Кен Лиу: Хартиената менажерия


The-Paper-Menagerie-and-Other-StoriesТака и нямаше да разбера за тази книга, ако много добър приятел не ми я беше препоръчал. Беше малко преди Коледа 2017 година, когато Григор ми писа, че излиза уникален сборник на прекрасен автор, а именно „Хартиената менажерия и други разкази” на Кен Лиу. Излиза от издателство, което никога не ми е попадало в полезрението и най-вероятно щях да прескоча книгата. А тя е великолепна, но буквално е изтърсена в нищото – не се връзва с това, което са издавали до сега „Еуниката”, аз поне никъде не видях таргетирана реклама, насочена към читателите, които ще я харесат. Излиза с оригиналната корица, която е страхотна, но освен изброените награди на предната корица, нищо друго не подсказва, че това е фантастика и то много добра. Страхувам се, че и този сборник ще го сполети съдбата на „Посланическото градче” на Чайна Миевил, която излезе по аналогичен начин. Дано да бъркам.

„Хартиената менажерия и други разкази” е най-добрият авторов сборник, който се е появявал на нашият книжен пазар от излизането на „Отвъд разлома” на Питър Уотс. Тук разказите варират от фентъзи, фантастика, спейсопера, силкпънк, исторически и такива, на които е невъзможно да се сложат жанрови ограничения, защото боравят с разнообразни похвати, идеи и стилистика, и Кен така ги омесва, че създава едно неповторимо и страхотно литературно гурме. Сборника е съставен от самият автор и в него влизат много награждавани неща, както и такива, които са добили по-малка популярност, но Лиу си ги харесва много. Като цяло се е получило нещо страхотно.

„Как някои разумни видове създават книги”

Всички разумни видове имат способи за предаване на знанията през поколенията и вековете, но дали буквите са единственият начин? И както писаната реч има своите ограничения, до какви ли други парадокси водят различните варианти и начини за предаване на знание?

„Промяна на състоянието”

Как би живял, ако при раждането ти до теб се материализира и душата ти, под някаква тривиална форма, някакъв предмет, който използваш във всекидневието и които може да се изхаби? Като кутия с кафе например и си истинският Ти само когато използваш душата си? Магична и опияняваща приказка за страха от смъртта и желанието да промениш предначертаното.

„Идеална комбинация”

Човек става все по-зависим от киберсредата, изнасяме паметта си извън телата. Дали след време ще се слеем с цифровата сфера, или ще паразитираме върху нея?

„Наслука”

Това е разказ в стил силкпънк, създаден от Лиу. Тук се омесва технология от Викторианската епоха и фантастични персонажи от античността на Азия.

„Литеромант”

Брутален, тежък и много човешки разказ. За приятелството, за моста между културите, за робуването на предразсъдъците и за изкуството да гадаеш бъдещето по начина на изписване на името. Разказът определено не е фантастика, но едновременно гали сърцето с перо и го стиска с остри като скалпел нокти.

„Симуларкум”

Новите технологии водят до нови пороци и нови грешки, и предразсъдъци. А дали е така, или просто ние винаги намираме начин да облечем в нови дрехи собствените си слабости?

„Редовен клиент”

Страхотен криминален разказ за сериен убиец в близкото бъдеще. Разказ, чиято вселена е на нивото на тази на „Bladerunner” или на поредицата на Морган за Такеши Ковач – мрачна, кървава и брутална.

„Хартиената менажерия”

Дали това е фантастика? Сами преценете. Това е балада за срама от това да си различен, за клеймото на произхода и за късно дошлото разбиране. За истините, които все пак е по-добре да разберем късно, отколкото никога.

„Илюстрована книга по сравнително познание за напреднали читатели”

Дали разумът е искра в бездната от еони на вселената и какъв е шанса да не сме единствените разумни същества, съществували някога, но да сме единствените живи сега. Дали вселената не е брутално жестока към разума, който е осъден да се носи просто като послание между руини на загинали цивилизации?

„Вълните”

Уникална спейсопера за завладяването на галактиката. Разказ, който въпреки малкият си обем, е успял да синтезира страхотни идеи и да не звучи претупано, или като план-конспект за многотомна поредица.

„Моно но аваре”

Един кораб с последните представители на човечеството лети с подсветлинна скорост към неизвестното бъдеще. Един мост между културите на Земята и между звездите.

„Всички вкусове”

Още един разказ в стил силкпънк, но сега действието се развива в САЩ, в Дивият Запад.

“Кратка история на транстихоокеанския тунел”

Това си е точно стиймпънк и нищи идеята за цената на прогреса.

„Човекът, който сложи край на историята”

Много, ама много особен разказ – и като стил, и като тематика. Направен е като сценарий за документален филм и се занимава с престъпленията на „отряд 731” в сравнение, с който д-р Менгеле изглежда като аматьор. Страхотна амалгама от исторически събития и фантастична идея в стила на „Светлината на другия ден” на Кларк и Бакстър.

Определено „Хартиената менажерия и други разкази” е едно от най-значимите литературни явления на нашия пазар за 2017 година, но за жалост остана в сянка. Разказите събрани тук са не само пиршество от идеи (и научни, и философски), но и един мост към азиатската култура и по-специално на Китай и Япония. Кен Лиу не се страхува да вплете в разказите си и теми, и исторически събития и конфликти, които много политици искат да останат забравени.

Друг велик авторов сборник:

Отвъд разлома

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s