Адриен Иънг: Небе в дълбините

“Небе в дълбините” е една от онези истории, които могат и трябва да бъдат пресъздавани в нови варианти, така че всяко поколение да ги открива в някое произведение, насочено конкретно към него. Това е роман за съзряването, за осъзнаването, че сме много повече еднакви с хората, които приемаме за врагове, отколкото различни. “Небе в дълбините” е модерен вариант на историите за герои и битки; за любов, чест и вярност към семейството; за трънливия път към порастването и мъдростта; за преодоляването на различията; за способността да надскочиш собствените си предразсъдъци, да оставиш тесногръдието зад себе си; за силата да изградиш ново бъдеще от пепелищата на миналото.

Лий Бардуго: Жената – чудо: Вестител на войната

Непременно трябва да започна това ревю с няколко уточнения.

Първо – това е роман, базиран на един от най-известните комиксови герои и оценката за книгата и историята трябва да бъде изцяло в контекста на вселената на DC, и в частност поредицата за WW, а не да се разглежда като самостоятелен фантастичен роман, и моята оценка в Goodreads е съобразена точно с това.

Второ – това не е продължение или предистория на прекрасният филм с Гал Гадот от 2017 година и няма нищо общо с него, нито с арката от филми, които DC започна с „Човек от стомана“. Това е съвсем нова история, написана по проекта „DC Icons“, стартиран от комикс гиганта. В тази поредица са ангажирани известни и обичани YA автори, които да напишат книги за Батман, Супермен, Жената-чудо и Жената-котка, които отварят съвсем нова страница от безкрайните приключения на тези герои, като ги преместват във времето, както исторически – всичко започва сега, така и чисто индивидуално като възраст – тук Даяна е на възраст от 14-15 години.

Мартин Колев: Софийски магьосници: в сърцето на Странджата

Убеден съм, че Марто се е кефил яко, когато е писал книгата, защото личи, че е вложил всичко от себе си и резултата е на лице. Втората книга е още по-добра от първата, но има един минус, ако може така да се нарече, а именно, че това е началото на нова история, която чака своето продължение. И първата книга беше с опция за продължение, но самата история там си имаше своя завършек, докато тук се стига до ключова завръзка, битките са загубени, а миналото започва да се разбулва, но развръзката тепърва предстои. Затова аз се подготвям да чакам до следващият май, за да разбера накъде ще отвее вятъра Бриян и компания, естествено ако Колев успее до тогава.

Кен Лиу: Хартиената менажерия

Така и нямаше да разбера за тази книга, ако много добър приятел не ми я беше препоръчал. Беше малко преди Коледа 2017 година, когато Григор ми писа, че излиза уникален сборник на прекрасен автор, а именно „Хартиената менажерия и други разкази” на Кен Лиу. Излиза от издателство, което никога не ми е попадало в полезрението и най-вероятно щях да прескоча книгата. А тя е великолепна, но буквално е изтърсена в нищото – не се връзва с това, което са издавали до сега „Еуниката”, аз поне никъде не видях таргетирана реклама, насочена към читателите, които ще я харесат. Излиза с оригиналната корица, която е страхотна, но освен изброените награди на предната корица, нищо друго не подсказва, че това е фантастика и то много добра. Страхувам се, че и този сборник ще го сполети съдбата на „Посланическото градче” на Чайна Миевил, която излезе по аналогичен начин. Дано да бъркам.

Наоми Новик: Изтръгнати от корен

Номинирана за три престижни награди – Hugo, World fantasy и British Fantasy Society и взела други две: Nebula и Mythopoeic Fantasy Award for Adult Literature за 2016 година! Всичко това вдигна високо летвата на моите очаквания, но Наоми я прескочи с лекота.

„Изтръгнати от корен” е предизвикателство към жанровите канони на фентъзито в момента. Във времето на многотомни епоси – минимум от три книги, всяка поне по 600-700 страници, че и повече; на сложните светове, изградени от антрополози; на отърсване от романтичните нюанси на жанра и на стремеж за реализъм и достоверност в социално, военно, битово и политическо отношение; на възхода на ърбън фентъзито с ангели, вампири, върколаци и модерни вещици; на изоставянето на митологиите, които винаги са били в основата на жанра – е доста трудно да се създаде произведение като това на Новик. В един том тя развива история, герои, интриги, свят, митология и всичко това е пълнокръвно, релефно и живо. И точка. Историята свършва и дори и да има друга книга в същата вселена, тя ще е отделна, а не продължение. Нито за миг не се усеща претупване, схематичност или използване на deus ex machine, за да продължи по-лесно действието. Да, историята е позната, в основата си тя е вечната приказка за войната между доброто и злото, за вещия и мъдър магьосник и за надарения, но и вироглав чирак, за любовта и дълга към семейството и корените. Има ги и задължителните елементи за жанра – магьосници, зли сили, древни загадки, любовна интрига, изгубено знание (за щастие няма пророчества – нещо ми лази по нервите този елемент) и за пореден път се доказва колко е важно кой и как ти я разказва, а Наоми от познати съставки е забъркала една великолепна история и я е ситуирала в много интересен и различен свят. Разбирам защо на запад книгата е толкова харесвана и смятана за нов свеж полъх и много различна. Новик стъпва върху славянската митология, която за тях е екзотична, а за нас позната и много близка и точно поради тази близост книгата ми допадна още повече. Много ми беше приятно да се срещна с една нова интерпретация на Баба Яга и на Змея, който отвлича девици.

Роджър Зелазни: Размяната

Продължавам със старото, но златно произведение, за което намекнах в ревюто „В дома на червея”. Хубаво е, когато издателите се сещат за стари и изчерпани издания и решават да зарадват феновете с нов тираж. Тази зима и „Сиела”, и „Бард” пуснаха отново вече издавани книги на един от грандмастърите на фантастиката – Роджър Зелазни. Моята бройка на „Размяната”, издадена за първи път у нас от „Пан”, е зачезнала нейде и затова аз с удоволствие си взех новото издание. И не само го взех, ами и го прочетох и все едно четях книгата за първи път. Първото издание излиза през 1997 г. – тогава я изгълтах и освен откъслечни фрагменти и чувството, че книгата много ми е харесала, нищо друго не си спомнях, а това е една страхотна приказка от безсмъртния Зелазни.

Тери Пратчет и Пол Кидби

Тери Пратчет: Фалшивата брада на Дядо Коледа

Със сигурност искам да прекарам една зима в градчето Блекбъри. Там ще е щуро, забавно, ще има много сняг, Дядо Коледа ще раздава класически подаръци, а жителите ще са яко шантави и забавни.