Бернар Вербер: Ние, боговете


автор: Траяна 

Всички, които са чели произведения на Бернар Вербер, са съгласни по няколко точки:

а) романите му са необичайни;
б) романите му са увлекателни;
в) романите му не могат да бъдат класифицирани само в един жанр.

Горните твърдения важат с пълна сила и за третата книга от поредицата „Танатонавтите” – „Ние, боговете”.  Французинът продължава да изследва кармичния цикъл на прераждане и развитие на всички живи същества, но този път от гледна точка на вече превърналия се в бог-чирак Микаел Пенсон. Наред с развитието на философията си за вечно усъвършенстване, Вербер се заиграва и с древногръцката митология по леко хумористичен начин. Изненада, изненада. Честно казано очаквах да срещна тук повече хиндуизъм отколкото европейска митология.

Както неведнъж съм споменавала – харесвам изродските представи на древните гърци за света и до прочита на този роман си мислех, че знам повечето им легенди. Е, Вербер ме накара да се почуствам като необразован третокласник. Но пък за мен „Ние, боговете” бе доста приятен начин да си „донауча“. И да наваксам в доста други сфери на познанието, разбира се – психология, социология, хумор.

Освен леката шега с митологията, романът съдържа обичайните за писателя елементи на криминале и фентъзи, както и, за мое съжаление,… типичен френски шовинизъм. Признавам си последното бе обосновано в самата книга, но за мен си е дразнещ факта, че всички богове-чираци са французи. Може би, ако познавах по-добре френската култура, щях да хвана някакъв хумор в начина, по който известните художници, философи и писатели развиват собствени цивилизации. Уви, ако е имало някакъв хумористичен замисъл в това, при мен той е пропилян.

Друг недостатък на романа бе, че в „Ние, боговете” продължава „отдалечаването на камерата”. Докато в „Танатонавтите” действието се въртеше около няколко човека, а в „Империята на ангелите” се съсредоточаваше в цели групи, то при този роман наблюдаваме народи. Експериментът на Вербер продължава по съвсем логичен начин, но според мен се губи донякъде интимността с читателя. Но пък писателят прави доста податки към развитието на най-различни култури и е доста гъделичкащо егото, когато се досетиш за аналогията.

В заключение – донякъде съм разочарована, че и отговът на голямата загадка отново не беше даден в „Ние, боговете”. Но пък за мен остава надеждата, че „Колибри” ще продължат с издаването на поредицата и все някога ще науча има ли Бог в света на Бернар Вербер.

Поредици „Танатонавтите“ / „Цикълът на боговете“:

1. Танатонавтите – ревю
2. Империята на ангелите – ревю
3. Ние, боговете  (Цикълът на боговете, кн. 1)
4. Дъхът на боговете (Цикълът на боговете, кн. 2) – ревю
5. Le mystère des dieux (Цикълът на боговете, кн. 3)

One thought on “Бернар Вербер: Ние, боговете

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s