Нйил Геймън: Коралайн и други истории


автор: Траяна 

Преди време се озадачих от ревюто на Silentium за този сборник на Геймън. Знам, че има хора, за които този писател е твърде странен, но за мен е мистерия как е възможно човек да прочете десетина негови разказа и да не хареса дори и един. За да бъда откровена обаче, ще спомена, че точно тази компилация не е на нивото на „Чупливи неща”. Просто липсва онази спойка между отделните истории, която може да превърне механичния сбор от разкази в тематично свързан сборник.

„Коралайн” беше публикувана у нас от издателство „Бард” през 2003 г. в самостоятелно книжно тяло, което вече трудно ще намерите. Отдавна изчерпаното в складовете на разпространителите томче се намира трудно и по сергиите за книги на старо. Предполагам, че всеки, който се е сдобил с тази новела, я е запазил, за да си припомня кошмарите от детството. Всъщност, тъмното ъгълче на съзнанието ни, в което се спотайва детският ни страх да не изгубим родителите си, става някак по-голямо и по-реално, когато пораснем. И особено докато гледаме как косите на мама и тате побеляват, а бръчките им се задълбочават. Разбира се, Геймън майсторски втъкава този съвсем реален страх заедно с ирационалното отвращение от тъмното, паяците, безформените въображаеми чудовища. Но докато пред очите ни вилнеят тези ужаси, в сърцето ни неусетно като мъгла се увива именно онзи страх.  „Коралайн” е поредния пример за дарбата на Нийл Геймън да пресъздава ярки образи от ежедневието на фона на мрачна и мистична атмосфера.

Колкото до другите истории в сборника –  част от тях са включени в „Чупливи неща”. Като например любимите ми „Председателят Октомври”, „Слънчевата птица” и „Как да разговаряме с момичетата по купони”. Разказът „Надгробният камък на вещицата” (едно чудесно приключение на Никой Оуенс) можете да прочетете в „Книга за гробището”, която излезе съвсем наскоро. Останалите разкази, все още непревеждани на български език са:

„The Case Of The Four And Twenty Blackbirds“
„Troll Bridge“
„Don’t Ask Jack“
„How To Sell The Ponti Bridge“
„Chivalry“
„The Price“

Като изключим „Коралайн” вече бях чела всички разкази в „М като магия”, чието съдържание е почти идентично с това на „Коралайн и други истории”. Затова сборникът не ми донесе нищо ново, освен запознанството със смелата Коралайн.

4 thoughts on “Нйил Геймън: Коралайн и други истории

  1. Въпрос на вкус, предполагам. Ама не е „да не хареса дори и един“. Писал съм, че има няколко изключения🙂 Имаше няколко по-интересни, но като цяло просто не ме грабнаха. Може и да е било въпрос на моментно настроение. Кой знае какво ще мисля за тях след година, ако ги прочета отново.

    Like

  2. Това човек да не се влюби в Геймън досега не бях засичала… Ама оригиналността понякога идва в повече, или се крие зад по-неприятни усещания. Ако не си в настроение, и най-шантавия шедьовър ще ти се види скучен като списък за пазар, затова като съм крива малко чета по-посредствени книжки – хем лесно влизат, хем след това ги плюя тъй разпалено, че ми се оправя настроение и всичко🙂

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s