автор: Траяна
За Бари Хюгарт може би ще чуете веднъж-два пъти в живота си. Много е вероятно – и никога. Освен, ако не се мотаете целенасочено из специализираните форуми, конвенти или други прояви на фентъзи-фендъма, и не разпитвате за препоръка зрелите и кипели в жанра каки и батковци. В България Хюгарт е един от онези автори, който се споменават с уважение и почит от всички имали щастието да се доберат до единствената му трилогия „Хрониките на господаря Ли и Вол номер десет”. Името му е такава легенда, а изданията на „Абагар Холдинг” от средата на деветдесетте – в толкова ограничен тираж, че продавачите по сергиите за книги втора ръка ще ви поискат десен бъбрек и ляво око само за едната книга.
Защо е целият шум, питате? Заради запомнящата се оригиналност и различност на романите спрямо традиционните епични фентъзита, писани през осемдесетте години на миналия век. Подзаглавието на „Мостът на птиците” гласи: „Роман за древен Китай, такъв какъвто никога не е бил…”. Хюгарт наистина успява да отведе читателите си в един Китай, където магията се вплита в реалността, умрелите се мешат с живите, боговете – с хората. По следите на една мистерия тръгват мъдрецът Ли, който има лек недостатък на характера, и неговия почитаем клиент Вол номер десет. Издирването на велико лекарство ще ги срещне с най-красивата жена на света, най-страшния принц, най-големия скъперник, най-мъдрия човек на планетата.
В много отношения романът напомня поредица от куестове, чиято цел е набирането на поредния могъщ артефакт, който ще спаси живота на много хора. От двамата главни герои се изискват едновременно логика, наблюдателност, съобразителност, късмет и чисто физическа издръжливост. Оригиналността на сетинга (древен Китай с всичката му строга йерархичност) и незлобната авторова ирония към недостатъците на героите и бюрократщината на Небесната империя превръщат романа в обичано четиво за онези, които са го чели в младежките си години. За мен – остава само добре написан, макар и претрупан с типично далекоизточен кич, роман, които няма да влезе в графа любими, вероятно защото закъснях с прочита му.
Все пак препоръчвам „Мостът на птиците”, а благодарение на chitanka.info няма да ви се налага да се разделяте с части от тялото си, за да можете да прочетете книжката.
Друго ревю за трилогията можете да прочетете при Анна Хелс – ето тук.
Хрониките на господаря Ли и Вол номер десет:
1. Мостът на птиците
2. Легенда за камъка
3. Осем ловки демона
Приумици 
Много ми харесва трилогията
ХаресвамХаресвам
Няколко български издателства проявиха интерес към следната статия:
http://radiradev.blogspot.com/2011/02/blog-post.html
Мисля, че ако ние блогърите ги сръчкаме ще поискат разрешение от г-н Хюгарт за издаване на цялото му творчество в България.
ХаресвамХаресвам
Е то цялото му творчество са трите книги за господаря Ли, друго няма. НО съм скептична за преиздаването му – с които и издатели да съм имала някакъв разговор, всички са насочени към нови автори, всички се дърпат любезно от преиздаване или доиздаване на някой, почнат от друг.
ХаресвамХаресвам
Пък и едва ли Хюгарт би избрал български издатели за премиера на своя нова книга – едва ли ще му покрият и най-скромния хонорар за съжаление 😦 Иначе е много приятна идея, наистина.
ХаресвамХаресвам