Дан Симънс: Илион


__simmons_illium.jpgЧетиринайсет години след най-популярното си произведение „Хиперион“ Дан Симънс представя на зажаднялата публика своя нов роман „Илион“, в който залага на познатата формула: паралелни и привидно несвързани сюжетни линии плюс загадки.  Този път те са комбинирани с литературни анализи for Dummies, и подсладени с описания на жени, за които авторът ни съобщава, че били секси.

Да кажа няколко думи за сюжета, преди да дръпна дявола за опашката и да изразя негативното си отношение към книгата.

Първата и най-често цитираната сюжетна линия е симънсовата версия на „Илиадата“. В нея схоластикът Хокънбери проследява обсадата на Троя. Уж древногръцката война се развива на Марс, под надзора и командването на свръх-същества, чиито технологични играчки ги превръщат в богове в очите на нещастниците, които мрат като мухи пред портите на златния град. Събитията обаче излизат от своето русло, когато наблютателят се намесва в експеримента. Хокънбери се превъплъщава в Парис и от там нататък можете да кажете сбогом на Омир.

В същото време самата война се предава като риалити шоу на Земята, обитавана от няколко-стотин хилядите старостилни човеци. Въпросната „драма“ е единствения досег на тези същества със старостта и смърта. Медицината и технологиите са достигнали достатъчно голям напредък, за да им осигурят телепортация, сто години младост и обещание за последващо преселение в орбитален рай. Удобството на човеците, тяхната храна и защита са поверени на роботи-войникси, а човечеството си живурка в постоянно парти, без дори да се опита да опознае света около себе си. Любопитвото обаче подтиква групичка такива индивиди да тръгнат на пътешествие в недостъпните по обичайния начин части на планетата.

В контараст с безхаберните човеци, Симънс води третата сюжетна линия: тази на био-роботите от спътниците на Юпитер. Изпратените преди стотици години от хората роботи са развили собствена цивилизация, и забелязвайки странната квантова активност на Марс решават да изпратят на вече тераформираната планета собствена делегация. Делегацията е посрещната враждебно от „боговете“ на Монт Олимпус и от нея оцеляват само почитателя на шекспировите творби Манмът и изследователя на Пруст – Орфу.

Как двата робота ще се впишат в Троя бе единственият ми мотив да прочета 600 страничното мъчително механинизирано описание на всяка сцена, на телесните части на нещата, минаващи за жени, на поредната технология, която не исках да знам как, по дяволите, работи. Претенциозно и зле написано четиво, което въвежда в продължение на 400 страници читателя в събитие, което ще се развие в следващия том от поредицата.

И не мога да се сдържа да не попитам с искрено любопитство мъжкото население: „Имаше ли поне едно описание на жена, което да ви се стори наистина еротично?“

Поредица „Илион“:

  1. Илион
  2. Олимп
Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s