Maria V. Snyder: Poison Study


snyder_poison_study

Читателската ми година започва с прекрасното YA четиво на Мария В. Снайдер – Poison Study, първата книга в едноименната поредица. С какво ме спечели книгата: идейност, динамичност на сюжета и интересен подход към класическия фентъзи сетинг.

Преди година Йелена е убила сина на своя ментор, генерал Бразел. Законът в Иксия не признава самозащита за легално оправдание, и момичето е осъдено на смърт чрез обесване. Късметът на Йелена обаче се обръща (спорно дали в положителна насока), и вместо бърза смърт ѝ предлагат работата на опитвач на храна в двора на генерал Амброуз. Под надзора на секретаря на тайната полиция на Иксия – Валек – Йелена ще се обучи в изкуството да познава на вкус всички познати отрови, и няколко непознати такива. Защото живот прекаран в страх от неочаквана смърт е по-добър от бесилото. Има още

Сюзън Ии: End of Days


__end_of_daysавтор: Траяна

Твърде много се забавих с прочита на този финален роман от поредицата на Сюзън Ии за Пенрин и краят на човечеството. И както винаги в подобни случаи – целият фенски хайп вече беше излинял до леко безразличие, което не ми позволи да пренебрегна недостатъците на книгата.

Апокалисисът е вече тук, ангелската войска е предвождана от социопатични лидери, които искат да изтребят човеците, а нашите герои успяват да се отзоват в Ада. Иска ми се да кажа, че отбивката беше необходима за развитието на сюжета, но уви – цялата линия с Белиал и падналите ми се стори като някакво авокадо в салата – безвкусен пълнеж, без който мога да живея по-смислено и пълноценно. Има още

Нийл Геймън и Майкъл Рийвс: Сребърният сън


автор: Искрен

Приключението продължава!

На мен лично „Сребърният сън” много ми хареса, но има един проблем. Това е реално първа част на историята. Със сигурност ще има и втора, и силно се надявам да я видим на български, но след като видях „Междусвят” да се разпродава вече на няколко места, започвам да се притеснявам за бъдещето на поредицата. От друга страна пък окуражаващо е, че въпреки това „Probook” пуснаха втората книга. Така, че аз ще ви я похваля, пък вие си я купете, за да може да излезе и следващата книга, и да я прочета.

Джоуи и екипът са на път да провалят мисия в свят управляван от бинарите и да бъдат заловени, когато мистериозна девойка ги спасява. Има още

Нийл Геймън и Майкъл Рийвс: Междусвят


автор: Искрен

Тази книга трябваше да е излязла и да я прочета когато бях на 15 години, защото точно тогава ми се четеше нещо подобно! Не че сега е късно: все пак да не забравяме, че разлика между момченцата и мъжете е само цената на играчите. Е, и понатрупването на житейски опит, раздялата с доста идеали, и не на последно място промъкването на цинизма в живота ни. Та както казвам, не е късно, но определено щях да ѝ се накефя много повече, ако бях „юноша бледен”.

Реално погледаното, книгата е едно голямо клише, което на всичкото отгоре борави и с архетипни образи – лошите са много лоши и дори външният им вид казва „аз съм лош”, приятелите са верни, инструкторите са строги, но справедливи, а майките със сълзи на очи, но с гордост в душите, позволяват на синовете и дъщерите си да изпълнят дълга си, па макар и с риск за живота им. „Междусвят“ е и поредното доказателство, че един добър разказвач може да напише увлекателно дори и рецепта за приготвяне на бъркани яйца. Има още

Кели Армстронг: Разплата


автор: Траяна 

С „Разплата“ Кели Армстронг приключва историята на некромантката Клоу и нейните приятели, и прави съвсем лека податка към поредицата Women of the Other World. Тийнейджърите отново се отзовават в ръцете на групата Едисън, за да разкрият най-сетне и последния предател сред възрастните, и да разберат целите на експеримента, извършен над тях.

По същество в самия роман няма голямо развитие на сюжета, даже може да се каже, че краят е оставен съзнателно отворен за последваща развръзка. В „Разплата“ има много промъкване, планове за бягство, завръщане към Лайл Хаус и нейните пълни с призраци тайни. Има и разплата разбира се. Най-вероятно, последното ще ви допадне най-много.

Въпреки че привидно действието на третия роман повтаря това на първия, разликата в поведението на героите, и преди всичко на Клоуи, е съществена. Има още

Айзък Мериън: Топли тела


автор: Траяна 

„Топли тела“ е всъщност нова песен за стара идея, мимикрираща като лековат YA роман за зомбита. Всичко, което трябва да знаем за зомбитата е, че са мъртви, гладни и не могат да мислят. Факти, които са ни известни от всеки филм или книга за ходещите мъртъвци. Айзък Мериън също не излиза от този калъп. Той рисува обичайната апокалиптична картина на зараза обхванала целия свят, с малки изолирани общества от оцелели хора. Стъпвайки на познатите клишета в жанра, Айзък Мериън развива една  малко по-нетрадиционна (единствено за този жанр) идея за любовта като задвижваща сила на всичко живо. Липсата на любов води до липса на живот.

Именно това се е  случило на зомбитата в „Топли тела“. Те са кухи обвивки на това, което са били някога. Нямат спомени за миналото си, не помнят близките или любимите си, по същата причина са изгубили и собствената си идентичност/име. Задвижва ги само желанието да почувстват нещо. Единственият им шанс за емоция е да преживеят спомените на „живите“ като консумират мозъците им. Тук слагам кавички, защото и не-зомбитата не са съвсем живи, предид факта, че по-скоро съществуват в страх, отколкото живеят.

Има още

Кели Армстронг: Пробуждането


„Пробуждането“ подхваща сюжета на трилогията „Най-тъмните сили“ без реално да предлага по-дълга от два абзаца ретроспекция на първата книга „Призоваването“. Клоуи и останалите субекти от дома за проблемни (разбирайте „луди“) деца „Лайл хаус“ успяват да се изплъзнат от лапите на надзирателите си и тръгват да търсят помощ от единствения възрастен, на когото имат доверие – бащата на Саймън и Дерек.

А четиримата тийнейджъри наистина имат нужда от помощ, за да овладеят своите свръхестествени сили. Стресът от преследването и разкритието на няколко тайни за хората от „Лайл хаус“ допълнително засилва и без това неовладяните прояви на магия. И както се досещате, съвсем не е забавно да си некромант и да не можеш да владееш способностите си.

„Пробуждането“ е съвсем тънка книга, претъпкана с екшън сцени и трескаво преследване. Има още