Кен Лиу: Хартиената менажерия


The-Paper-Menagerie-and-Other-StoriesТака и нямаше да разбера за тази книга, ако много добър приятел не ми я беше препоръчал. Беше малко преди Коледа 2017 година, когато Григор ми писа, че излиза уникален сборник на прекрасен автор, а именно „Хартиената менажерия и други разкази” на Кен Лиу. Излиза от издателство, което никога не ми е попадало в полезрението и най-вероятно щях да прескоча книгата. А тя е великолепна, но буквално е изтърсена в нищото – не се връзва с това, което са издавали до сега „Еуниката”, аз поне никъде не видях таргетирана реклама, насочена към читателите, които ще я харесат. Излиза с оригиналната корица, която е страхотна, но освен изброените награди на предната корица, нищо друго не подсказва, че това е фантастика и то много добра. Страхувам се, че и този сборник ще го сполети съдбата на „Посланическото градче” на Чайна Миевил, която излезе по аналогичен начин. Дано да бъркам.

Има още

Advertisements

Алън Грац: Забранете тази книга


ban_this_bookМного е лесно да се забранява, бих казал най-лесното нещо на света, а като се започне със забраните, се започва обикновено от книгите, защото, за да накараш някой да не мисли по дадена тема, просто трябва да му отнемеш достъпа до информация за нея. А най-лесно се забранява на децата.

Историята започва с едно празно място в училищната библиотека. Една книга е извадена от списъка с книги и е сложена в забранителен такъв. Някой е решил, че това заглавие не е подходящо за деца, а още по-лошото е, че книгата е прибрана, без да се следва обичайният ред, което означава, че не само е наложена цензура, но и е нарушен училищният правилник, извършено е погазване на закона, по който самото училище работи. Този, който е сторил това, е решил, че стои над закона, че може самосиндикално да решава кое е правилно и кое не е. Ейми Ан, чиято любима книга е забранена, е мълчаливо и нерешително момиче, което обаче обожава книгите и решава да се бори за своята любима книга. Но нещата не спират дотук, а продължават да ескалират и списъкът с неподходящи заглавия продължава да расте. Тогава Ан решава да направи в своето шкафче тайна библиотека, в която да събере всички забранени книги, за да могат децата да ги прочетат.

Има още

Анди Уеър: Артемида


artemis.jpgНа гърба на книгата гордо се пъчи твърдение на Блейк Крауч, че: „Уеър направи невъзможното – надмина „Марсианецът”…” – нещо, с което аз съм абсолютно несъгласен. Не, че „Артемида” е лош роман, никак дори не е лош, но определено е далеч от нивото на дебюта на автора.

Сега Анди е решил да ни отведе на Луната, а там го причакват „Луната е наставница сурова” и трилогията на Иън МакДоналд, които представляват много големи предизвикателства дори за доближаване, камо ли за надскачане.

Има още

Джеф ВандърМиър: Агенцията


authorityПрекрасно! Джеф се е справил перфектно с „Агенцията” и като развитие на история, и като атмосфера, и като герои. „Агенцията” не е продължение в класическият смисъл на думата, тя не започва оттам, където свърши „Анихилация”. Това е втора глава от историята и докато първата част е нещо като пътепис из безумието на Зона Х, пречупен през погледа на биоложката, то втората част е по-скоро като шпионски роман, само дето обект на разследването не е чужда държава или конкурентна корпорация, а една агенция, която много отдавна е престанала да бъде това, което трябва.

Има още

Джеф ВандърМиър: Анихилация


AnnihilationМного отдавна се каня на тази поредица, още от момента, в който започна да излиза, и ето че сега ѝ дойде времето. Трите книги излизат в една година една след друга и са преведени и издадени пак така бързо и у нас от издателство „Екслибрис”, за което ги поздравявам, защото това е доста рискован ход във времена, в които поредиците не вървят кой знае колко добре. „Анихилация” печели „Nebula” за 2015 година.

Има още

Коуди МакФейдън: Лицето на смъртта


The_Face_of_Death„Лицето на смъртта” отново е графична и отвратителна книга, както и „Човекът сянка”, но докато в първата описанията са насочени към визуализация на самият акт на убийството, то тук насилието и убийството са представени през очите на жертвите. Много е важно да отбележа, че и тук описателността не е самоцелна, а неразривно свързана с лицето на серийният убиец, историята и мотивите, които Коуди му изгражда. Това е убиец, за който самият акт на насилие не е достатъчен, за него убийството е последствие. Целта му е да умъртви душата преди тялото, да накара добрите хора да са зли, да са насилници, това е нещото, което му носи наслада.

Има още

Клер Норт: Първите петнайсет живота на Хари Август


The_First_Fifteen Lives_of_Harry_AugustЕто още един от финалистите за наградата „Артър Кларк” за 2015 година и носител на  John W Campbell Memorial Award за същата година.

Това е таймфантастика, но експлоатира темата по по-различен и безспорно доста интересен начин. В общи линии много прилича на „Игра на живот” на Кен Гримуд, която отдавна се каня да прочета и която също е в кратката селекция за наградата „А. Кларк“ за 1988 година.

Има още