Паоло Бачигалупи: Водосрез


bachigalupi_vodosrez

Добре де! Как може „Сиела” да направят толкова зверска корица?! Направо крещи: „Купи ме! Аз съм смазваща апокалиптична фантастика!”

Това, заедно с гарантирано страхотен превод от Елeна Павлова и безспорния талант на Паоло, правят „Водосрез” едно от книжните събития на 2016.

Харесах много „Момиче на пружина” и затова се зарадвах, когато разбрах, че Сиела ще пускат „Водосрез”. Двете книги може и да се развиват в един и същ свят, а може и да не се. „Водосрез” може и да е началото на всички ония катаклизми, за които се споменаваше в „Момичето”, но спокойно може и да не е. Всъщност това няма никакво значение за самата книга, но по-скоро гъделичкаше въображението ми. Дали можех да екстраполирам ставащото тук няколко столетия напред, за да получа кошмарния свят на Андерсън Лейк и Амико. 

И докато първата е отдалечена в бъдещето, то втората е плашещо близо и стряскащо реална. Паоло успя да ме убеди, че това бъдеще не чука на врата на някой региони от САЩ, а вече се е зародило там и се развива.

И тук светът е един от главните герои. Това явно се очертава като отличителна черта на творчеството на Паоло. Историята също е важна, но тя не би била това, което е, без светът, също както и при предната книга. Три истории, които се развиват паралелно, за да се пресекат. И всяка от тях, освен да одухотвори героите, има за задача да представи един пейзаж от това кошмарно бъдеще.

Води се война между Невада, Аризона и Калифорния за използване на водата на река Колорадо. Война за водни права. Един термин, които бях срещал преди време, но сега книгата ме накара да му обърна внимание и да се заровя какво точно представлява. Проверете в нета, дори и само на български и ще се убедите, че „Водосрез” е много повече прогностика от колкото фантастика. Много повече реалност, от колкото спекулация.

Климатичните промени са в ход, но докато всички си представят само покачване на морското равнище и потопени крайбрежия, то Бачигалупи акцентира върху другата страна на медала – че ще има места, които ще се превърнат в пустини. В които водата няма да стига, където хората ще умират от жажда. И този проблем няма как да бъде решен с миграция. Северът, където всичко е наред, където валят дъждове и не плащаш луди пари за чаша вода няма как да поеме милионите бежанци от регионите, които се превръщат в пустини. Хората са принудени да живеят в пустините. Ако нямат пари, оцеляват с прахови маски, чисторби и се мъчат да си осигурят всячески вода на безумни цени. А ако са паралии, се настаняват в ултраскъпите аркологии, в които живота е като преди промените и има дори обществени фонтани. Но това е само за избрани.

Ангела е най-добрият водосрез на Лас Вегас. Човек, който е способен заедно с екипа си, да унищожи бързо и ефикасно водната станция на някой друг град, който се възползва от водите на реката и да обрече жителите му на жажда, да ги превърне в бежанци и почти със сигурност в бройка от мрачната статистика на загиналите. Той е престъпник, произхожда от утайката на обществото, но сега служи на Катрин Кейс, жената, която е обрекла на смърт десетки хиляди, за да може Лас Вегас да има вода. Живее в свят с течаща вода, може да се изкъпе, когато пожелае. Но живее и в свят на предателства и е наясно, че всеки може да бъде пречупен, че всеки има слабо място, а идеалите са просто ненужни.

Луси Монро е журналистка, която е решила да живее в умиращият Феникс, да диша през прахова маска, да брои галоните си вода и да отразява апокалипсиса от мястото на събитието, вместо да си остане в сигурния север. Тя иска да прави истинска журналистика, желание, което ще й донесе много повече страдание, от колкото някога си е мислила. По едно време започнах да се чудя дали е повече идеалист от колкото мазохист, или обратното.

Мария е третият участник в тази история. Момиче, захвърлено в покрайнините на умиращият Финикс. Останала без родители, сега е принудена да плаща налог на местния престъпник, садист и феодал, носещ прякора Ветеринаря, за да може да оживее поне още ден.

Пътищата на тримата ще се преплетат, сред камари от трупове, обезобразени тела и погребани идеали и хуманност.

Това е разказ, колкото за климатичните промени, толкова и за оцеляването и за ужасния садизъм и ярост, които дебнат зад спуснатите клепачи на човечеството и под тънкото покривало на цивилизацията. Това е брутална книга за най-черното в човешката душа. И въпреки всичките гадости, насилие, смърт и мъчения, това е роман и за любовта и надеждата, но в техните първични форми, оголени до примитивното и съблечени от романтичните дрехи на цивилизацията. Първични инстинкти, гарнирани с изобретателността на интелекта.

Много е трудно книгата да се причисли към някой от жанровете на фантастиката. Ако се развиваше в сегашно време щеше да е скоростен трилър. Всъщност единственото фантастично нещо е книгата е само времето, в което се развива – в близкото бъдеще, след едва няколко десетилетия. В някои от трилърите, които са на пазара, има много повече фантастични елементи, от колкото във „Водосрез”. Описаните технологии не са нещо революционно, просто усъвършенствани варианти на прилаганите сега.

Advertisements

One thought on “Паоло Бачигалупи: Водосрез

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s