Най-добрите фантасични книги от ХХI в. според анкетата на сп. Локус


Това е част от класацията за най-добрите романи от ХХ и ХХI век, прогласувана от читателите на сп. Локус.

Някои от книгите са с по няколко български издания, като тук съм се постарала да сложа корицата на най-достъпното към момента издание (последно в продажба или пък сравнително по-лесно намиращо се по кашон-книжарниците). За някои от книгите можете да прочетете ревюта в блога, и ще се опитам да подопълня с още линкове в бъдеще.

Още класации на сп. Локус:


No. 1
Войната на старците
Джон Скалзи
(2005)

Трябваше ми книга, която да ме разсее за малко от вампиро-върколашките истории. Леко са ми повтръснали, а идеята да се върна към обичайното фентъзи за момента не е привлекателна. Разбира се, винаги остава „Тенекиеният барабан”, който ме гледа обвинително от пролетния панаир насам. Романът на Гюнтер Грас бе запланираната „сериозна книга” за тази година. Вместо това четох „1984” от Оруел и „Златното руно” от Робърт Грейвс.

Поисках лека и отвличаща пуцалка и ми връчиха „Войната на старците”.

Прочетете цялото ревю


No. 2
Anathem 
Нийл Стивънсън
(2008)

Ревю все още няма


No. 3
Момиче на пружина
Паоло Бачигалупи
(2009)

Мине се, не мине, и покрай цялата посредственост с чести залитания към пълна тъпотия, в която се е превърнала червената поредица на „Бард“, вземе че се появи нещо наистина добро и стойностно.

„Момиче на пружина” от Паоло Бачигалупи взема наградите „Хюго“ и „Небюла“ за най-добра книга и тази на сп. „Локус“ за най-добър дебютен роман за 2010 г. Същата година е отличена и с мемориалната награда John W. Campbell.

Прочетете цялото ревю


No. 4
Ускорение
Робърт Чарлз Уилсън
(2005)

Ревю все още няма


No. 5
Суперкомандос
Ричард Морган
(2002)

Подозирам, че дай-хард феновете на фантастиката отдавна вече са прочели Altered Carbon, преведена на български като „Суперкомандос“. Ако не сте от тях, а сте просто любители на качествената литература, и се чудите какво да подхванете, горещо препоръчвам този роман на Ричард К. Морган. Няма по-добро време да наваксате с книгатa от сега: очакваме екранизацията ѝ от Netflix.

Действието на Altered Carbon се развива през 26-ти век, когато човечеството се е разселило из космоса, a Протекторатът на ООН развява знамето на цивилизацията. По разните планети населението е избрало различни политически и философски системи, за да организира обществото си, но чрез Емисарския корпус ООН налага официалната си доктрина.

Прочетете цялото ревю


No. 6
Слепоглед
Питър Уотс
(2006)

Ревю все още няма


No. 7
Игрите на глада
Сюзан Колинс
(2008)

Издаването на този роман в България през 2009 г. мина незабелязано от моя милост. Дори бях леко изненадана, че имаме издателство „Екслибрис”, когато най-после забелязах романа в книжарница „Пингвините”. Не се втурнах веднага да чета „Игрите на глада”, въпреки многото положителни ревюта. Основната причина е, че ме отблъскваше идеята да чета кавър на „Гладиаторите на Есмералда” и „Бягащия човек”. Шекли се е сетил за гладиаторски игри още през 1965 г., Стивън Кинг е написал своя вариант по темата включително риалити шоу елемента през 1982 г.

Прочетете цялото ревю


No. 8
Pattern Recognition
Уилям Гибсън
(2003)

Ревю все още няма


No. 9
Градът и градът
Чайна Миевил
(2009)

Не помня вече в коя книга един герой се обръщаше към друг и го питаше – „Ако не вярваш на собствените си очи, на какво тогава можеш да вярваш?“*  В случаят с Чайна Миевил и светът на неговите градове всички умишлено не вярват на собствените си очи и живеят в половинчата реалност, резултат от  политическо убеждение.

Ул Кома и Бешел са градове-близнаци. Сиамски. Те са индивидуални и все пак едно и също.

Прочетете цялото ревю


No. 10
Accelerando
Чарлз Строс
(2005)

Ревю все още няма


No. 11
Облакът Атлас
Дейвид Мичъл
(2004)

Ревю все още няма


No. 12
River of Gods
Иън МакДоналд
(2004)

Ревю все още няма


No. 13
Илион
Дан Симънс
(2003)

Четиринайсет години след най-популярното си произведение„Хиперион“ Дан Симънс представя на зажаднялата публика своя нов роман „Илион“, в който залага на познатата формула: паралелни и привидно несвързани сюжетни линии плюс загадки.  Този път те са комбинирани с литературни анализи for Dummies, и подсладени с описания на жени, за които авторът ни съобщава, че били секси.

Да кажа няколко думи за сюжета, преди да дръпна дявола за опашката и да изразя негативното си отношение към книгата.

Първата и най-често цитираната сюжетна линия е симъновата версия на „Илиадата“. В нея схоластикът Хокънбери проследява обсадата на Троя.

Прочетете цялото ревю


No. 14
Пътят
Кормак Маккарти
(2006)

Не ме оставяй.

В един умиращ свят баща и син вървят по Пътя на юг. Третият герой в този роман е Пустата земя – безучастно мъртва (83), враждебно студена (114) и печално изпепелена (149). Кормак МакКарти не е Хемингуей, но в този роман се доближава до неговата минималистичност. Няма нужда от сложни думи, когато можеш да поставяш едни и същи прости такива, и те винаги да звучат на мястотo си.

Прочетете цялото ревю


No. 15
Light
М. Джон Харисън
(2002)

Ревю все още няма


No. 16*
Black Out/ All Clear
Кони Уилис
(2010)

Ревю все още няма


No. 16*
The Yiddish Policemen’s Union
Майкъл Шайбън
(2007)

Винаги, когато попадна на отличен с няколко награди роман, след чийто прочит оставам емоционално незадоволена, изпадам в съмнения относно чувствителността си. После си припомням, че след всяко гледане на „Гатака” събирам от масата мокри, сополиви кърпички и, следователно, не е възможно причината да зяпам с овчи поглед корицата да е собствената ми закоравялост. Следва повторно отгръщане на страниците, за да видя дали пък няма нещо в романа, което да съм пропуснала, нещо, което да компенсира липсата на емоции и да обясни наградите.

Прочетете цялото ревю


No. 18
Пътешественикът във времето и неговата жена
Одри Нифнегър
(2003)

Ревю все още няма


No. 19*
Никога не ме оставяй
Кадзуо Ишигуро
(2005)

Ревю все още няма


No. 19*
Малкият брат
Кори Доктороу
(2008)

Ревю все още няма


No. 21
The Dervish House
Иън МакДоналд
(2010)

Има книги, които могат да бъдат хем супер интересни, хем адски скучни в детайлите си. Ако сте чели „Търговска къща“ от Джеймс Клавел, знаете за какво говоря: множество герои, действие само за няколко дни, но пък разписано oт гледна точка на всеки от тях едва ли не до секунда.

Подобна е и структурата на The Dervish House, усещането е същото. Макдоналд ни захвъря в Истанбул от 2027 година – величествен, трескав, трансконтинентален, мултикултурен. Турция съвсем наскоро е влязла в ЕС

Прочетете цялото ревю


No. 22
Краят на дъгата
Върнър Виндж
(2006)

Ревю все още няма


No. 23
The Baroque Cycle
Нийл Стивънсън
(2004)

Ревю все още няма


No. 24
The Years of Rice and Salt
Ким Стенли Робинсън
(2002)

Ревю все още няма


No. 25
Посланическото градче
Чайна Миевил
(2011)

Ако трябва да определя с една дума книгата, то тя е „пленителна“, въпреки че тя няма как да изрази цялата гама от емоции и впечатления които остават след затварянето на последната страница.

Миевил за пореден път ме изненада. С всяка негова нова книга си казвам: е няма как и този път да изгради нещо чак толкова изумително, различно, странно, гениално и очарователно! И всеки път той ме опровергава. Нещо за което съм му адски благодарен.

„Посланическо градче” е фантастика и то космическа.

Прочетете цялото ревю


Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s