Гай Гавриел Кай: Лъвовете на Ал-Расан


lions-al-rassan„Лъвовете на Ал-Расан“ е от книгите, които могат да ви запалят по жанра или поне по творчеството на автора си. С мен се случи именно така преди десетина години, когато започвах да мигрирам от случайни попаднали ми книги, към внимателно подбирани такива. Гай Гавриел Кай ми доказа, че фентъзи жанра може да бъде нещо повече от приказка за сирак-юнак с вълшебен меч, който трябва да наследи трона и/или осъществи древно пророчество. Канадецът всъщност е толкова далеч от клишетата на жанра, че леко навлиза в друг – този на исторческия роман.

Светът на „Лъвовете…“ е същия като този на „Тигана“: малко нещо средновековен, малко нещо магичен, но без да се отличава до такава степен от нашия, че да ни се налага да учим измислени от автора термини, за да можем да го опишем. Има още

Джуно Диас: Краткият чуден живот на Оскар Уао


oscar_waoКакво знаех за Доминикаската република преди да подхвана този роман? Местоположение: Карибско море; климат: тропичен; пейзаж: море, слънце, палми; хора: ъъъъ?! NA-DA.

А Джуно Диас, вместо да ми разкаже за краткия и чуден живот на Оскар, ми разкри съдбата на три поколения доминиканци, преследвани от древното прокляние, дар от първите европейци, стъпили на Новия свят – страховитото „фуку“.

И отвъд съдбата на дебелия, нецелунат от жена нърд Оскар, покрай бунта на сестра му срещу майчината обич-завист, Има още

Нийл Геймън: Скандинавска митология


17793126_1522062327804789_747672038_nВинаги съм имал слабост към митологията – още от времето, когато в къщи открих огромното издание с твърди корици на „Древногръцка митология” и попаднах в свят на герои, в който боговете крачат сред хората, месят се пряко в делата им и умират. Един пищен и жив пантеон от божества и герои, които крачат между простосмъртните. От тогава насетне, започнах да купувам всяка една митология, която се появи на книжният пазар у нас. Преди години се сдобих със  „Скандинавска митология”, издадена от „Литера прима“, която вече е библиографска рядкост. Прочетох я навремето и бях запленен от нея. А сега останах много доволен и от това, което е направил Геймън. Не че някога съм се съмнявал в него или в разказваческият му талант, но досега бях чел само негови авторски неща, или различни версии на популярни приказки. А сега ръцете му са вързани и той няма как да си позволи големи волности при това преразказване на легендите за Тор и Локи. И за пореден път той се е справил блестящо.

Има още

Рей Бредбъри: Нещо зло се задава


bradbury_womething_wickedУстановявам, че писането на ревю за роман от Рей Бредбъри, е като да плетеш ризи от коприва (прощавай, Елиза): бавно и мъчително занимание, резултатът от което е някакво бегло подобие на това, което си искал да направиш.

Още със заглавието Бредбъри обещава поетична приказка за Злото. И Злото не са уродите от страховит панаир, опънал пъстрата си тента в покрайнините на заспалото американско градче, нито пък надвисналия като лешояд Хелоуин с магичната си мощ. Въпреки че Рей Бредбъри ги обрисува с такава любов към финия зловещ  детайл, че напомня на картините на Караваджо.  Има още

Patricia Briggs: Shifting Shadows


briggs_shifting_shadowsСборникът с историите от света на Мърси Томпсън беше точно това, от което имах нужда през неприятните зимни месеци, за да се разсея от неприятната обстановка – леко четиво, познат свят и нови истории (поне някои от тях). Имах намерение да му се насладя разказ по разказ за по-дълго време, но някак си след два дни вече затварях задната корица.

Сборникът започва с първата публикация на новелата Silver, която ни връща няколко века назад във Великобритания, където вещица държи в плен своето семейство-върколаци. Макар новелата да е разказана предимно от гледна точка на феята Ариана (позната ни от Silver Borne), творбата най-сетне разкрива мистерията на ранните години на Сам като безсмъртен и на възхода на Марока като водач на върколаците. Има още

Пиърс Браун: Утринна звезда


17440186_1508738645803824_1909327894_n

Въпросът бе дали Браун ще успее да завърши поредицата по начина, по който тя заслужава. След блестящият старт и брилянтното продължение, третата част има нелекета задача да продължи по подобаващ начин поредицата. Не клиширано, не както на читателите им се иска, а както диктува логиката на уникалния свят, изграден от Пиърс. И той отново се е справил страхотно, а аз смея да твърдя, че това е една от най-добрите фантастики на първото десетилетие на 21 век.

Има още

Сергей Лукяненко: Нов патрул


17328198_1500252876652401_960930953_nПокрай Коледния панаир на книгата се сдобих с „Квази” и „Шести патрул” – последно издадените книги на Лукяненко. И реших да се завърна в света на Сумрака и да прочета „Нов патрул”, която чинно си отлежаваше в библиотеката.

Книгата върви по добре познатата схема – три части, като последната събира заплетените нишки от първите две, за да изгради кулминацията и развръзката.

Има още