Стивън Ериксън: Своенравното хлапе


hlape„Своенравното хлапе” е пародия на вселената на Star Trek. Фен съм на света, създаден от Джийн Роденбъри, но това никога не ме е спирало да критикувам и откривам откровените глупости, появяващи се в сериалите и филмите.

Това е пародия на всички филми в тази вселена – на петте сериала и  пълнометражните филми.

Абсолютно нелогично е капитана и командващите офицери да се забъркват във всички неприятности и да са на челната линия при изследване на планети и да са изложени постоянно на смъртна заплаха. Всички знаем, че това е глупаво, но и знам, че е подчинено на каноните на направа на сериал, които карат публиката да се връща всяка петъчна вечер към тях. Главните герои хем трябва да са интересни и важни, пък и хем трябва да са във вихъра на екшъна. Тоест няма как някой от екипа за наземни изследвания да е главен герой, а капитана само да стои на мостика и да раздава заповеди. Това може да е реалистично, но пък не е интересно. Има още

Съставител Нийл Геймън: Неестествени твари


tvari„Музеят по неестествена история представя:

НЕЕСТЕСТВЕНИ ТВАРИ

Подбрани истории от

Нийл Геймън и Мария Давана Хадли

Илюстрации: Байрон Мороу – Крибис

Сборник разкази включващи неестествени твари, както и някои други създания, които са или невероятни, или невъобразими или изобщо не съществуват”

Отдавна му се бях заканил на този сборник, но едва сега, по определени причини принудили ме да стоя у дома и пречещи ми да чета дълго на веднъж, му дойде реда. Той не е на Геймън, а е подбран от него съобразно неговите вкусове, предпочитания и интереси. Е, има и един негов разказ, но той вече се е появявал у нас в сборника „М като магия”. Има още

Джеймс С.А. Кори: Сибола гори


sibolaТова е първата част от новата арка, която започват двамата автори през 2014, през 2015 излиза втората, а последната е предвидена за декември тази година. И тук е момента да мрънна на Бард, че имат да издават и три колатерала от първата трилогия. Но да не избързваме, дано доиздадат втората трилогия, че както е тръгнало, червената поредица май май отива към закриване, въпреки силните заглавия излезли напоследък.

„Сибола гори” предлага отново много от добре познатата рецепта от първите книги. А именно – колонисти срещу корпорации, хора счепкани в своите политически и икономически войни. Извънземна технология повече от непонятна, която си прави нейните си неща и се отнася с хората като с досадни комари. Екипажа на Роси, отново межди чука и наковалнята.

Портала е отворен и той води към много слънчеви системи Има още

Артър Кларк: Песните на далечната Земя. Градът и звездите.


12167254_877440755686951_267578898_n-copyОще си спомням откъде си купих първите издания на тези книги, макар да ми се губят точно времевите координати на събитията.

„Градът и звездите” си я взех от едно магазинче до основното ми училище, в което покрай анцузи Adibas и маратонки Puina, някой бе сложил десетина книжки за продаване от нечия домашна библиотека. Не помня точно цената, но си спомням, че това ми костваше една закуска в култовата училищна лавка. Значи няма да е било кой знае колко скъпо. А и продавачка беше много доволна да се отърве от книгата, защото й заемаше ценно място за поредния комплект марков анцуг.

„Песните на далечната Земя” си я взех от книжарница в Добрич при една екскурзия. Всъщност това е единственото събитие, което помня от въпросната екскурзия. Пуснаха ни да се шматкаме по центъра на града и аз вместо да ида с моите съученици в някое кафене, започнах целенасочено да търся книжарница. Тогава вече бях запален фен на Кларк и въобще и не погледнах цената, когато видях името му върху корицата. Това ще да е било шести или седми клас. Там някъде. Има още

Милена Фучеджиева: Сексът и комунизмът 2


fuche_sex_comi_2И каква стана тя? Бях решил, че ми се чете нещо леко и уж на шега хванах първата книга на Милена и не само, че я изчетох за две вечери, но после веднага си взех и втората и нея я прочетох за още по-кратко време. (Нищо че ревюто излиза толкова време след първото. Лято беше, какво да се прави?!) И се оказа, че това съвсем не са леки книги. Да, и двете много бързо се четат, историята грабва, но самата тя в никакъв случай не е лека.

Втората част е по-скоро книга за свободата. За оная свобода, за която толкова хора се бориха, и която сега къспопаметни носталгици и тролове на хибридната пропаганда се мъчат да омаловажат и да изкарат ненужна. Въпреки, че точно те се възползват от нея за да прокарват раковите си идеи и мироглед. За свободата да избереш дрехите си, прическата, колата, канала по телевизията, музиката… Има още

Скот Хокинс: Библиотеката на въглен връх


scott_hocking_bvvСтранна! Много странна, шантава, но и увлекателна книга. Не вярвах, че след Геймън, ще има автор, който да напише толкова откачена история. Досега „Американски богове” водеше личната ми класация по хахави книги, но „Библиотеката на въглен връх” я отмести с един замах.

Въглен връх определено ме впечатли. Със сигурност това ще е заглавие, което ще помня дълго време в подробности. Още се мъча да определя точно какви емоции предизвиква у мен тя. Определено не ми въздейства както други заглавия, които отдавана са ми любими, като „Хиперион”, „Среща с Рама” или „Хрониките на Амбър”. Да, тук има безграничен размах на въображението. Хокинс по никакъв начин не се съобразява, както с жанровите ограничения, така и с каквито и да е други литературни канони. И може би точно за това ми допадна книгата. Тя е странна амалгама от фантастика, фентъзи, хорър и трилър, като нито един от жанровете не взема превес, въпреки че по този повод може да стане хубава дискусия предвид края. Има още

Нанси Крес: Братовчедите от вчера


nansi_krez_bratovchediteЖалко е, че Нанси Крес е толкова малко издавана в България. Преди години „Камея” издаде наградената с „Хюго“ и „Небюла“  „Безсмъртни в Испания”, и след това дълги години – нищо. Радвам се, че „Екслибирс” са се решили отново да посегнат към тази, незнайно защо пренебрегвана у нас авторка.

„Братовчедите от вчера“ отнася „Небюла” и то напълно заслужено.

Първият контакт е осъществен и той не е съпроводен със взривове, потопени градове или изригващи от гръдния кош ксеноморфи. Не, той е спокоен, мирен и много, много цивилизован. Те се появяват и изграждат своя база в акваторията на Ню Йорк.

Извънземните се оказват всъщност наши много далечни братовчеди, взети от Земята преди хилядолетия. Има още