Съставител Нийл Геймън: Нестествени твари


tvari„Музеят по неестествена история представя:

НЕЕСТЕСТВЕНИ ТВАРИ

Подбрани истории от

Нийл Геймън и Мария Давана Хадли

Илюстрации: Байрон Мороу – Крибис

Сборник разкази включващи неестествени твари, както и някои други създания, които са или невероятни, или невъобразими или изобщо не съществуват”

Отдавна му се бях заканил на този сборник, но едва сега, по определени причини принудили ме да стоя у дома и пречещи ми да чета дълго на веднъж, му дойде реда. Той не е на Геймън, а е подбран от него съобразно неговите вкусове, предпочитания и интереси. Е, има и един негов разказ, но той вече се е появявал у нас в сборника „М като магия”.

Тук има страхотни неща, силни неща, доста странни и естествено по-слаби. Но това е въпрос на вкус. Което за мен е страхотно, за друг може да не е нищо особено. И точно в това е чарът на подобни сборници – за всеки има по нещо. Ако един разказ не ви допадне, минавате на следващият.  Но въображението на Геймън е гаранция не само за добри разкази излезли из под перото му, но и са такива събрани от него.

В „Неестествени твари” ще намерите разкази писани от професионалисти и не професионалисти, по различно време и в различни географски точки на света. Всички са обединени от идеята за митологични или измислени същества. Като се започне от широко известните върколаци, вампири и грифони, мине се през своенравни богове, феникс станал прицел на епикурейци и се стигне до папатукана който в никакъв случай не бива да се разсмива. Има и едно много коварно петно. Всъщност винаги ще се сещам за този разказ, като срещна мастилено петно.

Безспорният диамант в „Неестествени твари” е „Призматика” на Самюъл Дилейни. Това е класическа приказка със зъл магьосник и герой, който по време на пътешествието събира група приятели, които ще му помогнат в точния момент, с точните си дарби да преодолее трудностите. Това е история разказана по зашеметяващо пленителен начин! Сякаш четях поезия, но написана в не мерена реч.

„Осите картографи и пчелите анархисти” е много шантав и готин разказ. Малко деспотизъм и колониализъм гарнирани с доза борба за свобода и равенство, и щипка хипария. А края е в стил „дойде горския и ни изгони”.

„Папатуканът и леля Уилъби” е просто задължителен. Става и за детска приказка за лека нощ.

А мултивселената има особено мнение по въпроса за строгата уредба на небесните чертози на някой много стриктни богове. Никак не е лесно да си бог в „Мъдрецът от Мезая”, когато вселената има по-скоро атеистични предпочитания.

Това са моите абсолютни фаворити от сборника, но в интерес на истината всички разкази ми харесаха. Не ме разочарова нито един.

Джеймс С.А. Кори: Сибола гори


sibolaТова е първата част от новата арка, която започват двамата автори през 2014, през 2015 излиза втората, а последната е предвидена за декември тази година. И тук е момента да мрънна на Бард, че имат да издават и три колатерала от първата трилогия. Но да не избързваме, дано доиздадат втората трилогия, че както е тръгнало, червената поредица май май отива към закриване, въпреки силните заглавия излезли напоследък.

„Сибола гори” предлага отново много от добре познатата рецепта от първите книги. А именно – колонисти срещу корпорации, хора счепкани в своите политически и икономически войни. Извънземна технология повече от непонятна, която си прави нейните си неща и се отнася с хората като с досадни комари. Екипажа на Роси, отново межди чука и наковалнята.

Портала е отворен и той води към много слънчеви системи, в повечето от които има годни за обитаване планети. А това ще промени драстично баланса на силите в Слънчевата система. Появяват се и много въпроси, чиито отговори са ужасяващо сложни и неясни. Кой има права върху новите светове? Кои има право да ги експлоатира, заселва и нарича свой дом? ООН? СВП? Или който първи кацне на тях?

Каква е тънката граница, която разделя протеста срещу дадена власт от тероризма. Колко малка и лесна е стъпката от взривяване на площадка за кацане, към убийство на хора, чието единствено престъпление е, че служат на „врага”.

И колко е лесно да започнеш да оправдаваш жаждата за насилие с дълга. Лесно е, да облечеш садизма и склонността към тоталитаризъм в израза „спазвам наредбите”!

Тук се появяват герои, които в първата трилогия бяха второстепенни. Партньора на Милър е главено действащо лице, както и бащата на едно от отвлечените деца във „Войната на Калибан”.

Не мога да кажа дали тази книга е по-добра, или по-слаба от предходните, точно защото е първа част от доста по-мащабна история и за да се оцени, трябва да се прочетат и следващите две. Също като при първата трилогия. Може би създава усещането за стъпка на зад, защото вече сме запознати малко или много с възможностите на протомолекулата. На мен лично книгата много ми хареса и съм на мнение, че ако сте станали фенове на вселената на Експанзия то тя определено е за вас.

Артър Кларк: Песните на далечната Земя. Градът и звездите.


12167254_877440755686951_267578898_n-copyОще си спомням откъде си купих първите издания на тези книги, макар да ми се губят точно времевите координати на събитията.

„Градът и звездите” си я взех от едно магазинче до основното ми училище, в което покрай анцузи Adibas и маратонки Puina, някой бе сложил десетина книжки за продаване от нечия домашна библиотека. Не помня точно цената, но си спомням, че това ми костваше една закуска в култовата училищна лавка. Значи няма да е било кой знае колко скъпо. А и продавачка беше много доволна да се отърве от книгата, защото й заемаше ценно място за поредния комплект марков анцуг.

„Песните на далечната Земя” си я взех от книжарница в Добрич при една екскурзия. Всъщност това е единственото събитие, което помня от въпросната екскурзия. Пуснаха ни да се шматкаме по центъра на града и аз вместо да ида с моите съученици в някое кафене, започнах целенасочено да търся книжарница. Тогава вече бях запален фен на Кларк и въобще и не погледнах цената, когато видях името му върху корицата. Това ще да е било шести или седми клас. Там някъде. Има още

Милена Фучеджиева: Сексът и комунизмът 2


fuche_sex_comi_2И каква стана тя? Бях решил, че ми се чете нещо леко и уж на шега хванах първата книга на Милена и не само, че я изчетох за две вечери, но после веднага си взех и втората и нея я прочетох за още по-кратко време. (Нищо че ревюто излиза толкова време след първото. Лято беше, какво да се прави?!) И се оказа, че това съвсем не са леки книги. Да, и двете много бързо се четат, историята грабва, но самата тя в никакъв случай не е лека.

Втората част е по-скоро книга за свободата. За оная свобода, за която толкова хора се бориха, и която сега къспопаметни носталгици и тролове на хибридната пропаганда се мъчат да омаловажат и да изкарат ненужна. Въпреки, че точно те се възползват от нея за да прокарват раковите си идеи и мироглед. За свободата да избереш дрехите си, прическата, колата, канала по телевизията, музиката… Има още

Скот Хокинс: Библиотеката на въглен връх


scott_hocking_bvvСтранна! Много странна, шантава, но и увлекателна книга. Не вярвах, че след Геймън, ще има автор, който да напише толкова откачена история. Досега „Американски богове” водеше личната ми класация по хахави книги, но „Библиотеката на въглен връх” я отмести с един замах.

Въглен връх определено ме впечатли. Със сигурност това ще е заглавие, което ще помня дълго време в подробности. Още се мъча да определя точно какви емоции предизвиква у мен тя. Определено не ми въздейства както други заглавия, които отдавана са ми любими, като „Хиперион”, „Среща с Рама” или „Хрониките на Амбър”. Да, тук има безграничен размах на въображението. Хокинс по никакъв начин не се съобразява, както с жанровите ограничения, така и с каквито и да е други литературни канони. И може би точно за това ми допадна книгата. Тя е странна амалгама от фантастика, фентъзи, хорър и трилър, като нито един от жанровете не взема превес, въпреки че по този повод може да стане хубава дискусия предвид края. Има още

Нанси Крес: Братовчедите от вчера


nansi_krez_bratovchediteЖалко е, че Нанси Крес е толкова малко издавана в България. Преди години „Камея” издаде наградената с „Хюго“ и „Небюла“  „Безсмъртни в Испания”, и след това дълги години – нищо. Радвам се, че „Екслибирс” са се решили отново да посегнат към тази, незнайно защо пренебрегвана у нас авторка.

„Братовчедите от вчера“ отнася „Небюла” и то напълно заслужено.

Първият контакт е осъществен и той не е съпроводен със взривове, потопени градове или изригващи от гръдния кош ксеноморфи. Не, той е спокоен, мирен и много, много цивилизован. Те се появяват и изграждат своя база в акваторията на Ню Йорк.

Извънземните се оказват всъщност наши много далечни братовчеди, взети от Земята преди хилядолетия. Има още

Милена Фучеджиева: Сексът и комунизмът


seksatikomunizma„Хевиметълът беше забранен за слушане, но не и за дишане”

Този цитата най-пълно описва книгата. Сякаш носи есенцията на брутализма скрит между страниците. Това е черен роман, без капака романтика, толкова модерна напоследък, за тоталитарния режим. Роман за свят, в който всичко цветно е с убити тонове, в който споделената мизерия е висша ценност, а на пиедестал е издигната простащината, посредствеността и селяндурщината. Свят в който се честити банята, а всеки мъж, който не копа, не е истински мъж. Свят на равенство, в който жената е слугиня. На патриархални ценности маскирани под шизофреничния морал на една идеология, сродна с крайните религиозни доктрини, а не с идеята за какъвто и да е социално-икономически строй.

Роман за секса, който е забранен, но е най-честият метод за издигане. Има още