Илона Андрюс: Magic Binds

Само няколко месеца след издаването на предпоследния роман от поредицата за Кейт Даниелс, се наканих да пусна ревю. Предполагам, че феновете на тандема Илона и Гордън вече са се сдобили със собствена бройка, и са си създали впечатление за книгата. Но в името на постоянството все пак няколко думи са нужни.

В Magic Binds най-сетне Кейт Даниелс влиза в ролята, която съдбата е oпределила за нея – да бъде дъщерята на баща си, принцеса на Шинар, владетел на земята си. Големият проблем е, че тя не иска да бъде нищо друго освен себе си, и съпруга на Къран. Политическата власт обаче променя онзи, който я упражнява, а магическата такава тласка Кейт към неприсъща жестокост. Сблъсъкът между Кейт и баща ѝ този път обаче е неизбежен, и тя спешно трябва да овладее наследствената си магия. 

Patricia Briggs: Shifting Shadows

Сборникът с историите от света на Мърси Томпсън беше точно това, от което имах нужда през неприятните зимни месеци, за да се разсея от неприятната обстановка – леко четиво, познат свят и нови истории (поне някои от тях). Имах намерение да му се насладя разказ по разказ за по-дълго време, но някак си след два дни вече затварях задната корица.

Сборникът започва с първата публикация на новелата Silver, която ни връща няколко века назад във Великобритания, където вещица държи в плен своето семейство-върколаци. Макар новелата да е разказана предимно от гледна точка на феята Ариана (позната ни от Silver Borne), творбата най-сетне разкрива мистерията на ранните години на Сам като безсмъртен и на възхода на Марока като водач на върколаците.

Kim Harrison: Dead Witch Walking

автор: Траяна 

ОМГ! ГМО!

Доматите убийци най-сетне са успели да реорганизират армията си и почти са изличили човешката раса от лицето на Земята. Или поне такава е постановката в книгите на Ким Харисън за света обитаван от вещицата Рейчъл Морган. Разбира се, не става дума за доматите убийци от известните филми, а за генно модифициран вариант, който заразява хората (и елфите) със смъртоносен вирус. По някаква причина инлендърите – вещици, тролове, върколаци и прочие митологична сволоч – се оказват имунизирани, и в края на епидемията, също толкова многобройни колкото и оцелелите човеци. Логичната стъпка е да излязат на светло и да си създадат собствени управленски органи.

На вещицата Рейчъл Морган ѝ е втръснало да получава само идиотски случаи,

Патриша Бригс: Frost Burned

автор: Траяна 

Седмата книга за Мърси Томпсън Frost Burned следва вече утвърдената от предходните романи сюжетна линия. Мърси се забърква в поредните неприятности с могъщи свръхестествени противници, след няколко телефонни  разговора и срещи събира армия от приятелите / миниъни, след което накрая успява да спаси себе си и близките си. Този път цялата глутница на Мърси е отвлечена, и тя трябва да изрови кой е човека (съществото) решил, че може да му се размине.

Във Fair Game Бригс заложи за клифхенгър надвисналия сблъсък между феи и хора, която да посъживи вече проточилата се поредица за Мърси. Въпреки сравнително стегнатото действие в самия роман, по основната тема на поредицата – обещанието за война – нямаше развитие. Разочарована съм. Бригс предложи единствено ужасно много разяснение за това къде попадат върколаците в назряващия конфликт между простолюдието и безсмърните, но малобройни феи. Което положение, трябва да спомена, е точно такова, каквото се очаква, предвид че върколаците ги води предпазливия и дипломатичен Бран. 

Клей и Сюзън Грифит: The Kingmakers

автор: Траяна 

Очаках с нетърпение финала на стийм пънк вампирската поредица на съпрузите Грифит – The Kingmakers. Трагичното развитие на сюжета в средната книга ми даваше надежда, че въпреки YA таргет групата на трилогията, авторите ще се осмелят да напишат логичния завършек. Уви, представата ми героично убит главен герой и героиня-императрица без мъж до себе си, но пък по-силна и по-безмилостна, беше погазена от сладникавия нелогичен край.

Както повечето последни във фентъзи трилогии романи и този изобилства от битки и убити второстепенни и епизодични герои. Две неща спасяват книгата от графата „пърцуца“:

1)      предателствата в столицата на Екватория;

2)      описанието на парижкия клан вампири.

Сама по себе си The Kingmakers не е лошо написана книга. Благодарение на интригите около Адел  има съспенс и постоянни обрати, които ангажират вниманието на читателя.

Гейл Керигър: Timeless

автор: Траяна 

Много е тъжно да наблюдаваш как една добра идея за книга бива експлоатирана до изнасилване в продължителна поредица. Първата книга е страхотна, нова, различна. Втората –  не толкова, третата може би спасена от нови елементи вкарани в света изграден по-рано. После идват книги четири и пет. Идеята се превръща в безидейност, сюжетът – в мъчителен разказ за нищо съществено или дори интересно. Точно такъв е случаят с финалния роман от поредицата „Протекторатът на слънчобрана“.

Timeless прочетох още през април – близо месец след първоначалната му публикация.  Отлагах с няколко месеца написването на това ревю, може би защото не ми се искаше да изпадам в словесни атаки стещу финала на една уж обичана поредица. Уви,  Timeless си заслужава ужасно ревю и колкото и да го отлагам, то няма да стане по-положително.   

Илона Андрюс: Gunmetal Magic

автор: Траяна 

В дългата пауза между романите за Кейт Даниелс романът за най-добрата ѝ приятелка ми дойде като малка спасителна доза от редовния опиат. За непознатите Gunmetal Magic е построен в света на Кейт, но разказа се води от гледна точка на Андреа Неш. Докато Даниелс разследва поредния си случай и се опитва да ръководи менаджерията от шейпшифтъри, Андреа трябва да разбере кой е организирал убийствата на няколко члена на Глутницата. Проблемът, освен че няколко души са умрели от ухапвания на гигантски змии, е, че те са умрели на строителната площадка на бившето ѝ гадже Рафаел Мерано.

Gunmetal Magic е всъщност отклонение от цялостния сюжет на поредицата за Кейт. Тук не се намеква нищо за архизлодея Роланд или за армията на хората и с нищо не се допринася за развитието на цялостното действие. Вместо това се появява поредното божество решило да използва възраждането на магията, за да възвърне могъществото си. (И евентуално да изпадне в продължително и зловещо „Муахаха!“)