Като цяло „Трансформации“ ми хареса. Тук са събрани неща, писани в много голям период от време, което личи и от самите произведения, но Благой е поработил върху тях, преди да влязат в сборника. Повечето разкази са в жанра хорър, има такива, които са в зоната на мистиката, няколко могат да се нарекат фантастика, а има и разкази, които отказват да се подчинят на жанровите ограничения. Допадна ми и лъвкрафтовския подход на Благой в много от разказите, а именно че той избягва графичното описание и акцентира върху това какво изпитват героите и пречупва ужаса и кошмара през техните очи.
Държа да уточня, че не съм фен на хорър жанра, просто идеята за интересна литература, основана на кофи с кръв и касетки с черва не е моето нещо. Безцелното насилие не ми е интересно, още по-малко приятно, а казионите участници в хорър жанра като вампири, върколаци и зомбита са ми досадни и безинтересни. Но, въпреки че в сборника се появяват и трите митични същества, Благой успява, къде повече, къде по-малко успешно да избяга от клишетата. Няма да си кривя душата, че един от впечатлилите ме разкази от сборника е с главен герой зомби. Аз самият се учудих, че нещо, в което има безумни живи мъртъвци, но липсва Мила Йовович, ще успее да ми привлече, макар и бегло вниманието, но ето, че се случи. Хареса ми решението на Благой да разкаже историята през очите на зомбито.
Имаше разкази, които определено не ми допаднаха нито като идея, нито като история, но пък предизвикаха в мен емоции, което също е важно. Не ми харесаха не защото са слаби, лошо написани или безинтересни, а просто защото аз трудно харесвам творби от този жанр. Написани са добре, стила увлича и предизвиква реакция, което показва, че са добри, просто не са за мен, а това вече е признак за майсторството на автора. Благой се е постарал всеки един разказ да бъде различен и затова те са разнообразни не само като жанрове и истории, но и като стилове на писане. Безспорно се усеща влиянието на Грандмастър Кинг на доста места, но тук нямах чувството за копиране, а по-скоро за реверанс към Краля.
Трудно ще бъда спечелен за фен на хоръра, но определено искам да прочета от Благой нещо, което е чиста фантастика, или защо пък не – хорър-фантастика.
Приумици 