Карън Мари Монинг: Вледенени

автор: Траяна 

Спомняте си истериятa ми покрай поредицата Fever в началото на миналата година, нали? Аз също. След това имах един период на усърдно търсене на що-годе читави паранормални романи. Тогава бях готова да поема всякакви заместители на „треската“, само и само да има нещо добро за четене. За съжаление така и не харесах някоя от многобройните паранормални романтични поредици на другите авторки. Просто Монинг е царица на зарибяването и кукичките в края на всяка книга.

След доста дълго чакане дойде време за спин-офа на Карън Мари Монинг, с главно действащо лице Дани „Мегата“ О’Мали. Книга, за която имах що-годе високи очаквания. Две причини – ясно беше от края на Shadowfever, че светът ще е постапокалиптичен, попъплен от феи и други свръхестествени същества, които ще ебават майката на обикновените хорица. Тук поне не останах излъгана – разбитият Дъблин и адаптиращите се към новите условия човеци имат своето място в романа на Монинг. Дори не бяха извън контекста на действието. 

Другото ми очакване се дължеше на главната героиня. Дани е една от практичните и адаптивни героини. Тя е живееща на сникърси и хумор тийнейджърка, която все още не страда от синдрома на каката редовно губеща личността си в романтични или чисто сексуални щения. Дани продължава да бъде супер яка, супер бърза и силна, супергеройски и хумористично настроена. За съжаление в Iced се намериха цели двама безсмъртни алфа-мъжаги, които да ѝ натрисат сексуалните си желания.

Не че съм чак такъв пуритан, че да се възмущавам на педофилската постановка. И да бях – не ми е работа да съдя писателката за художествените ѝ въжделения. Разочарованието ми е, че някак си не се получи тоя път, чисто от читателска гледна точка. Еротиката си взема шапката и чадъра  и заминава на почивка, когато единият от участниците не вдява, защо „възрастните“ около него се държат странно и направо крийпи. Да не говорим, че Крисчън (друидът МакКелтър превръщаш се във феически мрачен принц) успя дори и мен да отврати с некрофилските изпълнения. Тъмната страна на силата яко го е прихванала.

Като цяло Iced можеше да бъде и по зле, но по никой начин не е на нивото на оригиналната поредица на Монинг. Мистиката на това какъв биологичен вид е главния герой и какви са му способностите (не само в леглото, макар че това е основния лайтмотив) тука я нема, във целата схема. То си е ясно, ако си чел преди това историята на Мак и Барънс.

Поредица Fever (The Chronicles of Mac O’Connor):
1. Darkfever – ревю
2. Bloodfever – ревю
3. Faefever – ревю
4. Dreamfever – ревю
5. Shadowfever – ревю

Поредица Dani O’Malley (Fever world): 

1. Iced – ревю
2. Burned  – ревю
3. Feverborn – ETA 2015
4. Feversong – ETA ?
5. Untitled – ETA ?