Бари Хюгарт: Мостът на птиците

автор: Траяна 

За Бари Хюгарт може би ще чуете веднъж-два пъти в живота си. Много е вероятно – и никога. Освен, ако не се мотаете целенасочено из специализираните форуми, конвенти  или други прояви на фентъзи-фендъма, и не разпитвате за препоръка зрелите и кипели в жанра каки и батковци. В България Хюгарт е един от онези автори, който се споменават с уважение и почит от всички имали щастието да се доберат до единствената му трилогия „Хрониките на господаря Ли и Вол номер десет”. Името му е такава легенда, а изданията на „Абагар Холдинг” от средата на деветдесетте – в толкова ограничен тираж, че продавачите по сергиите за книги втора ръка ще ви поискат десен бъбрек и ляво око само за едната книга.

Защо е целият шум, питате? Заради запомнящата се оригиналност и различност на романите спрямо традиционните епични фентъзита, писани през осемдесетте години на миналия век. Подзаглавието на „Мостът на птиците” гласи: „Роман за древен Китай, такъв какъвто никога не е бил…”. Хюгарт наистина успява да отведе читателите си в един Китай, където магията се вплита в реалността, умрелите се мешат с живите, боговете  – с хората. По следите на една мистерия тръгват мъдрецът Ли, който има лек недостатък на характера, и неговия почитаем клиент Вол номер десет. Издирването на велико лекарство ще ги срещне с най-красивата жена на света, най-страшния принц, най-големия скъперник, най-мъдрия човек на планетата.

В много отношения романът напомня поредица от куестове, чиято цел е набирането на поредния могъщ артефакт, който ще спаси живота на много хора. От двамата главни герои се изискват едновременно логика, наблюдателност, съобразителност, късмет и чисто физическа издръжливост. Оригиналността на сетинга (древен Китай с всичката му строга йерархичност) и незлобната авторова ирония към недостатъците на героите и бюрократщината на Небесната империя превръщат романа в обичано четиво за онези, които са го чели в младежките си години. За мен – остава само добре написан, макар и претрупан с типично далекоизточен кич, роман, които няма да влезе в графа любими, вероятно защото закъснях с прочита му.

Все пак препоръчвам „Мостът на птиците”, а благодарение на chitanka.info няма да ви се налага да се разделяте с части от тялото си, за да можете да прочетете книжката.

Друго ревю за трилогията можете да прочетете при Анна Хелс – ето тук.

Хрониките на господаря Ли и Вол номер десет:
1. Мостът на птиците
2. Легенда за камъка
3. Осем ловки демона

Advertisements