Сергей Лукяненко: Геном


__genomЕ, не мога да нарека книгата слаба. В никакъв случай.

В предговора преводачът обяснява, че идеята на Лукяненко всъщност е била да напише пародия на няколко фантастични жанра, но въпреки това се е получила една много добра спейсопера, която успява да засегне и няколко сериозни теми. Като цяло това не е от най-силните книги на Сергей, но ако приемем, че има нещо като средно ниво за жанра, то „Геном” определено е над него. Ако сложа на върха „Хиперион” и сагата за ъплифта, по средата например четирилогията „Гейтуей”, а на дъното бозата „Сага за седемте слънца”, то „Геном” ще е малко над споменатите книги на Фредерик Пол. Като се замисля, дори и „слабите” неща на руснака все успяват да надскочат средата на личната ми класация. Което много ме радва.

Извънземни раси, портали между звездите, различни светове, зашеметяващи технологии, малко лична драма, малко любов, доста секс, киберпространство и клонинги, генетично променени хора и тайни организации. Взимате всичко това, добре го разбърквате, давате го на Лукяненко да го напише по своя увлекателен, лек и много човешки начин и получавате една прекрасна фантастика за почивните дни. И този роман не е от първо лице единствено число, което ме изненада.

Резюмето на гърба на книгата е достатъчно изчерпателно и за това няма да го преразказвам, а ще си позволя да го цитирам:

В далечното бъдеще човечеството е осъществило много свои амбиции и дори смята, че е намерило отговори на най-трудните въпроси. Човешката междузвездна империя се разширява, колониите й процъфтяват, а в основата на обществото са спецовете, генетично изменени хора, които следват своето предназначение. За Алекс Романов, пилот-спец, щастието е даденост, защото и той следва генетично зададената си съдба. Лишен е единствено от способността да обича, но в замяна е получил нужните за професията му умения и морални качества. След тежък инцидент и една случайна среща на планетата Живачен Донец, Алекс става капитан на космическия кораб „Огледало”, събира странен екипаж и се озовава в центъра на събития, които заплашват не само бъдещето на човечество, но и неговата вяра в програмираното щастие.

„Геном” е доста предсказуема книга, с очаквани обрати и развръзки. Започва като спейсопера, за да завърши като типичен криминален роман на Дойл или Агата. Дори има клонинг-спец-следовател, който си е присвоил името на Шерлок Холмс.

Има доста заигравки с жанрови клишета и герои на популярни SF поредици. На едно място се мярват за миг Майлс и братовчеда „Иване! Идиот такъв!”. На мен ми беше много интересно да ги откривам. Особено много ме накефи намигването, което Лукяненко прави към така познатия надпис по компютърните кутии „intel inside”.

И краят е очакван, като и хепиенда за всички, но пък романтиката е готино нещо.

One thought on “Сергей Лукяненко: Геном

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s