Класическата фантастика: „Дюн“ от Франк Хърбърт


автор: Траяна

Ако отворите списъка на прочетените и ревюирани книги, ще забележите, че чета всякакви нови, известни, и не толкова, автори. В същото време постоянно отлагам класическите заглавия от жанра на фантастиката и фентъзито за по-натам. Дълбоко съм убедена, че масово харесваните и превъзнасяни книга ми носят разочарования. За този ми предразсъдък допринесоха „Играта на Ендър“ и „Книга за новото слънце“. Очаквах „Дюн“ да бъде нещо изключително досадно, още повече, че имам бегли спомени за нискобюджетната екранизация с Кайл МакКлоклън, в която героите си мислеха на глас. Само мъжът ми знае колко пъти ми е повтарял, че трябва да прочета този роман, и колко пъти съм отлагала за по-късно.

И миналия месец най-сетне се престраших.

Франк Хърбърт ми нанесе десен прав, всъщност, не: получих позорен плестник по снобарското си читателско его. „Дюн“ се оказа изключение от правилото – обичана от мнозина книга, която си залужава изцяло славата. Честно, не знам откъде да започна с хвалбата на този роман.

Сюжетът на „Дюн“ следва съдбата на Пол Атреиди – наследникът на новоназначения управител на планетата Аракис – дук Лито Атреиди. Пол е обучаван от баща си и неговите придворни да бъде интелигентен политик и умел военен, а от майка си – лейди Джесика: в изкуството на женския орден Бин Джизърит. Последните са нещо като училище за благородни девици /сиви кардинали, които поддържат с поколения размножителната програма на аристократичните династии в цялата империя. Тяхната цел е да селектират и произведат своя месия Куизъц Хадерах – мъжкия бин джизърит, който ще успее там, където Светите майки на ордена се провалят.

Политическия опонент на рода Атреиди са династията Харконен, които успяват да организират атентат срещу дук Лито. В резултат на това, Джесика и Пол търсят убежище сред свободните племена на Аракис. Там Пол ще се сбъска с несгодите на пустинния живот и с другото пророчество за себе си.

Привидно простия сюжет на книгата – този за борбата на малък и беден народ, поведен от предречения месия, срещу могъщата империя, се основава на библейски стара фабула. Само той не оправдава огромната популярност на „Дюн“. Полуфеодалният строй на империята – аристократични династии, които водят къде скрити, къде открити, войни за власт, рязко контрастира с простото племенно устройство на свободните обитатели на Дюн, където условията налагат всеки индивид да допринася за общото благо.

Наред с традиционни сблъсък на култури Франк Хърбърт предлага политически интриги, междузвезда война за единствения важен ресурс – всемогъщата Подправка, и няколко философско-морални и екологични дилеми. Цялата тази увлекателна мешавица е подправена от силните женски образи, които няма как да не запомните.

„Дюн“ е роман, който много добре улавя политическата обстановка в Близкия Изток от шейсетте, патовата зависимост от един ресурс и проблема с правото на достъп до него. В наши дни темата все още е актуална и смятам, че е невъзможно книгата да ви се стори несвързана с действителността.  Горещо препоръчвам.

Други мнения за романа: при Ана Хелс – веднъж и втори път, при Мартин, при Христо

Поредица „Дюн“: 

1. Дюн
2. Месията на Дюн
3. Децата на Дюн
4. Бог-Император на Дюн
5. Еретиците на Дюн
6. Дюн: Домът на ордена

Advertisements

4 thoughts on “Класическата фантастика: „Дюн“ от Франк Хърбърт

  1. Хм, самата книга Дюн четох преди доста време (когато нямаше ни джиесеми, ни интернет) и макар да помня, че ми хареса, не ми е направила чак очакваното незабравимо впечатление. Може би трябва да се препрочете пак в зряла възраст и този път с всичките й продължения и допълнения. Нещо такова съм замислил и за Фондациите на Айзък, ама де да видим кога ще им дойде ред.:)

    Like

    • От множеството разговори между мъжа ми и един приятел над чаша бира знам, че продълженията не стрували. 🙂
      Но пределено си трябва прочит и в зряла възраст, ако се чудиш какво да си препрочетеш.

      Like

      • Въобще не съм съгласен, че продълженията „не струват“.Всяка книга си има различен ритъм и настроение.Прочетох ги на един дъх, а като количество въобще не е малко.
        Може би най-добрия наследник на оригиналната книга, поне като смислово продължение беше Бог-император на Дюн, но всяка една от другите книги също има своето продължение.Доколкото знам има даже и предистории и странични истории, които доизграждат вселената, която автора е създал.

        Like

  2. Бях на 14 години, когато прочетох „Дюн“. Изключителна книга. Има една използвана китайска поговорка в нея, която е много правилна. „Не се страхувам. Страхът убива разума.“

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s