В търсене на Петкан: „Марсианецът” на Анди Уеър

автор: Dilvish the Damned

„Марсианецът” е (позакъснял) дебют на американеца Анди Уеър. Първоначално публикуван безплатно на сайта на автора, а през 2011 г. и в „самиздат”-платформата на Амазон, две години по-късно правата за романа са откупени от Crown Publishing Group, а опцията за заснемане – от 20th Century Fox.

И с пълно право!

От доста време – от юношеските си години – не бях чел приключенска фантастика, която да е едновременно добре написана, логично обоснована и надъхващо увлекателна, а и тогава болшинството подобни книги бяха произведения на класиците в жанра – Суифт, Стивънсън, Верн, Уелс, Лондон. Е, Анди Уеър не е това ниво, но явно има амбицията да стане.

Концепцията за „робинзониада” във всевъзможни среди е доста широко експлоатирана във всички мислими изкуства, и основните моменти на „Марсианецът” също са вариант на добре познатият конфликт „Човекът срещу Природата” (без Беър Грилс и продуктово позициониране). Предимството на Уеър е в обширното проучване на марсианските програми на НАСА, което пропива всеки сюжетен елемент – от завръзката, през различните ключови победи и поражения в борбата за оцеляване на Марс, до (потенциалния) хепиенд.

Вниманието към дори най-малките подробности е огромен плюс на книгата: всяко действие звучи като достоверно ареонавтско решение, а всяка стъпка е съпътствана от множество непредвидени от Марк Уотни, машинен инженер и ботаник, спънки. За мен – но подозирам, че ще съм малцинство – беше удоволствие да проследя хода на мисълта на Марк Уотни при всеки един сблъсък. В повечето случаи именно въпросните разсъждения дават някоя и друг троха лична информация за Уотни, поне в началото на романа. Разбира се, хуморът също помага – и от личен опит мога да кажа, че Анди Уеър е успял да предаде специфичното инженерско чувство за хумор.

Разбира се, както всеки дебют, и този е доста далеч от идеалният роман. На първо място повечето читатели най-вероятно биха се отегчили от всички гореупоменати технически подробности, с които е пълна всяка страница. Самият главен герой, Марк Уотни, също търпи доста критика. Не мога да повярвам, че някое човешко същество е в състояние да бъде оптимистично настроено за съдбата си 687 дена подред, та ако ще да е на главния площад на Шамбала – не звучи убедително, и толкова. Липсата на описани емоционални изблици у човек, намиращ се сам-самичък на далечна планета без средства за комуникация, придава определени психопатични наклонности на образа, които авторът очевидно се стреми да избегне. Лошо впечатление оставя също така подборът на уменията и наклонностите на героя – deusexmachina прозира на повече места, отколкото е здравословно за научно-фантастичен роман.

В заключение, въпреки изброените недостатъци, горещо препоръчвам „Марсианецът” на всички, които са били запленени от „Островът на съкровищата”, „Две години ваканция” и други разкази за борбата на Човека срещу различни екзотични Природи.

Благодарим на издателство „Бард“ за предоставената ни за ревю бройка.