Тери Пратчет: Прахосмукачката на вещицата


24824334_1789955841015435_1651872500_nЕто още 14 разказа от младият Тери, когато е бил журналист в графство Бъкингамшир. Радвам се, че ИК „Прозорец” пускат тези ценни, за феновете естествено, сборници на български, защото няма какво да се лъжем – ако на корицата не беше името Тери Пратчет, едва ли някой би обърнал особено внимание на разказите вътре. Не че са лоши, в никакъв случай, но просто са много далеч от Пратчет, който всички познаваме. Има още

Advertisements

Дейвид Брин: Битие


24581395_1789955901015429_1646063481_n

Брин отново ме завладя и плени, както с идеите си, така и с героите и с фабулата. „Битие” е един интелектуален и идеен пир. Това са почти 800 страници идеи, визия за бъдещето и обстойно изследване на вариантите за завладяване на галактиката, когато си ограничен от скоростта на светлината. Може да се каже и че е романът посветен на разнищването на парадокса на Ферми, на развитието на редица идеи, които го обясняват и на възможните изходи от капана, който залагат тези обяснения.

Има още

Джош Малерман: Червеното пиано


24172271_1779600995384253_463301209_nДействието на романа се развива през 50-те години на 20-и век точно в разгара на Студената война и висящата заплаха над света от ядрен апокалипсис. Двете суперсили се запасяват с най-страшното оръжие, създавано от хората досега и военните сили на САЩ изпадат в паника, когато откриват феномен, който може да обезвреди ядрена бойна глава. Това поставя на карта възможността да отговорят на СССР. Кой е разработил това оръжие и дали наистина е такова, защото звукът не само деактивира оръжията, но и побърква хората.

Има още

Рандал Силвис: Чернова


23667214_1766899439987742_253379676_n“Чернова“ е една от най-тъжните книги, които съм чел в последно време. Тъжна като годишното време, в което се развива, тъжна като житейските истории, които разказва. Но това не е книга за отчаянието, а за способността да живееш, макар и на автопилот, въпреки всичко случило се. Водещата история е за дупката, която зейва във всяка душа на родител, когато загуби дете, за бездната, която остава на мястото на душата, за онази черна празнота, която не може да бъде запълнена с нищо и която никога не се затваря. За това, че някои неща не се лекуват от времето, а просто трябва да се научиш да живееш с тях.

Има още

Нийл Геймън: Од и ледените великани


23365110_1757890470888639_11980398_nТази година ми е тръгнало на страхотни произведения по скандинавската митология. Като се започне от „Скандинавска митология“ на маестро Геймън, мине се през великолепната поредица на Елена Павлова и Петър Станимиров по либретото на Вагнер „Пръстенът на нибелунга“, после лек отскок до киното за един от най-добрите филми досега от вселената на Марвел – „Тор Рагнарок“ и сега за завършек, макар до края на годината да има още месец и половина, „Од и ледените великани“ пак на Нийл Геймън. Я какъв интересен кръг се затваря – в началото и в края на годината по една великолепна книга от любим автор!

Има още

Пръстенът на нибелунга: Залезът на боговете


 

23364800_1757890474221972_1315581422_nИсторията приключи по начин, който се очакваше, но с идеи, които в никакъв случай не съм очаквал, които истински ме изненадаха, очароваха и ме накараха да се замисля над твърдението на самият Вагнер, че неговата тетралогия не е точно опера, а нещо повече. Че всъщност той не просто разказва една епична история, а възпитава хората.

Има още

Пръстенът на нибелунга: Зигфрид


22156941_1718910891453264_359677803_n„Магия, доверие и любов, строшени на две, не могат да се слепят, а трябва да се изградят наново.“

Книгите са великолепни – и като текст, и като илюстрации. Те са едно полиграфско бижу! Освен това всичките имат и добавена реалност. Това е първата българска поредица, която се възползва от новите технологии и смесва реалния с виртуалния свят.
Има още