Наоми Новик: Изтръгнати от корен


Naomi_Novik_UprootedНоминирана за три престижни награди – Hugo, World fantasy и British Fantasy Society и взела други две: Nebula и Mythopoeic Fantasy Award for Adult Literature за 2016 година! Всичко това вдигна високо летвата на моите очаквания, но Наоми я прескочи с лекота.

„Изтръгнати от корен” е предизвикателство към жанровите канони на фентъзито в момента. Във времето на многотомни епоси – минимум от три книги, всяка поне по 600-700 страници, че и повече; на сложните светове, изградени от антрополози; на отърсване от романтичните нюанси на жанра и на стремеж за реализъм и достоверност в социално, военно, битово и политическо отношение; на възхода на ърбън фентъзито с ангели, вампири, върколаци и модерни вещици; на изоставянето на митологиите, които винаги са били в основата на жанра – е доста трудно да се създаде произведение като това на Новик. В един том тя развива история, герои, интриги, свят, митология и всичко това е пълнокръвно, релефно и живо. И точка. Историята свършва и дори и да има друга книга в същата вселена, тя ще е отделна, а не продължение. Нито за миг не се усеща претупване, схематичност или използване на deus ex machine, за да продължи по-лесно действието. Да, историята е позната, в основата си тя е вечната приказка за войната между доброто и злото, за вещия и мъдър магьосник и за надарения, но и вироглав чирак, за любовта и дълга към семейството и корените. Има ги и задължителните елементи за жанра – магьосници, зли сили, древни загадки, любовна интрига, изгубено знание (за щастие няма пророчества – нещо ми лази по нервите този елемент) и за пореден път се доказва колко е важно кой и как ти я разказва, а Наоми от познати съставки е забъркала една великолепна история и я е ситуирала в много интересен и различен свят. Разбирам защо на запад книгата е толкова харесвана и смятана за нов свеж полъх и много различна. Новик стъпва върху славянската митология, която за тях е екзотична, а за нас позната и много близка и точно поради тази близост книгата ми допадна още повече. Много ми беше приятно да се срещна с една нова интерпретация на Баба Яга и на Змея, който отвлича девици.

„Изтръгнати от корен” е роман-приказка, който се развива в свят много подобен на нашия, само дето технологичното му развитие е спряло на ниво воденица и магията съществува. В този свят християнската религия и магьосниците и вещиците съжителстват заедно, без безсмислено да воюват едни с други и без горене на клади. Всичко започва в една долина, през която тече голяма река и която граничи с мрачния Лес, откъдето идват зли неща. В долината е и кулата на Змея – магьосник, който пази долината и държавата Полния от злото, излизащо от Леса. Магьосникът на всеки 10 години взема една девойка при себе си.

Нашият Змей не яде момичетата, които отвлича, каквото и да разправят извън долината. И ние чуваме понякога тези истории от преминаващите пътници. Говорят така, сякаш правим човешки жертвоприношения, а той е истински змей. Това, разбира се, не е вярно: той може да е магьосник и безсмъртен, но все пак си е човек, а и бащите ни щяха да се вдигнат и да го убият, ако искаше да изяжда по една от нас на всеки десет години. Той ни пази от Леса и ние сме му признателни, но не чак толкова.

Той не ги поглъща наистина, само така изглежда. Води ги в кулата си, а след десет години ги пуска, но тогава те вече са различни. Дрехите им са изискани и говорят като придворни дами. Освен това са живели сами с мъж цели десет години, така че са озлочестени, макар до една да твърдят, че не ги е докосвал. Но какво друго да кажат? А и това не е най-лошото — все пак Змеят им дава по една кесия сребро за зестра, затова всеки с радост би се оженил за тях, колкото и да са озлочестени.

Те обаче не искат да се омъжват. Изобщо не искат да останат при нас.

— Забравят как се живее тук — неочаквано ми каза веднъж баща ми.”

„Изтръгнати от корен” ме увлече толкова много, че я прочетох буквално за две вечери в които четох докъм 3 часа и въпреки че я харесах като цялостно произведение има отделни елементи, който особено много ми допаднаха.

Много ми хареса, че авторката е обърнала повече внимание на сблъсъка между митът и истината, между това какво наистина е станало и какво пее пътуващият бард. Книгата започва точно с такова разминаване, което задава една от основните нишки на романа, а именно че нищо не е такова, каквото някой иска да го представи, нито пък е толкова просто и елементарно, и завършва с един изхвърлен бард, който се мъчеше да пробута странна версия за нещо, което се е случило точно в долината.

Новик показва различни подходи към овладяването на магията. От една страна е подхода на Саркан – строго аналитичен, почти научен, от другата е този на Агнешка, която се учи да я използва като творец, който открива дарбата си, интуитивно като художник, който знае как да нарисува прекрасна картина, но не може да обясни как точно го прави.

Но най-грабващата част от романа и ядката, около която се изгради цялата история, е именно за Леса и как е възникнал. Тази история е една вълшебна смесица на легенда за любовта, на притча, на приказка за изгубени раси и едновременно с това алегория на самите хора, на светлите и тъмните кътчета на душите им.

Други ревюта за Наоми Новик:

Драконът на Негово Величество

Нефритеният трон

 

Advertisements

One thought on “Наоми Новик: Изтръгнати от корен

  1. Pingback: Джонатан Л. Хауърд: Картър & Лъвкрафт – Приумици

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s