Патриша Бригс: Fair Game

автор: Траяна 

Има книги, за които няма какво толкова да разкажа, особено когато измине известен период от време между прочита и писането на ревюто. Колкото повече отлагам, толкова по-малко желание имам да опиша впечатлението си от романа. Fair Game, третият роман от поредицата на Патриша Бригс  „Алфа и Омега”, за съжаление не ме вдъхнови нито да бълвам змии и гущери, нито да лелея възхвали.

Пати Бригс се е постарала да направи всеки от романите на поредицата самостоятелен и донякъде в различен жанр. Повестта Alpha and Omega представлява стегнат паранормален романс, който доказва, че една история може да бъде романтична и без да включва сексуална сцена. Cry Wolf се базираше на развитието на връзката между Чарлз и Ана, както и на интересен сблъсък със зла вещица, а Hunting Ground бе чудесна студия върху политическите игри между върколаците в света на писателката, омешани с мотиви от артурианската митология.

Fair Game е съвсем друга бира. Чарлз и Ана се отправят към Бостън, за да се включат в раследването на серия от убийства, в който жертвите са свръхестествени същества. Групата на ченгетата е съставена от представители на различни федерални и щатски разследващи органи на обикновените хора. Разбира се, всяка от групите дърпа чергата към себе си и се опитва да спечели допълнителна информация за върколаците, които вече официално са се разкрили пред обществото.

От гледна точка на съспенса и преследването на серийния убиец, книгата е изпипана – без нелогично появяващи се удобни улики, но и без да сюжетът да е твърде прозрачен за читателя. За любителите на съвременните кримки, тип CSI, този роман би бил прекрасно четиво – много анализи, много сцени на убийства, як брейнсторминг. Същевременно ърбън фентъзи постановката на света на „Алфа и Омега” позволява на Бригс успешно да избягва сериозно задълбаване в съвременната криминология.

На фона на разследването лайтмотив в книгата се очерта моралната дилема на Чарлз, който има сериозни проблеми с настоящата си позиция като съдия и екзекутор на върколаците. Духовете на екзекутираните  от него нарушители на закона, започват да го преследват много сериозно и вината, разбира се, пречи на връзката му с Ана.

По същество Fair Game не е лош ърбън фентъзи роман, но ме остави доста безразлична както към жертвите на убийствата, така и към драмата между главните действащи лица. Просто не съм фен на криминалните романи. Все пак финалната сцена на книгата дава надежда за едно адски интересно продължение на цялата поредица за Чарлз и Ана, както и на тази за Мърси Томпсън, така че отново ще четете за романите на Патриша Бригс.

Поредица “Алфа и Омега”:

0.5 Alpha & Omega (повест, включена в On the Prowl) – ревю на антологията
1. Cry Wolf – ревю
1.5 Seeing Eye (разказ, включен в сборника Strange Brew) – ревю на антологията
2. Hunting Ground – ревю
3. Fair Game