Джордж Р. Р. Мартин: В дома на червея


27591298_1859012387443113_114921761_nТази година започна добре за феновете на фантастиката, издателство Сиела пуснаха нещо ново на култов автор и нещо старо, но златно, на ненадминат магьосник на думите и историите.

Мартин описва един умиращ свят. Слънцето му бавно изстива и вече е като въглен. Червено и с много повече черни места отколкото огнени океани, и грее толкова слабо, че може да се гледа с невъоръжено око. Но смъртта на слънцето е бавен процес от гледна точка на човешкия живот и цивилизацията, живееща на огряната от него планета, умира вече хилядолетия, но умира пирувайки. Умира, правейки празненства сред разпадащият се разкош, наследен от отминали епохи. Расата на хората отдавна не е технологична, а само живее върху останките на древна цивилизация и всичко в миналото е забулено в мистика, в легенди и е издигнато до статут на религия. Всичко е толкова вплетено в култа към Белия Червей, че по никакъв начин не може да бъде отделено зрънцето истина от наслоените през вековете легенди.

Добре дошли в Града на Червея, където всичко е старо и се руши, където отминалото великолепие и величие се покриват с плесен, където всички знаят, че краят наближава, но той е започнал много преди те да се родят и няма да настъпи още много поколения напред.  Тук хората изповядват култа към Белия Червей, а самият човекочервей претърпява операция след операция, за да се превърне самият той в червей. Историята започва с пир, наречен Слънчевият Маскарад, който се провежда на всеки 4 години в Залата на Обсидиана. Тук Анелин и неговите приятели ще се сблъскат с Месоносеца, един от последните, който слиза в дълбоките, тъмни и безкрайни тунели под града, за да донесе месо от гроун – расата, която обитава пълният мрак. Влизат в спор с него и обидени от резултата решават да го причакат на границата на горните тунели, за да разберат тайната му, но си нямат никаква идея на какво кошмарно пътешествие ще ги отведе това тяхно решение. Анелин ще се спуска все по-надолу и по-надолу и ще открие неща, които никога не е предполагал, че може да съществуват, ще повдигне булото на миналото на света, в който живее, но това няма да го доближи до истината, защото миналото е загубено в мъглата на времето, както за хората, така и за гроуните, които също като хората са деградирали до средновековно варварство и паразитират на гърба на умиращото технологично чудо, изградено незнайно от кого и незнайно кога.

Когато се появиха първите анонси за тази новела си помислих, че тя ще е пряко свързана със „Смъртта на светлината“, защото там имаше огромни червеи, в чиито търбуси живеят хора, които се хранят от дрогата, която той секретира и прекарват краткият си живот във вечен делириум, тъмнина и слуз. Оказа се, че не е така и тази история не е за онези червеи с наркоманите, но спокойно може да във същата вселена и най-вероятно е. Тук историята е за един конкретен религиозен култ и за още по-гнусни червеи и безкрайни подземни тунели. Мартин описва един гнусен свят с още по-гнусно общество, което няма абсолютно никаква цел, освен да чака края, за да се слее с Червея. Из нета срещнах мнения, че тази новела е алегория на декадентското разложение, но аз определено не я усетих така. За мен това е история за това как се раждат култовете, как се изражда знанието без познание през еоните, как разума може да деградира до примитивен религиозен култ и да паразитира върху технологията и сътвореното от предците, докато всичко бавно, но сигурно се руши. „В дома на червея“ е новела за упадъка, за тайните, скрити в миналото и в тунелите, които са неразбираеми както за хората, така и за гроуните, за това как нещо практично може да се превърне в гнусна форма на религия, в която светлината е заменена от мрак и слуз, а висшата цел не е да се слееш с бог в небесата, а с Белия Червей в мрака.

„В дома на червея“ е прекрасна новела от Мартин, въпреки че на места предизвиква органично отвращение. Страхотна фантастика, която показва един възможен край на цивилизация с отминало технологично и културно величие. Краят може да е не е величествен, а жалък и унизителен на фона на стореното от предците. Краят може да е в пламъка на всеунищожителна война, но може и да е слузест и гротескен.

Годината определено започва добре с фантастиката на Мартин, но да видим как ще продължи.

 

Други ревюта за Мартин:

Смъртта на светлината

Advertisements

One thought on “Джордж Р. Р. Мартин: В дома на червея

  1. Pingback: Роджър Зелазни: Размяната – Приумици

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s