Стивън Кинг: Тъмната кула


king_dt7И тъй, след цяла година преследване на Стрелеца и неговия ка-тет, най-сетне стигнах до заветната Тъмна кула. Чувствам се сякаш съм приключила важен етап от живота си, без да мога да мога да оправдая усещането дори пред себе си.

Едва ли някога ще прочета отново поредицата, нито пък Кинг ще се нареди до наистина любимите ми писатели. Просто тези лавици в читателското ми сърчице са вече заети от други поредици и автори.

Обаче Роланд и неговия ка-тет се намърдаха в паметта ми. Не мисля, че детайлите от техния понякога муден, но винаги изненадващ куест, ще избледнеят лесно. Усещам се сякаш изкачих някакъв връх в планината от фентъзи, който има неочакван релеф и собствен климат. Не е задължително най-приятният преход, но пък такъв, какъвто не може да се пренебрегне.

Струваше ли си?

Плаках и се смях, удивих се на най-абсурдната финална битка в историята на фентъзито, и краят оправда стотиците страници, пълни с отклонения и сюжетни обрати. Обичам развръзки, към които писателят ме е водил без да разбера, но които са единствения логичен финал. Отговорът е „Да“.

Благодаря ти за пътуването, сай Кинг.

Поредица „Тъмната кула“:

1. Стрелецът – ревю
2. Трите карти – ревю
3. Пустош – ревю
4. Магьосникът – ревю
4.5 Вихър през ключалката – ревю
5. Вълците от Кала- ревю
6. Песента на Сузана – ревю
7. Тъмната кула

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s