпсън вече съм писала, но отлагах да ревюирам спин-оф поредицата „Алфа и Омега”. Може би, защото не е толкова силна колкото оригинала, или поне на мен не ми е чак толкова любима. Предвид наближаващото през март издание на третия роман в поредицата – Fair Game, реших да все пак да направя едно общо ревю за предходните романи.

Цялата поредица всъщност започва с повестта „Алфа и Омега”, поместена в антологията On the Prowl.

Кирстин Уайт: Свръхестествено

автор: Траяна 

Сюжетът: Иви започва да води нормалния живот, който винаги е искала. Без да преследва поредния вампир, нарекъл се Влад. Без да бъде преследвана от феите. Учи в гимназия, има си почти нормално гадже и собствено шкафче в училище. И както винаги осъществените мечти разочароват.

Оказва се, че без да работата си в  Международната агенция за ограничаване на свръхестественото, Иви… скучае. Затова, когато от Агенцията предлагат на Иви почасова работа, тя приема. Нещата в света на свръхестествените обаче не са никак лесни и проблемите започват да стават все по- *тиийт*-нати.

Калейна Прайс: Гробовен танц

автор: Траяна 

В Grave Dance гробовната вещица Алекс Крафт е наета от полицията на Некрос, за да помогне с поредното странно убийство в града. Когато обаче единственото доказателство за престъплението е ляво стъпало, е малко трудно да се съживи сянката на умрелия. Да не кажем невъзможно.

Животът на Алексис се усложнява още повече от откритието, че носи феическа кръв, а в Страната на феите я очаква истинско наследствено имение, за което точат зъби няколко различни феически двора.

Вторият роман в поредицата за Алекс Крафт ми се стори ужасно скучен. Качеството на писане спада значително спрямо нивото на предходната Grave Witch. За съжаление, основния недостатък на първата книга се засили и в тази. Светът на Калейна Прайс стана, ако не друго, то още по-объркан, неподреден и нелогичен.

Кевин Хиърн: Hounded

автор: Траяна 

Попаднах на анотацията на тази книга в сп. „Локус“, и се спрях на нея, защото реших, че все пак е добре да пробвам ърбън фентъзи с главен герой от другия пол. А и романът поставя началото на трилогия, вече написана и в процес на издаване. За пръв път ми се случва да видя толкова кратки паузи между появата на книги от една поредица. Hounded излезе през април, вторият том – Hexed – бе публикуван в началото на този месец, а през юли ще бъде издадена и Hammered. Да не говорим, че всичките корици са просто прекрасни, а заглавието „Хрониките на Железния друид” звучи много зарибяващо. Изобщо тази поредица се радва на прекрасен маркетинг и аз станах негова жертва.

За какво иде реч: Древният друид Атикус О’Съливан се радва на дълголетието си в забутано градче в Аризона. Главно защото там няма много богове и вещици, и той може да води спокоен живот като собственик на забавна ирландска хрътка и магазинче за билки и книги.