Пръстенът на нибелунга: Валкирия


22193079_1718910888119931_1711247814_nАвтор на текста по либретото на Рихард Вагнер – Елена Павлова

Автор на прекрасните илюстрации, които създават един митичен, неповторим и жив свят – Петър Станимиров

Историята става все по-завладяваща, все по-мащабна и все по-трагична. „Рейнско злато“ нямаше щастлив край, а и във „Валкирия“ финала е трагичен. Под ударите на жаждата за власт падат не само хора, а и една от дъщерите на Йорд – тази, която престъпи волята на Вотан, и плати за своята дързост с безсмъртието си.  „Пръстенът на нибелунга“ е завладяваща и вечна приказка за неутолимата жажда за власт и  нуждата от любов.

Има още

Advertisements

Пръстенът на Нибелунга: Рейнско злато


22184767_1718910894786597_321797680_nАвтор на текста по либретото на Рихард Вагнер – Елена Павлова

Автор на прекрасните илюстрации, които създават един митичен, неповторим и жив свят – Петър Станимиров

Едва ли има човек, който да живее в западния свят или да е възпитаник на западната култура и да не е чувал за Рихард Вагнер и за неговата опера в 4 части  – „Пръстенът на нибелунга“. Авторът отделя четвърт век от живота си, за да напише тетралогията, която трябвало да е Gesamtkunstwerk – ултимативно произведение на изкуството, което трябва да съчетае в себе си драма, музика, танц, литература, живопис, архитектура и скулптура. И безспорно успява! Произведението спокойно може да се нарече операта на всички опери.

Има още

Иън МакДоналд: Императрица на слънцето


22119364_1717709628240057_2051092472_nТрилогията приключи! Никак, ама никак не съм доволен! Искам поне още една трилогия, а както гледам и във fantasticfiction и в goodreads поредицата е приключена още 2013 година и от никъде не се задава продължение, както е споделил мъдро народният поет. Което е жалко, защото „Евърнес“ свършва в средата на приключението, а аз много искам да разбера какво става с Еверет, с неговият двойник – дело на Мадам Луна, с баща му и дали Валие ще успее да върне изгубената си душа, защото в края на краищата се оказва, че тя не е лоша.

Има още

Робърт МакКамън: Границата


22054531_1712715438739476_61934382_nНещо не се спогаждам явно с този писател, не че е лош или слаб, просто явно стилът, похватите и идеите му не са точно тези, които харесвам. „Границата“ категорично не е от книгите, които съм захвърлил около трийста страница и които никога не съм дочел и съответно не съм отбелязал като прочетени, но определено не е и произведение, което ме впечатли особено. Отначало ме грабна и я изчетох до край, но останах леко разочарован, очаквах много повече или поне такива бяха заявките.

Има още

Том Кланси: По заповед на президента


zapoved„По заповед на президента“ е пряко продължение на „Дълг на честта“. САЩ е ударена в сърцето и на практика няма кой да управлява държавата – президентът заедно с огромна част от конгресмените, сенаторите и министрите загиват при терористичния удар, белязал края на „Дълг на честта“. Джак Райън, който само преди няколко часа се съгласява да стане вицепрезидент, сега на практика представлява сам една от най-великите държави в света. Но бедствията не идват сами, а когато един лъв е ранен, хиените виждат сгоден случай да му нанесат смъртоносен удар. Всички врагове надигат глави и пускат плановете си в действие.

Има още

Морис Льоблан: Агенция „Барнет и сие“


barnetТова е пълният летен релакс: неиздавана книга на Льоблан за Арсен Люпен, дебела сянка и бутилка студена бира. Както и няколко свободни часа, за да ѝ се насладя.

Има още