Лейни Тейлър: Дни на кръв и звездна светлина


автор: Траяна 

Имам чувството, че „Дни на кръв и звездна светлина“ е писана от съвсем различен автор. Като замисъл и като изпълнение тази втора книга от трилогията не дели много общи характеристики с първия роман от поредицата – „Създадена от дим и кост“. Лейни Тейлър откровено ме изненада, макар да погълнах почти двойно по-голямата книга по същия начин както предходната книга.

Раздвоена съм в мнението си за този роман. От една страна, книгата ми достави голямо удоволствие и ми бе безкрайно лесно да я прочета – темпото е сравнително бързо,случват се доста неща и дори за момент не ми беше скучно. Тейлър този път реши да излезе от жанра на ърбъна и тук предоставя на читателя почти изцяло фентъзи сетинг. Кару, която вече си е спомнила миналия си живот, се завръща изцяло в Ерец (в превод Където-и-да-е?!), където открива, че Акива е организирал унищожаването на народа ѝ. Кару се присъединява към малкото оцелели воини-химери, които водят партизански битки срещу империята на ангелите. В същото време, самият Акива се завръща в легиона от копелета на императора, където се захваща с организирането на вътрешна съпротива.

Така като съм го написала излиза, че и двамата ни главни герои се се захванали с нещо смислен едва ли не от самото начало на „Дни на кръв и звездна светлина“. Истината обаче е, че в първите две трети от романа и двамата главни герои представляваха самосъжаляващи се и пасивно наблюдаващи събитията около себе си индивиди. Това е и причината книгата да не ми допадне чак дотолкова, колкото ми се искаше. Лейни Тейлър буквално подмени забавното и смело момиче от първата книга и вместо нея пробута някакво бледо и безжизнено нейно копие. Акива беше непоносимо мрачно емо, докато сестра му не го срита в задника, та да се заеме с нещо смислено.

До голяма част събитията в романа се направляват както от злодеите (и от двете страни на конфликта), така и от второстепенните герои. Благодарение на гледните точки на Зузана и Зири  (всъщност и на неколцина епизодични герои) имаме удоволствието да поразгледаме Ерец в подробности.

Като цяло книгата е на добро ниво, но умишлено търсения тийн-ангст понякога идва в повечко, особено като се има предвид, че трябва да го изпитва могъщ воин, врял и кипял в битки. Ако Лейни Тейлър се постарае да се придържа в по-голяма степен към екшъна, отколкото към магията, следващата книга би била доста по-силна. Обнадеждена съм – имаше подобни заявки в края на „Дни на кръв и звездна светлина“.

Поредица „Създадена от дим и кости“:
1. Създадена от дим и кост – ревю
2. Дни на кръв и звездна светлина
3. Dreams of Gods and Monsters – ревю

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s