Кристофър Хичънс: Бог не е велик


god_is_not_greatКолко пъти сте чували израза „Библията промени живота ми!!!“?! Аз лично много, дори прекалено много и продължавам да го чувам. Беше през 90-те години, когато, след като много хора заговориха за религия, вяра, християнски и православни ценности, за нуждата от религия, за силата на Библията, аз реших да я прочета. Поръчах си едно издание, наречено „Библия за деца“, прочетох и никак не бях впечатлен. Не открих любов и хуманност в тази книга, нито видях образа на някакъв любящ и всемилостен бог. Тази митология за мен беше мрачна, изпълнена с насилие и смърт и с много, ама наистина много човеконенавист и антихуманизъм. Дори адаптираната версия за деца ми се стори като хорър роман и реших да видя какво е положението с пълната версия. Прочетох я и оттогава съм я чел общо 3 пъти и това наистина ми промени живота – окончателно се убедих, че институционализираната религия е нещо зло за хората, за свободата на мисълта, на духа и на индивида.

Сетне, запален от различните митологии, особено от онези, които днес са официални деноминации в редица държави и са в основата на кървави военни и социални конфликти, прочетох и „Книга на Мормон“, голяма част от гностичните евангелия, започнах и Корана, а нейде имам и превод на Тората – и колкото повече четях, толкова повече се убеждавах, че старозаветният Бог е човешко творение, създаден по образ и подобие на най-лошите черти у мъжката част от населението на едно малко късче земя, което претендира да е съсредоточие на духовност и божие откровение. Хъчинс защитава и доказва точно тази теза, до която бях стигнал и аз, а все още не знаех за зверствата, причинени от християнството, а ислямският фундаментализъм все още не беше предприел своята версия на кръстоносните походи към цивилизацията и хуманността.

Прочетох и „Златната клонка“ и „Фолклорът в Стария завет“, страхотни трудове, които хвърлиха светлина върху много от противоречията в светите книги и си обясних как са възникнали тези шовинистични, сексистки, расистки и крайно нетолерантни религии. Още по-късно трудовете по еволюционна биология, които четох, обясниха и много от „моралните“ норми, залегнали в тези религии, засягащи семейството, брака и сексуалните отношения, които, както се оказа, нямат нищо общо с откровение, а са пряко следствие от половия отбор, и защо религиите неистово се борят с Дарвин като техен смъртен враг.

За всичко това Хъчинс говори в книгата си, която е апел към човешкото у човека, към хуманното у всеки от нас, към любовта, която изпитваме към семейството си, към приятелите си и която религията иска да обсеби и канализира за свои цели, в русло, което може да я превърне от съзидателна сила в смъртоносно оръжие.

Страхотно е, че на книжния пазар се появяват книги като „Бог не е велик“ на Хичънс, и то точно във време, когато изпразнени от морално съдържание изрази, като „религиозен морал“, „изконни християнски цености“, „мъдростта на светите книги“ и „опасността от политика и наука без религия“, стават все по-популярни, а секуларизмът отстъпва пред популизма и идеята за  повторно сливане на светската с религиозната власт. Лошото е, че тази книга няма да бъде прочетена от хората, искащи неистово вероучението да влезе задължително в училищата, или от разни „патриоти“, искащи сляпо обвързване с мъже в рокли, които плещят същите глупости като аятоласите, но за сметка на това са от „правилната“ религия, които искат забрана на музика, филми и еднополовите бракове, но пък се отдават на хомосексуализъм.

„Бог не е велик“ е книга за злото у хората, за нетолерантността, сексизма, насилието, расизма, садизма и институционализираното робство, маскирани като висши духовни ценности. Хичънс не е голословен, а привежда планини от примери – като се започне от фалшивата святост на Майка Тереза и нейните чудеса, мине се през кървавите разпри както между отделните религии, така и между техни деноминации в спор коя е най-правилната, и се стигне до потресаващото двуличие на християнските свещеници, които не само не защитиха Рушди при издаването на смъртната му присъда от аятоласите, но публично осъдиха „Сатанински строфи“ и автора. Явно са действали с идеята, че трябва да се поддържат, и защото и те, и другите много мразят свободата на словото и разсъждението като нормален процес на всяка мислеща личност, което ме навежда на логичния въпрос – ако Монти Пайтън сега искаха да снимат „Животът на Браян“, дали няма да бъдат нападнати, заклеймени и спрени от „благите християни“?

Кристофър изобличава и една от най-често тиражираните лъжи на 20 век, а именно че комунистическият строй е атеистичен режим, а той всъщност е поредната форма на институционализирана религия, но за да се наложи над предшестващата я, той е длъжен, както са постъпили и християнството и исляма, да я отрече като лъжлива. Комунизмът си има всички атрибути, характерни за християнството – свети книги, написани от пророци; иконите във всяко учреждение; свещени храмове със задължителни сбирки и проповеди; мощите на светци, пред които са длъжни всички да се покланят; изповядване на парадигмите за непогрешимост, за единствен правилен път, гарантиращ спасение, и крайна нетолерантност към инакомислещите; звена на света инквизиция; неистово желание за тотален контрол дори над мислите на миряните; многобройни строги морални правила и норми, които са невъзможни за спазване и гарантират единствено неминуемото стъпване в грях. Крещящ пример е режимът в Северна Корея, а ако се върнем по-назад и погледнем управлението на Сталин, който е семинарист, много ясно се вижда как той е устроил държавния апарат по схемата на божественото царство, изградена от църквата.

Това е една прекрасна, но едновременно с това много тъжна и необходима книга. Не е нормално, не е морално в началото на 21 век в западния, в цивилизования свят, където религията би трябвало да е отделена от държавата, да се толерират зверства към деца и възрастни хора, само защото те са свещени ритуали на някоя религия. Хъчинс посочва много случаи и примери, които са отвратителни, но които се толерират в името на правото на вероизповедание. Педофилията е забранена, но в контекста на религиите е нормална и богоугодна; осакатяването на деца е престъпление, но в името на Бог е разрешено; отнемането на живот е смъртен грях, дори според религиите, но когато се убиват неверници, е кръстоносен поход или джихад; всички религиозни личности имат право да тръбят за грях, да призовават за забрана на неща, които те не практикуват, но искат забрана на гласовете, които ги критикуват.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s