Това е документална книга, посветена на жанровото кино, на филми, наричани от критиката леки, но които успяват да създат свои субкултурни течения, които в много случи помитат като цунами „истинското кино“, което за пореден път показва, че това разделение е чисто изкуствено и крайно субективно. Все още си спомням мрънкането на едни критици, когато третата част на Властелина отнесе „Оскар“. Аз лично не съм от върлите фенове на трилогията на Питър Джаксън, но това си е мое мнение и прекрасно разбирам, че си е въпрос на вкус и личностна нагласа. Познавам хора, които смятат „Денят на независимостта“ за най-вликата фантастика, а за мен той е огромно разочарование.
Лично аз не съм фен на хорър жанра, но ми беше любопитно да прочета статиите на Благой за тези филми и да се възползвам от неговите енциклопедични познания в тази област, за да наваксам пропуските си. Никога няма да стана фен на Фреди Крюгер, на „Петък 13-ти“ или на емблематичната японска поредица „Ringu“, но ми беше много интересно да науча подробности за тези поредици, за културният феномен, който представляват и защо са толкова емблематични за феновете. Това не е книга само за киното на ужаса, а и за другите проявления на жанровото кино – за гигантските чудовища като Кинг Конг и Годзила, за машините-убийци от бъдещето, за динозаврите, за онази шантава смесица, наречена хорър-комедия, за едни от най-емблематичните извънземни появявали се на екрана, но нямаше статия за Alien, което Благо трябва в най-скоро време да поправи!
Статиите вътре могат най-общо да бъдат разделени на две групи.
Първите са по-общи и проследяват възникването и развититето на различните течения в жанровото кино, от зората на седмото изкуство, та до наши дни, съответно с техните възходи и падения, и добри, и лоши филми. В тази група попада и първата статия в книгата, с която искрено се смях, но Благой ме убеди, че това също е жанрово кино, че това са супергероите на СССР и ме накара да погледна с други очи на тези филми, а да не ги приемам, както досега, само като идеологическа пропаганда.
Втората група статии са доста по-конкретни и са посветени на определени хитови заглавия от последните години, които са нов прочит на стари класики, като „Годзила“ на Едуардс и „Кинг Конг: Островът на черепа“ или неуспешни, а понякога и нелепи опити за продъления на емблематични филми, превърнали се в класика, като „Терминатор: Генезис“.
Най-хубавото на тази книга, е че Благой навсякъде се е стремял да бъде обективен, особено във втория вид статии, да покаже и плюсовете, и минусите на различните жанрови филми, за които пише. Не изпада в крайности и дори да е убеден, че дадено заглавие е слабо, както се изказва например в статията за „Терминатор: Генезис“, винаги се обосновава защо това е така според него и винаги се стреми да покаже и положителните елементи във филма.
Това е книга от онзи вид филмова критика, която чета с огромно удоволствие, защото Благой не е предубеден, не е и надменен. Той не ми говори с университетския патос на критиците от едно време, които в рубриката „10-та муза“ в четвъртък по Втора програма на БНТ, ми обясняваха по половин час какъв е филма и какво трябва да видя в него, че току виж съм го пропуснал, защото разбирам от кино малко повече от нищо; не е и безпочвено заядлив и не словоблудства като един популярен критик, който много държи да демонстрира своя мазохизъм и да се изживява като жертва на филмите. Благой е честен и прям а езикът му е елегантен, богат и остър, без да е академично скучен.
Приумици 