автор: Траяна
Попаднах на анотацията на тази книга в сп. „Локус“, и се спрях на нея, защото реших, че все пак е добре да пробвам ърбън фентъзи с главен герой от другия пол. А и романът поставя началото на трилогия, вече написана и в процес на издаване. За пръв път ми се случва да видя толкова кратки паузи между появата на книги от една поредица. Hounded излезе през април, вторият том – Hexed – бе публикуван в началото на този месец, а през юли ще бъде издадена и Hammered. Да не говорим, че всичките корици са просто прекрасни, а заглавието „Хрониките на Железния друид” звучи много зарибяващо. Изобщо тази поредица се радва на прекрасен маркетинг и аз станах негова жертва.
За какво иде реч: Древният друид Атикус О’Съливан се радва на дълголетието си в забутано градче в Аризона. Главно защото там няма много богове и вещици, и той може да води спокоен живот като собственик на забавна ирландска хрътка и магазинче за билки и книги. Всичко се проваля, когато старият му враг – келтският бог на любовта и младостта Ангъс Ог, решава най-сетне вместо да праща разни миниъни, да се яви лично и да бастиса нашия друид, който е откраднал преди около 2000 години вълшебния меч на Ангъс. (Не ТОЗИ меч. Истински меч.) Атикус обаче има на своя страна Мориган, Флидиш, вярната си хрътка Оберон и своите адвокати – вампир и върколак. Нещастието обаче никога не идва само. Mестното вещерско сборище също му е вдигнало мерника.
Резюмето на сюжета може да звучи супер, и самият роман също би бил добре, ако не беше толкова кичозно претрупан с различни пантеони. Преди няколко седмици бих използвала фразата „манджа с грозде”, за да опиша тази книга. Обаче след като хапнах приготвеното от моята половинка пиле с плънка от ориз, стафиди и други вкусотии, идиомът вече няма същото значение за мен. Не мога да опиша Hounded по друг начин, освен като роман, понесъл на раменете си толкова много митове, божества и герои, че гръбнакът на сюжета се скършва. Сериозно ви говоря – само в една книга Кевин Хиърн ни затрупва с келтска, христианска, нордическа, славянска и индийска митология. Боговете си щъкат наоколо като руски туристи в Китен, едва ли не по джапанки и хавайки, и постоянно се мешат в работата на О’Съливан.
Не че той има нужда от помощ. Очевидно друидите не са за подценяване. Атикус О’Съливан може да изтърчи покрай Супермен и да му дръпне червените гащи върху главата, толкова бързо, че супергероят да не разбере кой се ебава толкова грубо. Пък дори и да разбере, друидът ще го смачка от бой, защото си има дриудска татуировка, магическа желязна огърлица, и може да черпи сили от земята. А дори и нещата да се прецакат, на помощ на Атикус ще се довлече някоя богиня от келтския пантеон. Щото е много готин, раи’ш ли.
Ох. Нямам сили да продължа да плюя по романа. Основният проблем е, че таргет групата на тaзи книга са хората между 15-25 г., но уменията на писателя достигат само да създаде текст за 11-14 годишни хлапета, които се радват на… ами филми като „Трансформърс”. Примерно.
Хрониките на Железния друид:
1. Hounded
2. Hexed
3. Hammered – ETA 2011
Приумици 