Джеф ВандърМиър: Агенцията


authorityПрекрасно! Джеф се е справил перфектно с „Агенцията” и като развитие на история, и като атмосфера, и като герои. „Агенцията” не е продължение в класическият смисъл на думата, тя не започва оттам, където свърши „Анихилация”. Това е втора глава от историята и докато първата част е нещо като пътепис из безумието на Зона Х, пречупен през погледа на биоложката, то втората част е по-скоро като шпионски роман, само дето обект на разследването не е чужда държава или конкурентна корпорация, а една агенция, която много отдавна е престанала да бъде това, което трябва.

Има още

Advertisements

Джеф ВандърМиър: Анихилация


AnnihilationМного отдавна се каня на тази поредица, още от момента, в който започна да излиза, и ето че сега ѝ дойде времето. Трите книги излизат в една година една след друга и са преведени и издадени пак така бързо и у нас от издателство „Екслибрис”, за което ги поздравявам, защото това е доста рискован ход във времена, в които поредиците не вървят кой знае колко добре. „Анихилация” печели „Nebula” за 2015 година.

Има още

Коуди МакФейдън: Лицето на смъртта


The_Face_of_Death„Лицето на смъртта” отново е графична и отвратителна книга, както и „Човекът сянка”, но докато в първата описанията са насочени към визуализация на самият акт на убийството, то тук насилието и убийството са представени през очите на жертвите. Много е важно да отбележа, че и тук описателността не е самоцелна, а неразривно свързана с лицето на серийният убиец, историята и мотивите, които Коуди му изгражда. Това е убиец, за който самият акт на насилие не е достатъчен, за него убийството е последствие. Целта му е да умъртви душата преди тялото, да накара добрите хора да са зли, да са насилници, това е нещото, което му носи наслада.

Има още

Клер Норт: Първите петнайсет живота на Хари Август


The_First_Fifteen Lives_of_Harry_AugustЕто още един от финалистите за наградата „Артър Кларк” за 2015 година и носител на  John W Campbell Memorial Award за същата година.

Това е таймфантастика, но експлоатира темата по по-различен и безспорно доста интересен начин. В общи линии много прилича на „Игра на живот” на Кен Гримуд, която отдавна се каня да прочета и която също е в кратката селекция за наградата „А. Кларк“ за 1988 година.

Има още

Наоми Новик: Изтръгнати от корен


Naomi_Novik_UprootedНоминирана за три престижни награди – Hugo, World fantasy и British Fantasy Society и взела други две: Nebula и Mythopoeic Fantasy Award for Adult Literature за 2016 година! Всичко това вдигна високо летвата на моите очаквания, но Наоми я прескочи с лекота.

„Изтръгнати от корен” е предизвикателство към жанровите канони на фентъзито в момента. Във времето на многотомни епоси – минимум от три книги, всяка поне по 600-700 страници, че и повече; на сложните светове, изградени от антрополози; на отърсване от романтичните нюанси на жанра и на стремеж за реализъм и достоверност в социално, военно, битово и политическо отношение; на възхода на ърбън фентъзито с ангели, вампири, върколаци и модерни вещици; на изоставянето на митологиите, които винаги са били в основата на жанра – е доста трудно да се създаде произведение като това на Новик. В един том тя развива история, герои, интриги, свят, митология и всичко това е пълнокръвно, релефно и живо. И точка. Историята свършва и дори и да има друга книга в същата вселена, тя ще е отделна, а не продължение. Нито за миг не се усеща претупване, схематичност или използване на deus ex machine, за да продължи по-лесно действието. Да, историята е позната, в основата си тя е вечната приказка за войната между доброто и злото, за вещия и мъдър магьосник и за надарения, но и вироглав чирак, за любовта и дълга към семейството и корените. Има ги и задължителните елементи за жанра – магьосници, зли сили, древни загадки, любовна интрига, изгубено знание (за щастие няма пророчества – нещо ми лази по нервите този елемент) и за пореден път се доказва колко е важно кой и как ти я разказва, а Наоми от познати съставки е забъркала една великолепна история и я е ситуирала в много интересен и различен свят. Разбирам защо на запад книгата е толкова харесвана и смятана за нов свеж полъх и много различна. Новик стъпва върху славянската митология, която за тях е екзотична, а за нас позната и много близка и точно поради тази близост книгата ми допадна още повече. Много ми беше приятно да се срещна с една нова интерпретация на Баба Яга и на Змея, който отвлича девици.

Има още

Беки Чеймбърс: Дългият път към една малка, ядосана планета


Becky_ChambersКакто съм казвал и друг път финалистите за наградата „Артър Кларк” никога досега не са ме разочаровали, както победителите, така и подгласниците. “Дългият път към една малка, ядосана планета” е в кратката селекция за 2016 година, като тогава победител е Children of time на Ейдриан Чайковски, която все още чакаме на български, но пък Orange Books пуснаха невероятната „Аркадия”– друг подгласник от същата година.

„Дългият път към една малка, ядосана планета” е страхотна спейсопера написана в най-добрите традиции на жанра. Тя си има всички задължителни елементи – космически кораби, всевъзможни цивилизации и извънземни видове, невероятни технологии, преследвания, военни конфликти, строго пазени тайни, червееви дупки, изкуствен интелект и заедно с всичко това много, ама наистина много човещина, толерантност и уважение.

Има още

Анаис Шааф, Хавиер Паскуал: Министерство на времето


27849333_1869331866411165_1924388497_nТази книга е по едноименния испански сериал, но не е задължително да сте го гледали, за да я прочетете, аз не съм го гледал и не срещнах проблеми с книгата. Да, споменават се събития нейде в миналото на героите, но те нямат някакво голямо влияние върху фабулата и не спъват нито четенето, нито разбирането. Книгата е от три части, като първата е по епизод 19 от втори сезон, а останалите две истории се развиват веднага след това, но преди 20 и те са нови, не са екранизирани по ред причини, които авторите посочват в послеслова, посветен на сериала.

Има още