Валтер Мьорс: Румо и чудесата в тъмното


%d1%80%d1%83%d0%bc%d0%beДълго време отлагах завръщането в Замония. И то не защото „Градът на сънуващите книги” не ми хареса. Напротив! Бях запленен от нея! И точно за това отлагах. Така  както човек отлага отварянето на много качествен алкохол или кутия уникални шоколадови бонбони за специален момент. Знаеш, че нещото ще е страхотно и затова си го къташ. И с тази книга е така. Усещах, че ще е уникална, пленителна и точно затова си я пазех. По този причина си пазя още няколко непрочетени книги на Пратчет.

Има още

Иън Пиърс: Аркадия


16754008_1465623790115310_1471753195_n“Аркадия” е номинирана за наградата „Артър Кларк“ за 2016 г., както и „Дългият път към една малка, ядосана планета” на Беки Чеймбърс, която Artline вече пуснаха у нас и която също вече ми е в списъка за четене. Започвам да ставам все по-голям фен на тази награда. Досега не съм попадал на книга, без значение дали е само номинирана или е носител, която да ме е разочаровала.
Според тълковният речник Аркадия е „Място, обикновено красиво и спокойно, където човек се отпуска и живее безгрижно.” Освен че е и административна единица в съседна Гърция. Но второто няма нищо общо с идеята и атмосферата на романа.

Има още

Джош Малерман: Къща на езерното дъно


16780665_1465623793448643_1769088772_nСлед като „Кутия за птици” ми хареса, реших да дам шанс и на новелата, която сега излезе. Както съм споменавал и друг път, не съм фен на хоръра, но Малерман и този път успя да ме грабне. И то не с емоциите които успява да предизвика у читателя, макар да се справя перфектно с това, а с атмосферата. С идеята как да изглежда поредното превъплъщение на неизвестна, паранормална и почти сигурно зла сила.

Има още

Иън МакДоналд в три романа


Така се случи, че прочетох три книги на МакДоналд една след друга и ми вървят малко като едно цяло, макар двете поредици да са коренно различни. И за това реших да споделя впечатленията си от тях заедно в едно ревю, а не в три различни. Съблогърката отдавна ме ръчка да прочета „Дервишката къща”, а пък аз взех, че изчетох всичко друго издадено от него тук, като се озовах в болнични у дома.

Има още

Стивън Ериксън: Своенравното хлапе


hlape„Своенравното хлапе” е пародия на вселената на Star Trek. Фен съм на света, създаден от Джийн Роденбъри, но това никога не ме е спирало да критикувам и откривам откровените глупости, появяващи се в сериалите и филмите.

Това е пародия на всички филми в тази вселена – на петте сериала и  пълнометражните филми.

Абсолютно нелогично е капитана и командващите офицери да се забъркват във всички неприятности и да са на челната линия при изследване на планети и да са изложени постоянно на смъртна заплаха. Всички знаем, че това е глупаво, но и знам, че е подчинено на каноните на направа на сериал, които карат публиката да се връща всяка петъчна вечер към тях. Главните герои хем трябва да са интересни и важни, пък и хем трябва да са във вихъра на екшъна. Тоест няма как някой от екипа за наземни изследвания да е главен герой, а капитана само да стои на мостика и да раздава заповеди. Това може да е реалистично, но пък не е интересно. Има още

Съставител Нийл Геймън: Неестествени твари


tvari„Музеят по неестествена история представя:

НЕЕСТЕСТВЕНИ ТВАРИ

Подбрани истории от

Нийл Геймън и Мария Давана Хадли

Илюстрации: Байрон Мороу – Крибис

Сборник разкази включващи неестествени твари, както и някои други създания, които са или невероятни, или невъобразими или изобщо не съществуват”

Отдавна му се бях заканил на този сборник, но едва сега, по определени причини принудили ме да стоя у дома и пречещи ми да чета дълго на веднъж, му дойде реда. Той не е на Геймън, а е подбран от него съобразно неговите вкусове, предпочитания и интереси. Е, има и един негов разказ, но той вече се е появявал у нас в сборника „М като магия”. Има още

Джеймс С.А. Кори: Сибола гори


sibolaТова е първата част от новата арка, която започват двамата автори през 2014, през 2015 излиза втората, а последната е предвидена за декември тази година. И тук е момента да мрънна на Бард, че имат да издават и три колатерала от първата трилогия. Но да не избързваме, дано доиздадат втората трилогия, че както е тръгнало, червената поредица май май отива към закриване, въпреки силните заглавия излезли напоследък.

„Сибола гори” предлага отново много от добре познатата рецепта от първите книги. А именно – колонисти срещу корпорации, хора счепкани в своите политически и икономически войни. Извънземна технология повече от непонятна, която си прави нейните си неща и се отнася с хората като с досадни комари. Екипажа на Роси, отново межди чука и наковалнята.

Портала е отворен и той води към много слънчеви системи Има още