Най-добрите фентъзи книги от ХХ в. според анкетата на сп. Локус


Това е част от класацията за най-добрите романи от ХХ и ХХI век, прогласувана от читателите на сп. Локус.

Някои от книгите са с по няколко български издания, като тук съм се постарала да сложа корицата на най-достъпното към момента издание (последно в продажба или пък сравнително по-лесно намиращо се по кашон-книжарниците). За някои от книгите можете да прочетете ревюта в блога, и ще се опитам да подопълня с още линкове в бъдеще.

Още класации на сп. Локус:


No. 1
Властелинът на пръстените

Дж. Р. Р. Толкин
(1955)

Днес е лесно да се критикува „Властелинът на пръстените“. От една страна, съвременият фентъзи любител изисква сиви герои, неедностранен поглед върху сюжета, експерименти с гледната точка, графични описания на насилие и секс. На нас циничните фенове на Абъркромби и Мартин, добрата стара притча за битката между Добро и Зло, която описва този романи, ни изглежда презрително наивна. Красивите елфи и благородния крал пък са на моменти толкова захаросани, че направо могат да ти отворят кариеси на душата.

Прочетете цялото ревю


No. 2
Игра на тронове
Джордж Р. Р. Мартин
(1996)

Ревю все още няма


No. 3
Хобит (или до там и обратно)
Дж. Р. Р. Толкин

Ревю все още няма


No. 4
Магьосникът от Землемория
Урсула Ле Гуин
(1968)

Ревю все още няма


No. 5
Деветте принца на Амбър
Рожър Зелазни
(1970)

Ревю все още няма


No. 6
Станция Пердидо
Чайна Миевил
(2000)

Уха! Току-що осъзнах, че съм отлагала прочита на този роман от близо десетилетие. Имаме книгата в изданието на „Инфодар“ от 2005 г., а наскоро си поръчахме всички творби на Чайна Миевил в изданията на Pan Book с минималистичините, но идейни, корици (като тая в ляво.) Леко ми е страховито, като си помисля, колко много други книги постоянно отлагам… Подозирам, че никога няма да ми стигне живота, за да прочета всички, които искам.

Ако ме питате дали съжалявам, че съм се забавила с прочита на „Станция Пердидо“, ще ви кажа, че не.

Прочетете цялото ревю


No. 7
Лъвът, вещицата и дрешникът
К. С. Луис
(1950)

Една от детските книги, попаднали в списъка с най-любими книги на британците, която в българския формат на „Голямото четене“ не бе в топ 100. Обяснявам си го с факта, че българите не са израстнали с романите на Луис. Всъщност, издателите в България се сетиха за този автор след като стана ясно, че „Дисни“ ще правят игрален филм. Иначе цялата поредица се появява в оригинал още през петдесетте години на миналия век.

Прочетете цялото ревю


No. 8
Добри поличби
Нийл Геймън и Тери Пратчет
(1990)

От всичките Апокалипсиси, които надвисваха зловещо и драматично над горкото човечество, най-ясно си спомням този от август 1999 г. При това спомените ми са много топли и ярки: къмпинга на Шабла и табелата „Към затъмнението“, самото затъмнение и призрачната му светлина, латино вълната по MTV и годината на жестока подготовка за кандидатстудентските изпити.

По същото време двама велики британски писателя са публикували творба, която в последствие се сдоби с титлата „най-смешната книга за Апокалипсиса“.

Прочетете цялото ревю


No. 9
Хари Потър и философския камък
Дж. К. Роулинг
(1997)

Ревю все още няма


No. 10
Little, Big
Джон Кроули
(1981)

Ревю все още няма


No. 11
Хълмът Уотършип
Ричард Адамс
(1972)

Ако ви кажа, че „Хълмът Уотършип“ е заешка епика, вероятно ще се разсмеете и по подразбиране ще я поставите в същата леха, в която се подвизава зайчето Питър. А „Хълмът Уотършип“ не е детска книга, и никога не е била продавана като такава. Творбата на Ричард Адамс е едно от онези жанрово неопределими произведения, които поради липса на по-добро място, ги забутват във фентъзи секцията. Няма да срещнете в нея никакви магьосници или варвари, освен ако не смятате природата за магическа и варварска.

Прочетете цялото ревю


No. 12
Вихър от мечове
Джордж. Р. Р. Мартин
(2000)

Ревю все още няма


No. 13
The Princess Bride
Уилям Голдман
(1973)

Ето поредният срам за българските издатели – пропускът да забележат тази великолепна „класическа приказка за истинска любов и висше приключение“, както сам авторът обелязва на корицата. Аз самата се кумих дълго време на „Принцесата булка“, защото имам бегъл спомен от екранизацията, която навремето ми се строи леко глуповата. А самият филм, апропо, има култов статут на една от най-обичаните романтични приказки за всички времена. Определено ще го изгледам поне още веднъж, за да видя дали впечатлението ми е било погрешно.

Прочетете цялото ревю


No. 14
Последният еднорог
Питър Бийгъл
(1968)

Ревю все още няма


No. 15
The Once and Future King
Т. Х. Уайт
(1958)

Легендите за крал Артур и неговата кръгла маса от кавалери са източник на вдъхновение за множество писатели, драмарурзи и сценаристи. Обединението на британците (разбирайте благородниците) под флага на равенството и братството през средните векове явно носи особено очарование, което вдъхновява най-различни гледни точки.

Прочетете цялото ревю


No. 16
Tigana
Гай Гавриел Кай
(1990)

Ако не сте чели фентъзи от Гай Гавриел Кай, значи сте пропуснали да се докоснете до творчеството на един от най-запомнящите се писатели в жанра. Сред българските си читатели той е известен най-вече с „Лъвовете на Ал-Расан”, но „Тигана” е романът, с който канадецът пробива на световния пазар. Книгата е отличена с наградата „Аурора”, има номинация за „Световна награда за фентъзи” и е сред финалистите за наградата на сп. „Локус” в категорията за най-добър фентъзи роман.

Прочетете цялото ревю



No. 17

Никога, никъде, никой
Нийл Геймън
(1996)

Най-трудно пиша за романи и писатели, които наистина харесвам. Цялото хвалебствено ревю за „Никога, никъде, никой” мога да събера в възхитено-завиждащото възклицание „Мамка му, Геймън е добър!”

Прочетете цялото ревю


No. 18
Книга за новото слънце
Джийн Улф
(1983)

Пиша за четирилогията в общо ревю, защото съзнанието ми изпада в самозащитна кататония само при мисълта да се опитам да сътворя повече от една страница текст. Да започна отдалеч – Джийн Улф е един от титаните на жанра фентъзи, вдъхновил множество писатели от следващото поколение, сред които и любимия ми създател на мрачни фатастично-магични творби Нийл Геймън.

Прочетете цялото ревю


No. 19
Залезът на Земята
Джак Ванс
(1950)

Ревю все още няма


No. 20
Майстора и Маргарита
Михаил Булгаков
(1967)

Ревю все още няма


No. 21
Хари Потър и огнения бокал
Дж. К. Роулинг
(2000)

Ревю все още няма


No. 22
Силмарилионът
Дж. Р. Р. Толкин
(1977)

Ревю все още няма


No. 23
The Swords of Lankhmar
Фиц Лейбър
(1968)

Ревю все още няма


No. 24
Окото на света
Робърт Джордън
(1990)

Ревю все още няма


No. 25
Хари Потър и затворникът от Азкабан
Дж. К. Роулинг
(1999)

Ревю все още няма


No. 26
Прокобата на господаря Гад
Стивън Р. Доналдсън
(1977)

Ревю все още няма


No. 27
Нещо зло се задава
Рей Бредбъри
(1962)

Ревю все още няма


No. 28
Gormenghast
Мервин Пийк
(1950)

Ревю все още няма


No. 29
The Anubis Gates
Тим Пауърс
(1983)

Ревю все още няма


No. 30
Сблъсък на крале
Джордж Р. Р. Мартин
(1998)

Ревю все още няма


No. 31
Мъглите на Авалон
Марион Зимър Брадли
(1983)

Ревю все още няма


No. 32
Тайните на занаята
Робин Хоб
(1995)

Ревю все още няма


No. 33
Цветът на магията
Тери Пратчет
(1983)

Ревю все още няма


No. 34
Mythago Wood
Робърт Холдсток
(1984)

Ревю все още няма


No. 35
Сблъсък
Стивън Кинг
(1978)

Ревю все още няма


No. 36*
A Wrinkle in Time
Madeline L’Engle
(1962)

Ревю все още няма


No. 36*
Малки богове
Тери Пратчет
(1992)

Странно е как книгите на Пратчет вече не са ми толкова забавни. И не говоря само за новите откровено мрачни романи като „Нощна стража“ или Snuff. Имам предвид  Тери Пратчет от класическия му, зрял период.  Като „Малки богове“ например – навремето се скъсвах от смях, когато прочитах реплика от рода на „Великият Бог Ом заговори на Брута, Избрания: „Псст!“. Тогава си мислех „Кой бог си се обръща така към последователите си?!“

Прочетете цялото ревю


No. 38
Конан Варварина
Робърт Хауърд
(1950)

Макар да съм пропуснала правилната възраст за прочита на Конан (мъжът ми подметна, че съм пропуснала и правилния пол), харесах разказите от първата част от „Хрониките на Конан“ в издание на Gollanz. Направо сама се изненадах от това.

Историите на Робърт Е. Хауърд са за любителите на приключенското фентъзи, в което мъжете са истински бойци или злодеи, жените са безпощни принцеси или зли вещици (но пък винаги красиви и страстни), а чудовищата са горило- или пък змиеподобни демони.

Прочетете цялото ревю


No. 39
Приказка без край
Михаел Енде
(1983)

Чувствам се така, сякаш съм открила съкровище. Едновременно ми се иска да ви се изфукам с него – да си сложа диамантената тиара, да се накича с пръстени и перлени нанизи, а в същото време ми е малко страшно да го направя, защото подобна радост е нещо интимно. Открих още една прекрасна книга, която е трябвало да надуша още преди години!

Прочетете цялото ревю


No. 40
Titus Groan
Мерин Пийк
(1946)

Този фентъзи роман, първи в трилогията за графството Горменгаст, необяснимо за мен е обичан и популярен – заема 40-то място в списъка за най-добро фентъзи на сп. Локус. Действието на Titus Groan е болезнено мудно, прибутвано от второстепенни герои, които говорят с повторенията от латиноамерикански сериал, за да се създаде илюзия за поетичен ритъм. Сюжетът е изцяло капсулиран в каменния замък на властващото семейство Гроун

Прочетете цялото ревю


No. 41
Полетът на дракона
Ан Маккафри
(1968)

Ревю все още няма


No. 42
Чиракът на магьосника/Майстор магьосник
Реймънд Фийст
(1982)

Ревю все още няма

 


No. 43
Животинска ферма
Джордж Оруел
(1945)

Ревю все още няма


No. 44
Замъкът на лорд Валънтайн
Робърт Силвърбърг
(1980)

Откакто проумях, че не съм единственият, интересуващ се от космически кораби и дракони, започнах да търся връзка със себеподобни, и откакто установих такава, периодично изниква въпроса какво е фантастика, какво е фентъзи и коя е Основната Разлика. И винаги в тези разговори, дискусии, спорове, състезания по надвикване и други се стига до въпроса, „А възможно ли е да се смесят, и да се съчетае най-доброто от двете?”. Обикновено отговорът е, „Да, нарича се „научно фентъзи”(сайънс фентъзи),  и „Замъкът на лорд Валънтайн” е пример как се прави”.

Прочетете цялото ревю


No. 45
Планините на безумието
Х. Ф. Лъвкрафт:
(1936)

Ревю все още няма


No. 46
The Iron Dragon’s Daughter
Майкъл Суонуик
(1993)

Ревю все още няма


No. 47
Сияние
Стивън Кинг
(1977)

Ревю все още няма


No. 48
Сто години самота
Габриел Гарсия Маркес
(1970)

Ревю все още няма


No. 49
Малкият принц
Антоан дьо Сент-Екзюпери
(1943)

Ревю все още няма


No. 50
Мостът на птиците
Бари Хюгарт
(1984)

За Бари Хюгарт може би ще чуете веднъж-два пъти в живота си. Много е вероятно – и никога. Освен, ако не се мотаете целенасочено из специализираните форуми, конвенти  или други прояви на фентъзи-фендъма, и не разпитвате за препоръка зрелите и кипели в жанра каки и батковци. В България Хюгарт е един от онези автори, който се споменават с уважение и почит от всички имали щастието да се доберат до единствената му трилогия „Хрониките на господаря Ли и Вол номер десет”

Прочетете цялото ревю


No. 51*
Интервю с вампир
Ан Райс
(1976)

Ревю все още няма


No. 51*
То 
Стивън Кинг
(1986)

Ревю все още няма


No. 53
The Crystal Cave
Мери Стюърт
(1970)

Ревю все още няма


No. 54
Lud-In-The-Mis
Хоуп Мърлийс
(1926)

Ревю все още няма


No. 55
A Spell for Chameleon
Пиърс Антъни
(1977)

Ревю все още няма


No. 56
Кехлибареният далекоглед
Филип Пулман
(2000)

Завършващата книга от трилогията на Пулман „Тъмните му материи“ ме разочаровава.  Въпреки интересните приключения на Лира и Уил в другите светове, та дори в този на мъртвите, „Кехлибареният далекоглед“ ми остави неприятното чувство, че бе насилствено превърната във  философско четиво, доказващо няколко тези на писателя. Смятам, че в худжествено отношение книгата пострада от това изкуствено насочване на герои и сюжет.

Прочетете цялото ревю


No. 57
The Riddle-Master of Hed
Патриша А. МакКилип
(1976)

Ревю все още няма


No. 58
The Haunting of Hill House
Шърли Джаксън
(1959)

Ревю все още няма


No. 59
Мечът на Шанара
Тери Брукс
(1977)

Вероятно ако бяха написала това ревю преди години, то щеше да звучи съвсем различно, нещо с лайтмотива „Хубава книга, но ужасен превод”. Спомням си, че в началото на деветдесетте, когато в България фентъзито се издаваше хаотично и нарядко, а аз бях доста малка, „Мечът на Шанара” ми хареса дотам, че да си приема фамилното име на елфическия крал за свой псевдоним.

Прочетете цялото ревю


No. 60
Пътят на славата
Робърт Хайнлайн
(1963)

Ревю все още няма


No. 61
The Worm Ouroboros
Е. Р. Едисън
(1922)

Ревю все още няма


No. 62
Техану
Урсула Ле Гуин
(1990)

Ревю все още няма


No. 63
Пророчеството
Дейвид Едингс
(1982)

Ревю все още няма


No. 64
Replay
Кен Гримууд
(1987)

Ревю все още няма


No. 65
Господарят на светлината
Роджър Зелазни
(1967)

В далечната 1968 г. „Господарят на светлината” от Роджър Зелазни е отличена с награда „Хюго”. Не знам дали днес подобна книга би стигнала до финала. Зелазни рисува световете си с измамно опростена стилистика и оставя твърде много на въображението. Мой приятел твърди, че съвременния читател е разглезен от писателите, които градят фантастичните си вселени до най-малкия детайл и после ги поднасят на тепсия.

Прочетете цялото ревю


No. 66
Шумът на върбите
Кенет Греъм
(1908)

„Шумът на върбите“ е приятна и приятно тънка детска книга, която е вдъхновила Алън Милн за неговия „Мечо Пух“, дала е заглавието на първия албум на Пинк Флойд –The Piper at the Gates of Dawn и е възпитала няколко поколения британци в любов към природата на родните острови.

Романът започва с приключенията на г-н Кърт, който едно пролетно утро е обхванат от вандерлуст

Прочетете цялото ревю


No. 67
The Broken Sword
Пол Андерсън
(1954)

Ревю все още няма


No. 68
Лъвовете на Ал-Расан
Гай Гавриел Кай
(1995)

Ревю все още няма


No. 69
Imagica
Клайв Баркър
(1991)

Ревю все още няма


No. 70
Подвижният замък на Хоул 
Даяна Уейн Джоунс
(1986)

Ревю все още няма


No.71*
Хрониките на Томас Ковенант
Стивън Р. Доналдсън
(1930)

Ревю все още няма


No. 71*
Принцесата на Марс
Едгар Бъроуз
(1917)

Ревю все още няма


No. 73*
Our Lady of Darkness
Фриц Лейбър
(1977)

Ревю все още няма


No. 73*
Трилогия „Землемория“
Урсула Ле Гуин

Ревю все още няма


No. 75
Престиж
Кристофър Прийст
(1995)

Колкото повече уводи написвам и изтривам на това ревю, толкова повече се убеждавам, че просто трябва да да бъда пряма и кратка за тази книга.  Несъмнено щях да ѝ се насладя много повече, ако не бях гледала филмовата продукция от 2006 г. Уви, една от големите изненади ми беше известна, но пък това не ми попречи да бъда удивена от друга нишка на сюжета, която не си спомнях. Разбира се – препоръчвам книгата преди филма, основно за да се насладите на темите, които няма да намерите в екранизацията.

Прочетете цялото ревю

2 thoughts on “Най-добрите фентъзи книги от ХХ в. според анкетата на сп. Локус

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s