Матю Дж. Съливан: Полунощ в книжарница „Блестящи идеи“


mignight at the bright ideas bookstoreКниги и убийства – страхотна комбинация, която навява асоциации с „Името на розата“, но няма нищо общо с идеите от романа на Еко. Тук книгите са като спасителен пояс, като портали за бягство от реалността за едни, а за други – прозорци към живот, който никога няма да имат, а за трети самите книги, просто като предмети, са тухли, с които да се изолират от света и живота, който не искат да водят.

Лидия работи в книжарница и е една от любимите служители на клиентите, особено на една рядка порода, наречени от нея книжните жабоци. Това са хора, които прекарват много време в книжарницата, четейки и пиейки чай или кафе, но които невинаги си купуват нещо, хора, за които това е както духовно, така и физическо убежище, но те не са клошари или скитници, а чудаци и асоциални личности. Те не пречат на нормалната работа на книжарницата, а ѝ придават колорит и специфична атмосфера. Всичко върви добре, докато една вечер един от любимите книжни жабоци на Лидия, тих и затворен младеж, не се обесва точно в края на нейната смяна и тя намира своя снимка от десетия си рожден ден в джоба му.

„Полунощ в книжарница „Блестящи идеи“ започва ударно, директно с престъплението и постепенно с появата на останалите герои, автора разказва миналите събития, довели до настоящата ситуация. Миналото на Лидия, на баща ѝ и на Радж; случая с Ковача; магазина за понички на семейство Пател и криволичещият живот на самоубилия се Джоуи. Всички тези минали събития ще се преплетат, за да разкажат няколко истории, някои човешки – тъжни, болезнени, горчиви, а други нечовешки – изпълнени с брутално насилие и злоба.

„Полунощ в книжарница „Блестящи идеи“ е колкото криминален, толкова и съвременен или семеен роман, ако щете, но в никакъв случай не е романтичен. Това не е класически трилър, в който цялото действие се върти около престъплението, около разследването на убийството и търсенето на извършителя, не е и точно за трупането на улики и за залавянето на убиеца, главните герои не са служители на закона, а „обикновени“ хора, чиито животи са белязани от насилствена смърт и които трябва да живеят с травмата от това. Това е история за няколко счупени съдби; за брутално тройно убийство; за извратено разбиране за чест и семейни ценности; за изоставени деца, които нямат право на семейство, защото зачеването им е неморално; за грешките, които хората правят в желанието си да предпазят близките си; за самозаблудата, че неправдата може да бъде оправдана и разбирането, че можеш да поправиш грешка с убийство и не на последно място за самоубийството като последен изход, или вик.

Но най-силната и тежка нишка в романа e тази, свързана със съдбата на изоставените деца, които порастват, подмятани от държавата в различни институции и които буквално не съществуват за никого, които като починат, няма кой да погребе, защото за останалият свят просто не знае за тях. Безлични като книгите по рафтовете, които никой не търси и които като се приберат в кашоните и се върнат на издателите, никой не забелязва, че липсват.

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s