Артър Кларк: Земя имперска


18945435_1591234160887605_369106403_n

Това е последната книга на Кларк, която не бях чел. Пазех си я в резерв, понеже съм му голям фен. Но след като наскоро си препрочетох „Градът и звездите” и „Песните на далечната земя”, реших да прочета и тази класика.

Има още

Мартин Колев: Софийски магьосници


18902651_1587506504593704_1794959280_nСтрахотно! Имаме си български вариант на Патрулите! Не като идеи, не като подражание, а като качество. „Софийски магьосници” е много добро ърбън-фентъзи и аз с нетърпение очаквам следващата книга от тази вселена.

Мартин успява да разкаже четири истории, като ги вплита в неделимата цялост на романа, така че нито една от тях да не звучи като кръпка и всяка да има своя принос към изграждането на книгата.

Има още

Рей Бредбъри: Дзен в изкуството да пишеш


18718592_1576854375658917_373200430_n

„Жар. Увлечение. Колко рядко чуваме някой да употребява тези думи. Колко рядко виждаме хора, които живеят или всъщност творят с жар и увлечение.”

Сега очаквате някое страхотно книжле? Сядаш, прочиташ го, а вечерта запряташ ръкави, стоварваш кафеварката до монитора, изпукваш пръсти и залягаш над клавиатурата. На сутринта имаш готов разказ, за който няколко елитни български списания ще се избият да го публикуват, а издателите ще ти предлагат договор за следващите ти пет не написани романа. Или пишеш директно на английски и от раз удряш в земята Гибсън, като вземаш наведнъж поне две награди повече от него, а само след няколко години взимаш Букър и едновременно с нея си Нобелов лауреат!

Има още

Дж. П. Дилейни: Момичето преди


18601422_1569708639706824_1782543121_nДж. П. Дилейни е псевдоним, но реших да не търся кой известен автор се крие зад него, за да не се влияя от другите му книги. И добре, че не съм го направил, защото останалите му произведения са писани в съвсем друг жанр и нямат нищо общо с „Момичето преди”. С психотрилъра се е справил перфектно, така че ако реши да продължи в същата посока, с удоволствие бих прочел още негови неща.

Има още

Дейвид Игълман: Мозъкът: това си ти


18470707_1564181810259507_1755039031_nОбожавам хубавата, увлекателно написана научно-популярна литература, а „Мозъкът: това си ти” е точно такава! На предната корица Forbs сравняват Игълман със Сейгън и това не е просто рекламен трик, а самата истина. Дейвид съумява, също като покойния маестро на популяризирането на науката, да пише за сериозни и сложни теми от невероятния свят на науката увлекателно, просто и без тежка специфична терминология. Така че човек, който е с добра обща култура и жаден за чудесата на науката, да бъде запленен от книгата.

Има още

Илона Андрюс: Magic Binds


kate_daniels_bindsСамо няколко месеца след издаването на предпоследния роман от поредицата за Кейт Даниелс, се наканих да пусна ревю. Предполагам, че феновете на тандема Илона и Гордън вече са се сдобили със собствена бройка, и са си създали впечатление за книгата. Но в името на постоянството все пак няколко думи са нужни.

В Magic Binds най-сетне Кейт Даниелс влиза в ролята, която съдбата е oпределила за нея – да бъде дъщерята на баща си, принцеса на Шинар, владетел на земята си. Големият проблем е, че тя не иска да бъде нищо друго освен себе си, и съпруга на Къран. Политическата власт обаче променя онзи, който я упражнява, а магическата такава тласка Кейт към неприсъща жестокост. Сблъсъкът между Кейт и баща ѝ този път обаче е неизбежен, и тя спешно трябва да овладее наследствената си магия.  Има още

Джон Гоулзуърди: Сага за Форсайтови


Forsyte_sagaПодхванах точно този роман от цялата световна класика, защото ми се четеше британски автор, а мой приятел ми беше споделил, че е една от любимите му книги.

„Сага за Форсайтови“ се състои от три романа, обхващащи половин век от живота на семейство от горната средна класа на Великобритания. Съдбата на три поколения братовчеди е разгърната от Голзуърди в обем  от около деветстотин страници, и съдържа изненадващо малко на брой значими събития.

Обаче не ми доскуча дори и за момент, защото Гоулзуърди прекрасно е описал всеки от героите си, а суховато-саркастичните му забележки за британската буржоазна душевност са валидни за синовете на Албион и днес. Има още