Нийл Геймън в три книги

автор: Траяна

Не мислите ли, че есента e най-подходящото време за четене на Геймън? Мъглата и студът са естествената рамка за ноар-урбанистичните му произведения за въстрастни…

Уви, тях съм ги изчела почти всички и ми остават само книжките с картинки за деца. Които пък надничат като слънчеви зайчета през облаците.  Някак естествено ми се събраха три накуп – и за купуване и за четене.

Започвам най-лековатата и обемна от тях – „За щастие, млякото“. 

Артлайн Студиос направиха страхотен подарък на българските деца и татковци с този приключенски куест, чиито Свети Граал е бутилката с мляко за закуска. От шантавото въображение на Геймън, представено с прекрасните раздвижени илюстрациите на Скоти Янг, надничат един храбър татко, извънземни с лош вкус към декора на планети, професор-стегозавър и, разбира се, пирати. (Че закъде без тях? Геймън си е е скрит пастафарианец). Наред с това книжката се опитва да обясни и пътуването във времето. Ако сте я пропуснали, мисля, че трябва да си я подарите в най-скоро време.

Ако „За щастие, млякото“ е хумористична, то The Dangerous Alphabet е детското стихче, с което Геймън предлага да приспивате децата си.

Почти сигурно и ще ги уплашите, защото в типично свой стил британецът описва приключение от градските подземия, където обитават всякакви чудовища и (отново!) пирати. Съавтор в тази книга е илюстраторът Грис Гримли, който също както и Геймън, поставя по някоя друга скрита изненада, която да изкочи в подходящия момент и да ви стресне.

Последната книга с картинки – The Truth Is a Cave in the Black Mountains, е резулатат от комбинираните усилия на Нийл Геймън и Еди Кембъл.

Ако трябва да съм честна, не ми харесаха незавършено изглеждащите илюстрации на художника, но пък историята за търсещото възмездие шотландско джудже ми донесе очакваната доза от празаично вълшебство, и просмукана с легенди действителност, с които винаги свързвам писателя. От ревютата на „Внимание, психоспусък!“ разбирам, че текстът е включен в най-новия сборник на писателя, който ИК „Бард“ издадоха почти веднага след английското издание.

Сега ми остава само да приключа с „Тъмната кула“, за да мога да се нахвърля и на тази колекция от разкази на любимия ми фентъзи писател.