Банди: Забранени истории от Северна Корея


forbidenЗа мен тази книга дойде като логично продължение по темата след като прочетох „Химн на смъртта“ на Барбара Демик. Може ли в най-мрачното място на света да има литература, която не е подвластна на цензурата, на партийната линия и да е на различна тема от религиозната любов към бог Ким? Явно може. Тази книга е с неизвестен автор, изнесена е тайно в Китай и излиза под псевдоним, никой не знае кой е писателя, защото ако се разбере, той ще бъде екзекутиран за предателство към Партията и държавата.

За пореден път се убеждавам, че за да се напише произведение на ужаса, такова което да скове сърцето и душата в чист страх, не е нужно вътре да има зомбита, вампири, пришълци или някакви други митични или извънземни същества. Нужно е просто да се опишат крайните издевателства, които едни хора могат да сторят на други, да се представи една идеология/религия (защото в Северна Корея няма разлика между двете), която унищожава човека като индивид и човешкото у него.

В сборника са събрани седем истории, писани в периода 1989-1995 г., всяка от които описва едно лице на чистия кошмар, наречен най-справедливия строй на Земята. Тук равенство няма, няма справедливост, няма любов и състрадание – има ги само Партията, дългът към бог Ким и къртовски труд за благото на партийните членове; децата нямат бъдеще, нямат детство, нямат право на усмивки и на живот, имат право само да служат. Заповядайте в свят, в който мечтите са заличени, амбициите – непознати, а грехът и падението – неизбежни; всеки в един момент става предател, независимо колко е предан и колко вярва в каузата. Тук Партията и Бог никога не грешат и никога не са виновни за смърт, глад или мизерия, за това са виновни отделните индивиди, които са или реакционни елементи, или не са дали всичко от себе си за партията и идеята. Това са разкази за убийството на личността и на хуманното у човека; за адската дилема дали да имаш или не деца, защото те, независимо от своите способности, са дамгосани от престъпленията на родителите си, а напред продължават само децата на партийните лидери. Добре дошли в една страна, в която хора страдат, не могат да пътуват свободно поне вътре в страната или биват смазани от тълпите по гарите на влаковете, само защото се провежда „Мероприятие от първостепенна важност“ – бог Ким пътува и за него всичко трябва да е разчистено, пътищата да са празни и равни, а ЖП релсите свободни, нищо, че това става с цената на човешки животи, заличени съдби и осакатени хора.

Това е книга, която по мрачност и безнадежност е на нивото на „1984“ с малката разлика, че това е реалност, а светът на Оруел е метафора и предупреждение за това, което не е трябвало да се случи в Северна Корея. Реалността винаги успява да надскочи и най-мрачните предупреждения на изкуството. Още по-притеснителен е фактът, че се намират хора у нас, които възвеличават въпросния строй и обясняват как там е велико, светло и хубаво. Това са индивиди, който се възхищават на Сталин и твърдят, че концлагера Белене е бил абсолютно необходим – готови за номенклатурчици, инквизитори и доносници, перфектните служители на тоталитарния строй.

Химн на смъртта

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s