Непременно трябва да започна това ревю с няколко уточнения.
Първо – това е роман, базиран на един от най-известните комиксови герои и оценката за книгата и историята трябва да бъде изцяло в контекста на вселената на DC, и в частност поредицата за WW, а не да се разглежда като самостоятелен фантастичен роман, и моята оценка в Goodreads е съобразена точно с това.
Второ – това не е продължение или предистория на прекрасният филм с Гал Гадот от 2017 година и няма нищо общо с него, нито с арката от филми, които DC започна с „Човек от стомана“. Това е съвсем нова история, написана по проекта „DC Icons“, стартиран от комикс гиганта. В тази поредица са ангажирани известни и обичани YA автори, които да напишат книги за Батман, Супермен, Жената-чудо и Жената-котка, които отварят съвсем нова страница от безкрайните приключения на тези герои, като ги преместват във времето, както исторически – всичко започва сега, така и чисто индивидуално като възраст – тук Даяна е на възраст от 14-15 години.
И последно – това е книга за феновете на DC, на WW и на комиксите. Тя е за определен кръг фенове, така че, ако харесвате фантастика, но не и комикси, то това не е книга за вас. Ако пък сте харесали филмите от вселената на DC, то има много голям шанс книгата да ви допадне.
„Жената-Чудо – Вестител на войната“ разказва поредната история за произхода на Даяна Принс, преди да стане WW и да се разкрие пред света като супергерой, а сетне и като съосновател и част от JL. През годините произхода на Даяна е променян няколко пъти в комиксите, като последната версия (и за мен най-добрата) беше представена във филма „Жената-Чудо“, където тя беше всъщност богиня, а не творение на майка си, както ѝ беше обяснен произходът ѝ. Тук в книгата, Бардуго се придържа към версията, че Майка ѝ я извайва от глина, а боговете ѝ вдъхват живот, но тя не е нито амазонка, нито човек, нито богиня, а нещо, което тепърва трябва да открие. Действието е изместено в сегашно време и първият ѝ досег с външният свят не е като спасява катастрофирал пилот, а като изважда от потъващ кораб момиче, което е на път да потопи света в трета световна война.
Като цяло книгата ми хареса, но определено има и неща, които никак не ми допаднаха.
Започна много добре. Отначало Лий отделя доста страници на острова на амазонките, на техния свят, на самата Даяна и нейното отношение с другите жени-войни. Постепенно разкрива картина на острова и на обществото, което определено на мен ми беше интересно. Всичко това беше майсторски вплетено в едно заедно с проблемите, които настъпиха със спасяването на Аля, като кулминацията дойде с посещението при Оракула и бягството от острова на Даяна с почти мъртвата вестителка на войната. Дотук всичко беше идеално, на места малко мудно, но иначе много добро представяне на света, в който е израснала Даяна. След този първи силен епизод очаквах Бардуго да продължи с добре изпипаната рецепта на Холивуд, а именно да редува постепенно покачващи се откъм мащабност екшън сцени с още разкрития за ролята на Вестителката и за миналото на древногръцките герои и чудовища, но се оказа, че тук нещата са се счупили на няколко места. Наистина имаше бойни сцени, в които Даяна откриваше постепенно силите си, имаше и епизоди, в които се обръщаше внимание на кръвното наследство на Аля, на ролята на Елена в Троянската война и на древните герои, но тя бяха разделени от прекалено дълги епизоди, в които не ставаше нищо и които бяха изпълнени с диалози, които добавяха цвят на героите и света, но пък бяха доста скучни и според мен прекалено разтеглени. Наясно съм, че аз не съм типичния таргет на тази книга, все пак тя е YA, но се съмнявам тези сцени с безкрайни приказки, които са предназначени за тийнейджърки на по 14-15 години и на тях да са им интересни. Все пак това е книга за Жената-Чудо, а не за драмите на тийнейджърството и пубертета. Тази нехомогенност не ми допадна и направи книгата леко тромава. Два епизода, в които не ставаше почти нищо, бяха прекалено разтегнати и заемат значителна част от произведението.
Авторката много добре беше вплела в действието появата на древногръцките божества и това бяха едни от най-интересните сцени от книгата. От едната страна бяха тези, които искаха да избухне нова кървава война, а от другата – онези, които покровителстват героите и двата лагера водеха битките си чрез хората. Също като в „Илиада“.
Допадна ми и подхода чрез науката към легендите за героите и чудовищата и идеята, че те могат да се възродят чрез силата на генетиката.
Краят беше определено добър, макар и очакван. С тази книга Баргуго сякаш задава началото на една съвсем нова арка от истории на Даяна Принс и ми е доста любопитно докъде ще стигне и до какво ще доведе този своеобразен рестарт. Дали ще има и други книги или тази ще остане самостоятелна? След като тук WW е толкова млада, дали и другите познати герои, за които има написани книги по този проект, са също на тази възраст и как и дали ще се формира JL?
Приумици 