Н. К. Джемисън: Кралството на боговете


автор: Траяна 

Чудя се дали да бъда откровена или да бъда политкоректна към собствените си две ревюта за предходните два романа от поредицата на Н.К. Джемисън. Т.е. да бъда консистентна и да се опитам да опиша мнението си в сравнително смекчен вариант. Все пак си мисля, че сюжетите на трите романа са достатъчно самостоятелни, за да си позволя да имам изцяло различно мнение за всеки от романите.

Докато първата книга бе изключителна, втората – добра, то третата ми дойде в малко повече с драматизма си и липсата на свързан и логичен сюжет.

Проблемите с The Kingdom of Gods са много. Като начало очакванията на читателите са страшно завишени от първите два романа в поредицата. Всички искат от същото, но по-добро. И макар Н.К. Джемисън да поднася същата прекрасна, леко пурпурна, стилистика, това съвсем не е достатъчно. Може би просто „същото” в сюжета идва на вкус като метнато в микровълновата печено пиле, след като е престояло в хладилника около седмица.  В The 100 Thоusand Kingdoms и в The Broken Kingdoms тройките и инцеста работеха в полза на авторката. В третия роман човек е наясно, че книгата е създадена без писателката да има ясна представа накъде да задвижи действието, но със знанието, че колкото повече сексуални експерименти има в романа, толкова по-висок ще  интереса към следващата поредица.

Проблем две и то по-голям: главно действащо лице – Шие, детето-бог на шмекериите, затворено в тялото на смъртен човек, който се състарява на произволен принцип. Самият образ на дете, живяло хилядолетия наред, е труден за създаване. Импулсивността, безотговорността и жестокостта не успяват да маскират съвсем дългогодишния опит на бога. Още по-трудното е да напъхаш хормони в цялата каша, и да накараш женската аудитория едновременно да потъне в майчинско умиление към горкото (и досадно) хлапе Шие, и същевременно да се подмокри от любовта на възмъжелия Шие. 

Проблем три: повече география, отколкото история. Сюжетът бе съшит с гирлянди. Времето прескачаше напред-назад в разпокъсани описание на ретроспеции на Шие, който освен всичко друго припадаше и се състаряваше, когато нямаше какво да прави (или на авторката не й щукваше как да продължи сцената). Всичко се случваше в епично големи мащаби, едновременно на майна си Райна, в царевичака на Перу и в нивата с тикви на Аврам Мекото.

Проблем четири: Нещо се случи накрая, но не разбрах имаше ли или нямаше Апокалипсис. По това време вече се бях уморила от петдесетте страници описание на космическия водовъртеж, който поглъща вселената, та може и да съм го пропуснала.

Не съм много сигурна дали искам да чета повече книги от Нора К. Джемисън след The Kingdom of Gods. По-скоро – не.

Поредица The Inheritance:

1. The Hundred Thousand Kingdoms – ревю
2. The Broken Kingdoms – ревю
3 . The Kingdom of Gods

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s