Изабел Купър: No Proper Lady


автор: Траяна 

Много въпроси си задавах преди да започна да пиша това ревю. На първо място – трябва ли то да бъде написано и публикувано в този блог? Книгата е доста далеч от тези, за които обикновено ви меля на главата. Не е фантастика или фентъзи, определено не е за мъже. Обаче аз съм жена и вече излязах на светло и си признах, че чета любовни романи. От друга страна –  No Proper Lady, не може да бъде поставена строго в рамките на любовните романи, защото носи основни белези на няколко поджанра на фантастиката. Затова реших, че – да, мога да си позволя една забежка към паранормалните романси.

Колкото и да е глупаво липсата на точно преводно заглавие също ме затрудни. Изгубих доста време в опити да намеря една единствена дума на български, която да носи смисъла на „такъв, какъвто трябва/се предполага да бъде”. Proper не е нито „подходящ, нито „благоприличен”, нито „уместен”, нито „истински”. По-скоро е някаква мешавица между всичките изброени. Наблагодарна работа е това преводачеството и реших да си го спестя.

Не на последно място си задавах въпроса – наистина ли ми хареса този роман? Както почти винаги съм донякъде раздвоена в оценката си за книгата. Т.е. хареса ми достатъчно, за да я препоръчам на хората, които са фенове на романтичната литература, но не мисля, че би привлякла някой друг читател за каузата. Все пак реших, че No Proper Lady има интересна концепция и си струва да бъде ревюирана.

Някъде из синопсите на романа мярнах израза „Терминатор” миксиран с исторически романс” и не мога да се възползвам от това брилянтно сравнение. Фен съм на идеята за предотвратимия апокалипсис чрез връщане назад във времето. В света на главната героиня Джоан – някъде през 21-ви век, планетата е подвласна на демони, а хората са отглеждани като добитък. Малкото свободни човеци водят обречена борба за съществуване и решават, че единствения начин да се поправят нещата е да бъде изпратен боец в деветнайсти век. По това време магьосникът Алекс Рейнел написва магически ръкопис, с помощта на който ще призове демоните в нашето измерение. Директивите на Джоан са да унищожи ръкописа и да убие Рейнел.

Връщайки се във Викторианска Англия, Джоан попада на единственият човек, който би могъл да ѝ бъде ценен съюзник – Саймън Гренвил. Гренвил е бил съвсем доскоро най-добрият приятел на Рейнел и негов колега в изследването на магията, но след като се сблъсква с последиците от призоваване на демони, решава че не бива повече да се бъзика с черната магия. Докато съставят сложни планове да се доберат до ръкописа на Рейнел, между Джоан и Саймън възниква привличане.

За себе си имах много големи съмнения дали, докато развива романтичната история, Изабел Купър няма да изостави изцяло борбата с демоните. И обратното: дали описанието на двата свята – мирният викториански и бъдещият пост-апокалиптичен, няма да опропасти любовната история. За моя изненада No Proper Lady се оказа наистина успешна смесица между различните жанрове. Балансът между романтика, фантастика и фентъзи бе чудесно поддържан от стегнат сюжет и герои, които не изневеряват на характера си. Най-вече останах доволна от факта, че Джоан успя да остане фокусирана върху мисията си, въпреки изкушението да се превърне в защитавана и безполезна женичка от Викторианската епоха.

Вярно е, че книгата има откровено наместени и удобни за авторката сцени, които да ѝ позволят да развие сюжета, така както е планирала. Но също така е вярно, и чеNo Proper Lady е добре написан стегнат паранормален романс с различна от обичайните концепция. Давам оценка 4/6, заради идеята и фокусираното развитие на историята.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s