Сергей Лукяненко: Лордът от планетата Земя


lord_of_the_planet_earthАдмирации за „Сиела“, първо за това, че се заеха да издават Лукяненко, след като „ИнфоДар“ го зарязаха (и не само него де) и второ, че пуснаха тази негова трилогия в един том. Тук са събрани трите книги от поредицата:

„За принцесата си струва да се умре“

„Планетата, която я няма“

„Стъкленото море“

Тази трилогия е от ранните произведения на Сергей, а аз лично отдавна исках да прочета някои от тях. Трите книги са доста различни една от друга.

„За принцесата си струва да се умре“ е класическа спейсопера в стил меч и звездолет от Златната ера на фантастиката. Напомня на осъвременена версия на приключенията на Джон Картър на Баразум. Тя е наивен екшън със семпла и праволинейна история, която включва герой, принцеса в беда и покрай нея и една империя за спасяване, артефакти от древна и велика, но изчезнала цивилизация и верни другари, който се притичват на помощ в беда. Сама по себе си първата част е наивна, на места дори прекалено и ако беше изляза само тя, първоначално щях да съм много разочарован от тази творба, но след като веднага зачетох и втората част изведнъж нещата си дойдоха на мястото.

„Планетата, която я няма“ развива историята вече в съвсем друга посока и плоскост. От една страна скача няколко нива в категориите на фантастичните сюжети и вече не е меч и звездолет, а е бойни кораби, лазери и чудовищни оръжия способни да унищожат цели планети и разкриване на древната загадка за произхода на Сеячите. Като цяло стилът и идеите много напомнят на произведенията на Тимъти Зан. Тук Лукяненко изчиства повествованието от повечето наивни елементи и обяснява защо те присъстваха в първата част.

„Стъкленото море“ е най-силната част от поредицата и тук вече се усеща характерният стил на Лукяненко, познат ни от по-късните му произведения излизали у нас. Той омесва космически екшън с философия за красотата на битието, за лъжите, които човек сам кове и вярва в тях, за разрива при първия контакт с чужда цивилизация и за бъдещето на човечеството и разума. Тук също могат да се намерят препратки и заемки от други произведения от жанра. На моменти идеите много приличат на тези, заложени от Стражински във финала на „Вавилон 5“ и на основните нишки в сагата „Хиперион“ на Симънс, но те са по-скоро като намигване, като реверанс и в никакъв случай не може да се говори за заимстване.

В „Лордът от планетата Земя“ има доста биографични елементи от живота на автора. Вплел е в повествованието някои свои разочарования, както от рухването на една „велика“ империя в лицето на СССР, така и от безсмислието на войните, които тя е започнала да води за „свои“ територии след разпадането ѝ. Усеща се и характерното за Сергей заяждане с идеите на братя Стругацки, залегнали в цикъла за Максим Камерер, нещо което се появява и в другите му космически книги, но си остава най-ярко изразено в двулогията „Студени играчки са звездите“ и „Звездната сянка“.

Като цяло поредицата е перфектно космическо приключение и е идеална книга за лятната отпуска, която от една страна предлага много екшън, приключения и загадки, а от друга – успява да предложи и доста идеи за размисъл и да вплете интересни философски гледни точки.

Ревюта на други романи от Лукяненко:

Геном

Студени играчки са звездите

Нов патрул

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s