Скот Хокинс: Библиотеката на въглен връх

Странна! Много странна, шантава, но и увлекателна книга. Не вярвах, че след Геймън, ще има автор, който да напише толкова откачена история. Досега „Американски богове” водеше личната ми класация по хахави книги, но „Библиотеката на въглен връх” я отмести с един замах.

Въглен връх определено ме впечатли. Със сигурност това ще е заглавие, което ще помня дълго време в подробности. Още се мъча да определя точно какви емоции предизвиква у мен тя. Определено не ми въздейства както други заглавия, които отдавана са ми любими, като „Хиперион”, „Среща с Рама” или „Хрониките на Амбър”. Да, тук има безграничен размах на въображението. Хокинс по никакъв начин не се съобразява, както с жанровите ограничения, така и с каквито и да е други литературни канони. И може би точно за това ми допадна книгата. Тя е странна амалгама от фантастика, фентъзи, хорър и трилър, като нито един от жанровете не взема превес, въпреки че по този повод може да стане хубава дискусия предвид края.

Започва много нечовешки, за да мине през още по-ярки, графични и стряскащи хорър сцени, за да завърши по възможно най-човешкия, дори се изкушавам да го нарека романтичен, финал.

Хареса ми това, че в центъра на историята е библиотека. Не древно съкровище, оръжие или артефакт на извънземни, а истински ценното в света – знанието. Една невъобрази сграда събрала всичкото познание натрупано или откраднато от Бащата. Познание, което може да пренаписва законите на мирозданието, или да създава ново.

Главните герои са библиотекари, макар и доста далече от клишето за тази професия. Те някога са били хора, но вече отдавна не са. Някога са били деца, взети от Бащата и осиновени, а сега са по-скоро богове и всичко човешко им е много чуждо, просто защото разсъждават и живеят в други рамки, в които човешкото е безкрайно дребно и незначително.

В интерес на истината, точно така си представям богове, ако действително съществуваха. Хладни, нечовешки, опериращи отвъд човешките понятия, като морал, етика и хуманност. Тук боговете тотално детронират егоистичната антропоцентрична престава на човека за съзиданието и ролята му в него. Библиотекарите разполагат със знанието включено в кодексите им, и всяко надникване в това на другите се наказва много сурово. Точно като второстепенни божества. Бащата е Богът, който управлява Земята и Вселената. Но той си е извоювал това право, след колосална битка с някой е правил това преди него.

Но всичко описано до тук изпреварва събитията в почти цялата първа половина на романа. Всичко започва ударно с окървавената Карълайн, която е и главното действащо лице. Хокинс ме хвърли в един свят без грам обяснение. Свят в който бибиотекарите не могат да стигнат до сградата на библиотеката, защото някой я е оградил с бариера, която може да ги убие. Самият Баща е изчезнал и не може да бъде открит нито в миналото нито в бъдещето и започват да се прокрадват съмнения, че може да е станало немислимото – да е бил убит. Започва с едно на вид безсмислено убийство, и с въвличането в играта на бивш крадец и настоящ водопроводчик. Следват още убийства, като главни герои се включват и двойка пленени лъвове, който се съгласяват да помогнат на библиотекарите и един ветеран от войната, с доста колоритен речник. Следват събития, много екшън, много кръв и лека полека разкрития за Библиотеката, библиотекарите и Бащата.

Не, книгата не е самоцелен хорър! Всеки един момент на насилие, на садизъм, на убийство има своя логичен, задкулисен мотив. Това е една мозайка, която през цялото време се подрежда, до най-малката подробност, за да може размахването на крилата на пеперудата да предизвика торнадо.

„Библиотеката на Въглен връх” определено няма да ви остави безразлични. Всички приятели, които я четоха изказаха различни мнения, но нито едно  не бе, че е слаба книга. Някой бяха безкрайно очаровани, други стреснати, трети раздвоени, но определено всички бяха на мнение, че това е книга която трябва да се прочете и всички искаха да говорят за нея. Това е книга, която определено провокира и въображението и навежда на някои странни философски идеи.