автор: Траяна
Както и подозирах, да се стигне нивото на предходния роман в поредицата – „Магьосникът“, е едва ли не непостижимо. Дори и за великия Кинг.
„Вихър през ключалката“ е завръщането на Стивън Кинг към света на „Тъмната кула“ дузина години след издаването на последната от сюжетна гледна точка книга. В нея Роланд разказва на своя ка-тет как в момчешките си години е участвал в залавянето на върколак вилнеещ в малко миньорско градче. В рамката на тази история е вмъкната и същинската приказка – тази за Мразовея и Тим, с която навремето Габриеле Дисчейн е приспивала сина си.
Приказката за Тим е история за търсенето на възмездие, за сблъсъка с на чудовища, които са по-малко чудовища от хората, и преди всичко – за възмъжаване. Романът не е лош, но е поне едно ниво под това на „Магосникът“ или на „Вълците от Кала“. А е напълно възможно и смененият преводач да е повлиял на оценката ми, предвид че на няколко места в текста глаголното време на български нямаше никакъв смисъл. Личи си, когато един текст е преминал през екип от истински редактори или през фиктивен такъв.
От друга страна, може би книгата би била подходящ тест за читатели, които се колебаят дали да подхванат цялата поредица – „Вихър през ключалката“ съдържа достатъчно от екзотиката на светът на „Тъмната кула“ без да задължава някого с предистория или продължение.
Аз продължих 🙂
Поредица „Тъмната кула“:
1. Стрелецът – ревю
2. Трите карти – ревю
3. Пустош – ревю
4. Магьосникът – ревю
4.5 Вихър през ключалката
5. Вълците от Кала – ревю
6. Песента на Сузана – ревю
7. Тъмната кула – ревю
