Милена Фучеджиева: Сексът и комунизмът 2


fuche_sex_comi_2И каква стана тя? Бях решил, че ми се чете нещо леко и уж на шега хванах първата книга на Милена и не само, че я изчетох за две вечери, но после веднага си взех и втората и нея я прочетох за още по-кратко време. (Нищо че ревюто излиза толкова време след първото. Лято беше, какво да се прави?!) И се оказа, че това съвсем не са леки книги. Да, и двете много бързо се четат, историята грабва, но самата тя в никакъв случай не е лека.

Втората част е по-скоро книга за свободата. За оная свобода, за която толкова хора се бориха, и която сега къспопаметни носталгици и тролове на хибридната пропаганда се мъчат да омаловажат и да изкарат ненужна. Въпреки, че точно те се възползват от нея за да прокарват раковите си идеи и мироглед. За свободата да избереш дрехите си, прическата, колата, канала по телевизията, музиката… Има още

Скот Хокинс: Библиотеката на въглен връх


scott_hocking_bvvСтранна! Много странна, шантава, но и увлекателна книга. Не вярвах, че след Геймън, ще има автор, който да напише толкова откачена история. Досега „Американски богове” водеше личната ми класация по хахави книги, но „Библиотеката на въглен връх” я отмести с един замах.

Въглен връх определено ме впечатли. Със сигурност това ще е заглавие, което ще помня дълго време в подробности. Още се мъча да определя точно какви емоции предизвиква у мен тя. Определено не ми въздейства както други заглавия, които отдавана са ми любими, като „Хиперион”, „Среща с Рама” или „Хрониките на Амбър”. Да, тук има безграничен размах на въображението. Хокинс по никакъв начин не се съобразява, както с жанровите ограничения, така и с каквито и да е други литературни канони. И може би точно за това ми допадна книгата. Тя е странна амалгама от фантастика, фентъзи, хорър и трилър, като нито един от жанровете не взема превес, въпреки че по този повод може да стане хубава дискусия предвид края. Има още

Нанси Крес: Братовчедите от вчера


nansi_krez_bratovchediteЖалко е, че Нанси Крес е толкова малко издавана в България. Преди години „Камея” издаде наградената с „Хюго“ и „Небюла“  „Безсмъртни в Испания”, и след това дълги години – нищо. Радвам се, че „Екслибирс” са се решили отново да посегнат към тази, незнайно защо пренебрегвана у нас авторка.

„Братовчедите от вчера“ отнася „Небюла” и то напълно заслужено.

Първият контакт е осъществен и той не е съпроводен със взривове, потопени градове или изригващи от гръдния кош ксеноморфи. Не, той е спокоен, мирен и много, много цивилизован. Те се появяват и изграждат своя база в акваторията на Ню Йорк.

Извънземните се оказват всъщност наши много далечни братовчеди, взети от Земята преди хилядолетия. Има още

Милена Фучеджиева: Сексът и комунизмът


seksatikomunizma„Хевиметълът беше забранен за слушане, но не и за дишане”

Този цитата най-пълно описва книгата. Сякаш носи есенцията на брутализма скрит между страниците. Това е черен роман, без капака романтика, толкова модерна напоследък, за тоталитарния режим. Роман за свят, в който всичко цветно е с убити тонове, в който споделената мизерия е висша ценност, а на пиедестал е издигната простащината, посредствеността и селяндурщината. Свят в който се честити банята, а всеки мъж, който не копа, не е истински мъж. Свят на равенство, в който жената е слугиня. На патриархални ценности маскирани под шизофреничния морал на една идеология, сродна с крайните религиозни доктрини, а не с идеята за какъвто и да е социално-икономически строй.

Роман за секса, който е забранен, но е най-честият метод за издигане. Има още

Лоис Макмастър Бюджолд: Джентълмен Джоул и Червената кралица


red_queen

Тази книга нямаше как да бъде написан преди години. Нямаше как да е в началото на историята за Бараяр и Воркосиган.

Това е книга за феновете на семейство Воркосиган също като предната за Иван. И също както нея, за да бъдат разбрани шегите, препратките и намеците, трябва да сте чели всички предходни книги.

Един приятел каза, че това е поредния любовен роман на баба ти Бюджолд, а аз отговорих, че от „Комар” насам можем да окачествим всички книги като любовна фантастика. Но това пак няма да е съвсем вярно. Като се замисля по-подхожда определението семейна сага. Друг пък сподели, че това е последната книга за Воркосиган, която чете, защото вече нищо не било същото, а аз му отговорих, понеже го знам, че е върл фен, че ще прочете и следващата. Има още

Паоло Бачигалупи: Водосрез


bachigalupi_vodosrez

Добре де! Как може „Сиела” да направят толкова зверска корица?! Направо крещи: „Купи ме! Аз съм смазваща апокалиптична фантастика!”

Това, заедно с гарантирано страхотен превод от Елeна Павлова и безспорния талант на Паоло, правят „Водосрез” едно от книжните събития на 2016.

Харесах много „Момиче на пружина” и затова се зарадвах, когато разбрах, че Сиела ще пускат „Водосрез”. Двете книги може и да се развиват в един и същ свят, а може и да не се. „Водосрез” може и да е началото на всички ония катаклизми, за които се споменаваше в „Момичето”, но спокойно може и да не е. Всъщност това няма никакво значение за самата книга, но по-скоро гъделичкаше въображението ми. Дали можех да екстраполирам ставащото тук няколко столетия напред, за да получа кошмарния свят на Андерсън Лейк и Амико.  Има още

Сергей Лукяненко: Геном


__genomЕ, не мога да нарека книгата слаба. В никакъв случай.

В предговора преводачът обяснява, че идеята на Лукяненко всъщност е била да напише пародия на няколко фантастични жанра, но въпреки това се е получила една много добра спейсопера, която успява да засегне и няколко сериозни теми. Като цяло това не е от най-силните книги на Сергей, но ако приемем, че има нещо като средно ниво за жанра, то „Геном” определено е над него. Ако сложа на върха „Хиперион” и сагата за ъплифта, по средата например четирилогията „Гейтуей”, а на дъното бозата „Сага за седемте слънца”, то „Геном” ще е малко над споменатите книги на Фредерик Пол. Като се замисля, дори и „слабите” неща на руснака все успяват да надскочат средата на личната ми класация. Което много ме радва. Има още