“Небе в дълбините” е една от онези истории, които могат и трябва да бъдат пресъздавани в нови варианти, така че всяко поколение да ги открива в някое произведение, насочено конкретно към него. Това е роман за съзряването, за осъзнаването, че сме много повече еднакви с хората, които приемаме за врагове, отколкото различни. “Небе в дълбините” е модерен вариант на историите за герои и битки; за любов, чест и вярност към семейството; за трънливия път към порастването и мъдростта; за преодоляването на различията; за способността да надскочиш собствените си предразсъдъци, да оставиш тесногръдието зад себе си; за силата да изградиш ново бъдеще от пепелищата на миналото.
“Небе в дълбините” е праволинеен, изчистен, стегнат и доста емоционален роман. Тук няма да откриете неочаквани обрати, скрити предателства и сложни интриги. Историята е ясна от началото до края, но това не я прави по-малко интересна, трогателна и емоционална. Това е позната и вечна история, но разказана много добре.
Книгата започва с началото на поредната битка ототколешната война между два клана. На всеки пет години те изпращат на бойното поле своите най-добри войни – мъже и жени, които в продължение на 3 дни се бият безмилостно. Никой вече не помни кога и защо е започнало всичко, но така повелява традицията, а омразата към противниковият клан се предава от поколение на поколение. Всеки има загинали роднини в битките и всеки иска да отиде на следващата война след 5 години, за да отмъсти. Всичкото това безмислено насилие сякаш се е вкоренило в плътта, в костите на двете племена аска и рики и никой не иска, дори не си и помисля да прекрати порочния цикъл. Ийлин е загубила брат си и сега отива на бойното поле за да отмъсти за него, но светът ѝ се разтриса из основи, когато го вижда жив и здрав да се бие на страната на противнника. Тя не приема, че той е само дух, пратен от боговете да ѝ помогне и когато го вижда отново на бойното поле тръгва след него, за да открие истина, която противоречи на всичко, в което вярва.
“Небе в дълбините” определено е фентъзи – нищо, че в него няма никаква магия, нищо митично, приказно или необяснимо. Той не е исторически роман, не е роман за викингите, въпреки че героите и племената вътре определено са вдъхновени от тях и представляват една тяхна идеализирана и доста осъвременена версия, но която е адекватна за романа и историята която разказва. Адриен не търси историческа достоверност, а просто е разказала много добре една вечна история така както я е чувствала и я е облякла в интригуващите одежди на древните северни воини. И точно за това книгата е фентъзи, или ако искате я наречете алтернативна история, защото такива племена не са съществували, а дори и да ги е имало, определено социално, политически и емоционално не са били такива. Адриен изгражда образите не само на смели и опитни войни, но и на емоционално интелигентни хора, които са способни да видят отвъд своите предразсъдъци, способни са да страдат, да обичат и да показват чувства. Това са едни различни викинги, не такива каквито са били, а каквито авторката иска да бъдат. Това са героите, които всеки иска да са съществували, някога някъде. Те са събирателен образ на представата за благородни, смели и разумни воини, който силно обичат и мразят, но и много държат на истината и честта.
Приумици 