Светът се разгъна, промените, направени от старите Картър и Лъвкрафт в началото на 20 век, вече ги няма и сега техните наследници трябва да живеят в една много различна действителност. Тук ВСВ е свършила, преди да започне истински. През 1941 г. Хитлер се сдобива с атомно оръжие и не се колебае да го използва. Той взривява бомба над Кремъл, ликвидира Сталин и управляващата върхушка на КПСС, и безпроблемно завладява СССР. Болшевизмът няма шанс да пусне отровните си корени из Европа, Япония подчинява Азия, както винаги е искала, а САЩ така и не влиза във войната. Както сподели един много добър приятел „Това е алтернативна версия за света ни, която бих искал да е станала! Да сме под влиянието на Германия, а не на орките от изток!“
Историята продължава доста скоро след събитията в първата книга. Да, светът е различен, но и тук трябва да се работи, за да се изкарват пари. Картър тук също е детектив, а Лъвкрафт – книжарка. Те са захвърлени в новата реалност, но не без никакви познания за миналото, което са имали тук. Хауърд много елегантно обяснява как те успяват да се адаптират към новите си амплоа, без да изглеждат на хората, които ги познават и с които са работели, като преживели пълна амнезия.
Лъвкрафт с ужас открива, че в разгънатият свят „Некрономиком“ не само че съществува, но има и едно копие от негов сравнително цялостен превод в книжарницата ѝ! Не стига това, ами и има клиент за него! След първоначалният ѝ шок от откритието, тя все пак решава да го прочете и за своя изненада, след първоначалния шок и повръщане, не само, че не се побърква, но успява да разбере книгата и посланието скрито в нея.
Но силите, които ги ръководеха, не спят и мистериозният адвокат отново се намесва, за да ги вкара в поредното опасно приключение.
Тази книга продължава стила и идеите на първата. Има още много от митологията на Лъвкрафт, но още и нацисти, обществото Туле, тайни и зловещи ритуали, много хаплив и заядлив хумор между Картър и Лъвкрафт и покрай целият екшън тя е и една много силна алтернативна фантастика. Хауърд не се впуска кой знае колко много в представяне на разгънатият свят, но се разбира достатъчно за него и той не стои просто като фон за новите приключения, а изглежда съвсем реален.
Някои въпроси и странни явления, които останаха без отговор в първата книга, тук намират своите обяснения, но мозайката на загадките си остава все така малко подредена и безкрайно интригуваща, затова аз чакам с нетърпение третата книга!
Приумици 