Лейни Тейлър: Dreams of Gods and Monsters

автор: Траяна 

Тази книга е една от малкото запланирани за годината ърбън-фентъзи YA книги. Самият факт, че пиша ревю за финала на трилогия няколко дни след издаването на самия роман, трябва да ви светва сигнална лампа в главата, че според мен цялата поредица си струва. Както вече предупредих в предходните ревюта, това е поредица, която няма да се превърне във вечна класика, но е добро четиво в жанра си. Радвам се, че „Егмонт“ дават възможност на българския читател да се докосне до него.

Акива и Кару ще се борят  за осъществяването на мечтата си за мир между ангели и химери, и отново срещу, и между, тях са изправени множество пречки. Разбира се, на помощ на героите са група приятели и съюзници по неволя: химери и ангели. Недоверието между старите врагове не може да бъде преодоляно толкова лесно, а време за губене няма: новият император на ангелите е запланирал сдобиване с човешки оръжия, като за целта е направил десант във Ватикана.

Kim Harrison: Dead Witch Walking

автор: Траяна 

ОМГ! ГМО!

Доматите убийци най-сетне са успели да реорганизират армията си и почти са изличили човешката раса от лицето на Земята. Или поне такава е постановката в книгите на Ким Харисън за света обитаван от вещицата Рейчъл Морган. Разбира се, не става дума за доматите убийци от известните филми, а за генно модифициран вариант, който заразява хората (и елфите) със смъртоносен вирус. По някаква причина инлендърите – вещици, тролове, върколаци и прочие митологична сволоч – се оказват имунизирани, и в края на епидемията, също толкова многобройни колкото и оцелелите човеци. Логичната стъпка е да излязат на светло и да си създадат собствени управленски органи.

На вещицата Рейчъл Морган ѝ е втръснало да получава само идиотски случаи,

Лейни Тейлър: Дни на кръв и звездна светлина

автор: Траяна 

Имам чувството, че „Дни на кръв и звездна светлина“ е писана от съвсем различен автор. Като замисъл и като изпълнение тази втора книга от трилогията не дели много общи характеристики с първия роман от поредицата – „Създадена от дим и кост“. Лейни Тейлър откровено ме изненада, макар да погълнах почти двойно по-голямата книга по същия начин както предходната книга.

Раздвоена съм в мнението си за този роман. От една страна, книгата ми достави голямо удоволствие и ми бе безкрайно лесно да я прочета – темпото е сравнително бързо,случват се доста неща и дори за момент не ми беше скучно. Тейлър този път реши да излезе от жанра на ърбъна и тук предоставя на читателя почти изцяло фентъзи сетинг. Кару, която вече си е спомнила миналия си живот, се завръща изцяло в Ерец (в превод Където-и-да-е?!), където открива, че Акива е организирал унищожаването на народа ѝ. Кару се присъединява към малкото оцелели воини-химери, които водят партизански битки срещу империята на ангелите. В същото време, самият Акива се завръща в легиона от копелета на императора, където се захваща с организирането на вътрешна съпротива.

Така като съм го написала излиза, че и двамата ни главни герои се се захванали с нещо смислен едва ли не от самото начало на „Дни на кръв и звездна светлина“. Истината обаче е,

Лейни Тейлър: Създадена от дим и кост

автор: Траяна 

Мрежата е пълна с положителни ревюта за тази книга, може би не съвсем неоснователно. В жанра на паранормалните романси за тийнеджърки, „Създадена от дим и кост“ се отличава с малко по-изящен сетинг и с трагичност.

На фона на аристократична Прага, екзотичен Маракеш и един фантастичен свят на свръхестествени същества, Лейни Тейлър разгръща любовна история тип „Ромео и Жулиета“. Историята тръгва с живота на студентката по изящни изкуства Кару – сираче, отгледано от химери (демони) в магазин за зъби. Кару балансира между съвсем тривиалните си проблеми – досадно бивше гадже и семестриални проекти, и странните поръчения, които получава от настойника си Бримстоун. Промените в живота ѝ настъпват след срещата ѝ с ангела Акива, който се опитва да прекрати бизнеса на химерата Бримстоун. От този момент нататък Кару все повече затъва в света на ангелите и демоните, оплетена в тайните на собственото си минало.

Както разбирате от горния абзац, романът не е за всеки. Не е междужанрово четиво, не е нещо оригинално или кой знае колко литературно значимо.

Изабел Купър: No Proper Lady

автор: Траяна 

Много въпроси си задавах преди да започна да пиша това ревю. На първо място – трябва ли то да бъде написано и публикувано в този блог? Книгата е доста далеч от тези, за които обикновено ви меля на главата. Не е фантастика или фентъзи, определено не е за мъже. Обаче аз съм жена и вече излязах на светло и си признах, че чета любовни романи. От друга страна –  No Proper Lady, не може да бъде поставена строго в рамките на любовните романи, защото носи основни белези на няколко поджанра на фантастиката. Затова реших, че – да, мога да си позволя една забежка към паранормалните романси.

Колкото и да е глупаво липсата на точно преводно заглавие също ме затрудни. Изгубих доста време в опити да намеря една единствена дума на български, която да носи смисъла на „такъв, какъвто трябва/се предполага да бъде”.

Даринда Джоунс: Първият гроб отдясно

автор: Траяна 

Анотация на издателя: Чарли вижда мъртъвци. Точно така, тя вижда мъртъвци. Работата ѝ е да ги убеди „да влязат в светлината“. Но когато тези мъртъвци са починали при далеч не идеални обстоятелства (иначе казано, били са убити), понякога искат от Чарли да потърси сметка на лошите. Нещата се усложняват от изпълнените с гореща страст сънища на Чарли за някой, който я е следвал цял живот. Оказва се, че той май не е мъртвец. Нищо чудно да се окаже нещо съвсем различно…

Ревюто: Когато току-що съм приключила с прочита на роман вървял прекрасно до към последната четвърт и сринал доброто ми впечатление само за половин страница текст, ми идва не само да плюя по адрес на автора, но и да храча. Обаче в опит да бъда много дзен, ще се постарая да не съм груба и необоснована.

Касандра Клеър: Град на паднали ангели

автор: Траяна 

Too many sequels diminish the original.
Dean Koontz

От момента, в който разбрах, че Касандра Клеър е подписала договор за продължения на първоначалната трилогия  „Реликвите на смъртните”, си знаех, че нито едно от тях няма да бъде на нивото на оригинала. И все пак се надявах  на някаква нова насока в сюжета на „Град на паднали ангели”, на нещо, което да оправдава наличието на този четвърти роман в поредицата. Сдобих се с книгата и я прочетох.

До този момент си мислех, че нито един автор не може да надмине липсата на умереност на Тери Гудкайнд. Е, Касандра Клеър го остави да й диша праха. Тя прави всяка една възможна грешка, която може да допусне един автор  пишейки продължение.